На 7 юни Комисията за предотвратяване и установяване конфликт на интереси (КПУКИ) поднесе едно решение за бившия председател (Тодор Коларов) на една друга държавна комисия – онази за конфискация на престъпно придобито имущество, което трудно може да убеди някого в своята основателност. Но пък свърши полезна работа: накара смаяните от решението за Коларов да надникнат и в други актове на КПУКИ.

Но първо за Коларов.

Коларов подаде оставка от шефския пост в Комисията за конфликт на интереси в края на февруари с мотив "липса на реформаторско мнозинство в комисията и на подкрепа от страна на парламента и президента". Но, напускайки си, не замълча, а критикува липсата на воля за реформи от страна на правителството в ключови сфери като правосъдие и вътрешния ред.

Когато си тръгвал, Коларов си купил служебните лаптоп и мобилен телефон на занижени цени - това съобщение се появи миналата седмица. Ако се прочете решението на КПУКИ обаче, става ясно, че той е платил 1728 лв. за лаптоп (тази цена всъщност е с няколко лева по-висока от цената, на която по фактура е купен компютърът - бел. ред.) и 213 лв. за GSM-а (това е и цената, на която е закупен, защото комисията е ползвала отстъпка - бел. ред.). И двете с ДДС. Твърдението, че са купени на по-ниски цени, идва от сравнението, че комисията ги е купила с отстъпка, а пазарната им стойност била по-висока. За бюджетните активи, каквито са двете вещи, освен това трябвало да се проведе търг, а такъв не бил направен. (Дали при търга комисията щеше да получи същите пари за неизбежно остарелите мобилен телефон и компютър можем само да гадаем?!)

Освен това Коларов използвал служебното си положение, пише в решението на КПУКИ, и принудил четирима служители да напишат протокол на 24 февруари т.г., че не дължи нищо, докато той държал техниката. (На 24 февруари обаче Коларов е все още шеф и има право да ползва служебните лаптоп и телефон.) На 27 февруари пък оказал влияние върху главния счетоводител и така успял неправомерно да си купи вещите. (На 27 февруари обаче Коларов вече не е шеф и е неясно как е оказал влиянието.)

за Коларов кара здравомислещ човек да се запита каква ли трябва да е причината една държавна институция, състояща се от юристи и призвана да противодейства на корупцията, предотвратявайки и разкривайки конфликтите на интереси, да изсмуче от пръстите си подобни мотиви, за да уличи бившия шеф на една друга комисия, чиято оставка премиерът подписа с нескрита раздразнителност.

Да се създава нездравословен шум около дейността на комисията по конфискацията точно когато уверяваме Европейската комисия, че сме приели един закон, който сочим за принос към законодателството на Европа и дори я приканваме да вземе пример от България, е достатъчна причина за гняв.

Да се наднича какво се твори в комисията за конфискация след напускането на Коларов и да се даде гласност на нелицеприятни действия – меко казано – като разправа с всеки, който е работил с бившия председател, е крайно нездравословно за образа на властта като цяло.

Да стане обществено достояние, че в конфискационната комисия след Коларов се трупа информация с цел специфично "прилагане" на новоприетия закон. Който поради явните си и разобличени от целия неправителствен сектор пороци може да се ползва като средство за разправа с неудобни притежатели на незаконно имущество и да се пощадяват удобните...

Да стане публичност всичко това естествено е крайно нежелано от властта. И който се осмели да го разпространява, трябва да бъде наказан. Особено ако довчера е оглавявал същата комисия за конфискацията.

Толкова за Коларов.

Решението по неговия случай силно дискредитира комисията за конфликт на интереси. (Не че тя си е била извоювала авторитет досега, като се има предвид, че санкциите й са налагани предимно на дребни риби и с натрапчива последователност са заобикаляли едрите.)

Но

- послужи за повод да се вгледаме по-внимателно в други актове на Комисията за конфликт на интереси.

Отварям решението на комисията от 26.01.2012, с което КПУКИ отхвърля санкция за бившия председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Дамян Лазаров и на члена на комисията Огнян Варадинов.

За да преведа за читателите на разбираем език този знаменателен документ, ги моля да си представят следното: Аз оглавявам държавен орган, който е длъжен да защитава потребителите по закон. При мен пристига жалба на голяма група получатели на кредити от голяма банка. Органът, който ръководя, установява, че сигналът е основателен, и взема решение да заведе колективен съдебен иск срещу банката. Вместо да изпълня решението, аз отивам при директора на банката и го информирам, че предстои банката му да отиде на съд заради неравноправни клаузи в договори с кредитополучателите. Резултатът от разговора ми е, че съм си договорила заем от банката с впечатляващ размер, който обезпечавам със 7 пъти по-малко на стойност имущество.

държавни институции в нормално функционираща държава с върховенство на закона, аз щях тутакси да бъда обвинена, че съм изтъргувала влиянието си, което произтича от поста, който заемам. Ако имахме несъобразена и изпълняваща функциите си според закона комисия за конфликт на интереси, аз щях неминуемо да бъда разобличена в конфликт на интереси.

Това не се случва на бившия шеф на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Дамян Лазаров, нито на члена на комисията Огнян Варадинов. Въпреки че премиерът Борисов много добре знае защо се наложи да принуди Лазаров през август 2011 г. да си подаде оставката и защо беше отстранен Варадинов.

Санкция няма от Комисията за конфликт на интереси, напротив, има пълно оневиняване, въпреки че Лазаров, докато не е завеждал съдебния иск срещу "Уникредит Булбанк" АД по сигнала на голяма група кредитополучатели, си е издействал кредит от същата банка в размер на 349 000 евро плюс овърдрафт от 156 хил. лева. За които – и за двата договора – банката е приела за обезпечение  апартамент с данъчна оценка 100 195 лева (данните са от решението на КПУКИ - бел. ред.). 

Комисията за конфликт на интереси невъзмутимо оневинява Лазаров с основания, които сякаш не са писани от юристи. В решението й хем се казва, че: "На 11.11.2010 г. Д.Л. (Дамян Лазаров – бел. ред.) като солидарен длъжник по договор за банков кредит (курсивът мой – бел. ред.)... дава съгласие за учредяване на договорна ипотека върху собствения си апартамент... за обезпечаване на задължения по договор за кредит... и по договор за овърдрафт... на търговското дружество на дъщерите му..." Хем три страници по-нататък пише: "Предвид така установената фактическа обстановка комисията приема, че Д.Л. не е бил в договорни отношения с банката (курсивът мой – бел. ред.) и не е получил финансиране от същата. Така предоставеният кредит на дружествата, собствени на дъщерите му, срещу надлежното обезпечение не би могъл да се цени като облага..."

Решението (образно казано) блика с вода от десет кладенеца, за да се върже предпоставено заключение. Цитирам напосоки: "Видно от представените към сигнала доказателства КЗП не е предявила колективен иск от името на кредитополучателите, тъй като анализ на събраните доказателства е показал, че такъв иск не би бил в полза на кредитопорлучателите, понеже не са установени реални ползи, които такъв иск би донесъл за тях." Това се казва юридически аргумент.

Останалите седем страници на решението се осмелявам да нарека

– все някой трябва да го каже в прав текст. (И досега впрочем решението на КЗП от 2010 г. за завеждане на съдебен иск към банката не е изпълнено.)

Комисията естествено "не установява конфликт на интереси и по отношение на О.В. (Огнян Варадинов – бел. ред.) в качеството му на член на Комисията за защита на потребителите за това, че е бил съдружник и продължава да бъде съдружник в повече от 15 търговски дружества и че е получил като физическо лице кредит в размер на 375 500 евро от търговска банка".

(Чета и се питам как ли би гласувал г-н О.В. по жалбата на  някой гражданин, засегнат от дейността на някое от 15-те фирми, в които той е съдружник! И заедно с това - юридически съветник на фирмите на дъщерите на шефа  - 56 на брой. Но конфликт на интереси няма, естествено.)

По-страшното е, че комисията за конфликт на интереси се осмелява да прави изводи въз основа на  неистини, само и само да оправдае Д.Л. и О.В. Например по повод бездействието на КЗП спрямо жалбите на група английски граждани, че са измамени по строителен проект на име Windows of Paradise (да им се построят апартаменти близо до Балчик) от фирма "Интерлинк България", в решението на КПУКИ пише: "Твърденията (на англичаните - бел. ред.) не са съдържали необходимите реквизити на сигнал, нито на жалба и поради тази причина не са били предприети никакви действия."

Изискването за задължителнитe "реквизити" на сигналите обаче е въведено в закона eдва през 2011 г., докато писмата на измамените английски потребители пристигат в българските институции и най-напред в КЗП още през 2009 г.  Не знае ли председателят на Комисията за конфликт на интереси г-н Филип Златанов под какъв текст слага подписа си?  И ако не знае, как очаква някой да вярва в обективността на решенията й?

Обърнах внимание на това оневиняване не само защото то е свързано с пренебрегване на интересите на голяма група потърпевши граждани, които са се надявали на защита от КЗП. Но и защото се отнася за бивш държавен служител от най-висок ранг, заемал 10 години отгворния председателски пост в КЗП, заради когото правителството трябваше дори да дава обяснения през октомври 2011 г. пред представители на Европейската комисия, интересуващи се от съдбата на сигналите за имотни измами на англичаните от дружества, за които чуждите жалбоподатели продължават да твърдят, че са били свързани с бившия шеф на КЗП.

Но когато подаде оставка, той си замълча...

Сравненията на казусите отвеждат към притеснителния извод, че и ако Коларов си беше мълчал,

Затова отнех толкова време на читателите – да се замислят какво точно и с каква мотивация работят тъй наречените независими държавни органи (комисии), за които си мислехме, че са създадени да провеждат политиката на държавата в борбата с корупцията за върховенство на закона.

В списъка на случаите, за които КПУКИ не откри конфликт на интереси, са още президентът Георги Първанов и скъпите му ловни излети (аргументът беше, че "участието му в ловната дружина следва да се възприема в качеството му не на президент, а на физическо лице", и заключи, че ловните излети и трофеи не са облага на президента), депутатът от ГЕРБ Лъчезар Иванов, министърът на културата Вежди Рашидов, главният архитект на София Петър Диков, избраната със скандал и протести на съдиите нова председателка на Софийския градски съд Владимира Янева, държала без движение делото "Софийски имоти", по което подсъдими са лица, с които тя е сключвала имотни сделки от името на баща си...

Но за да разберем какво точно вършат тези органи, не е достатъчно да погледнем и препредадем заключенията в актовете им – кого са наказали и кого са оневинили. А да четем много внимателно мотивите им.

След прочитането на тези две решения на Комисията за конфликт на интереси (спестила съм твърде много от несъстоятелните им аргументи, иначе не мога да приключа текста си) разочарованието ми е чудовищно, изводите – отчайващи...