Поправка в Закона за гражданската регистрация ще разреши погребенията на мъртвородени бебета
За да се разреши погребването и кремацията на мъртвородени бебета или такива, които са починали непосредствено след раждането, вероятно ще са необходими промени в Закона за гражданската регистрация.
Това е отговорът на експертите от Министерството на здравеопазването, които се срещнаха днес с родители и правозащитници, за да дискутират административен пропуск в законодателството, заради който родителите на мъртвородени деца не могат да ги вземат и погребат, тъй като бебетата нямат смъртен акт, ЕГН и име, които са сред основните условия за да бъде направено погребение или кремация. Вместо това телата се третират като "биологичен отпадък" от болниците и се изгарят в екарисаж заедно с други медицински остатъци.
За проблема първа сигнализира Бояна Петкова, която освен детски лекар е и потърпевш от тази практика, защото преди два месеца второто й дете се ражда мъртво и тя се сблъсква с отказа да получи тялото му. Решена да промени системата, заедно с Българския хелзинкски комитет, сдружение "Естествено" и фондация "Родители за родители" организират мълчалива акция пред здравното министерство и внасят за разглеждане предложения за промени в нормативната уредба.
След консултация с юристи трите организации предлагат с писмо до здравния министър Десислава Атанасова и омбудсмана Константин Пенчев допълнение от няколко изречения в Наредба №2, която регламентира здравните изисквания към гробищни паркове и погребването и пренасянето на покойници.
В наредбата пише, че за погребение се изисква наличието на акт за раждане и акт за смърт, ЕГН и име. Мъртвородените бебета обаче няма как да получат всички тези документи, тъй като по българското законодателство те не са субекти на правото. Предложението е в подзаконовия акт да бъде предвидено погребението и кремирането на мъртвородените бебета да може да стане само с наличието на акт за раждане, защото така или иначе това е документът, който се издава след раждането.
Разликата от другите актове за раждане е, че на мястото на името пише "мъртвородено бебе". В допълнение правозащитниците предлагат да бъде изготвен документ, деклариращ желанието на родителите за погребение/кремация, който да бъде на разположение в болниците.
По време на срещата обаче експертите от Министерството на здравеопазването отговориха, че вероятно ще са нужни по-сериозни промени от допълване на наредбата. Според тях родителите трябва да се обърнат за становище към Министерството на правосъдието, тъй като може да се наложат промени в чл. 61 от Закона за гражданската регистрация.
Текстът урежда процедурата и необходимите документи за погребение при различните обстоятелства. Там е описано какво се прави при смърт на български гражданин, на чужденец, но не и на бебе, което е мъртвородено или е починало до три дни след раждането (до този период ЕГН не се издава).
Здравното министерство пое ангажимент да съдейства за комуникация между родителите, трите неправителствени организации и правосъдното ведомство. "Поеха отговорност да помогнат за всичко, което зависи от тях", каза минути след разговора Бояна Петкова.
Пред журналисти тя уточни, че организираната акция пред Министерството на здравеопазването не е протест срещу институцията, а по-скоро има за цел да събуди общественото внимание към проблема.
Събралите се около 50 души на площад "Света Неделя" пуснаха във въздуха стотици балони в памет на непогребаните деца. По данни на националната статистика около 600 бебета на година се раждат мъртви, а съдбата им след това е една и съща.
| А каква е практиката в други държави? От Българския хелзинкски комитет са направили проучване в законодателствата на няколко европейски държави за практиките, които се прилагат там по отношение на мъртвородените деца. Яна Бюрер Тавание, която отговаря за комуникациите в неправителствената организация, коментира, че такава практика като тази в България няма в нито една друга страна от Европейския съюз. В справката са включения Германия, Австрия, Белгия, Дания, Испания, Англия, Ирландия, Холандия, Швейцария. За всички държави важи: "има установена по закон "граница на жизнеспособност", която е различна, но в общия случай става дума за продължителност на бременността минимум 22 или 24 гестационни седмици (г.с.) и тегло на бебето над 500 грама. Деца, родени преди достигане на тази граница, се считат за "абортиран плод". В България тази граница е тегло над 600 грама или след 22 гестационна седмица". В повечето закони пише, че при смърт на плода след 22-ата седмица, погребението е задължително. В някои държави родителите имат право да дадат име на детето и дори да получат еднократна финансова помощ за погребението. |