След двучасова среща с природозащитници за Закона за горите, чието приемане предизвика нови масови протести в София, премиерът Бойко Борисов прие част от критиките им и разпореди обнародването му да се отложи. Основният спор по закона - за т.нар. поправки "Витоша ски", ще продължи в понеделник на нова среща между екосдруженията и премиера. (Вижте стенограмата от срещата)

Управляващите се съгласиха да отпаднат няколко от новите текстове в закона - възможността малките гори до 20 дка. да се секат без лесоустройствен проект и възможността да се изсичат безпрепятсвено крайречни гори. Представителите на правителството и депутатите от ГЕРБ са се съгласили, че безплановата сеч в малките гори би дала право на едри бизнесмени да изкупуват множество малки гори и така да се стигне до масова сеч. Правилото корекциите на реки и диги да са задължително очистени от всякакви храсти и дървета, предложено от Десислава Танева и Емил Димитров от ГЕРБ, пък би довело до автоматично изсичане на крайбрежните гори в България, в това число защитените. То ще отпадне и ще се прецизира в специална наредба, за да се защитят ценните гори, обяви земеделският министър Мирослав Найденов.

Сечта на гора да не надхвърля прираста й, бе друго предложение на природозащитниците, което управляващите се съгласиха да вкарат в закона.

Разговорите между екосдруженията и юристи на правителството по основния спор - поправките "Витоша ски" ще продължат и през почивните дни, така че евентуално в понеделник да се предложи консенсус, с който да са съгласни и природозащитниците и бизнесът, каза Найденов. В понеделник ще стане ясно дали двудневните разговори са били достатъчни за консенсус, за който не беше достатъчна половин година, откакто законът се обсъжда.

Поправката, поискана персонално от фирма "Витоша ски" предвижда ски писти, лифтове и съпътстваща инфраструктура да се строят в горите вече не с промяна на предназначението им, а с отстъпено право на строеж. През зимата фирмата, която е собственик на повечето лифтове над София, поиска тези законови промени с ултиматум, че преди да станат факт, няма да пусне лифтовете. И така ски сезонът на Витоша се провали.

Макар че управляващите дълго отричаха това, днес Найденов за първи път призна, че едната цел на спорната поправка била на ски-инвеститорите да се спестят таксите за изключване на земя от горския фонд. Така според ГЕРБ ще се стимулират инвестициите в малки населени места. От друга страна конкретно "Витоша ски" обитава публична държавна земя в природен парк "Витоша". Изваждането на земя от държавния горски фонд за частно ски строителство изисква държавата да продаде терените, но публичната държавна собственост не подлежи на продажба, каза Найденов. Днес пред "Дневник" Петър Петров от ръководството на "Витоша ски" коментира, че тъкмо това бил проблемът на фирмата - така тя не можела да построи нищо. Петров заяви, че фирмата ще пусне лифтовете в рамките на седмица, след като исканите от нея поправки бъдат обнародвани.

От природозащитниците след срещата с Борисов обаче посочиха, че в паркове като Витоша могат да се строят ски-курорти. Начинът за това е концесията, посочи Александър Дунчев от WWF (Световен фонд за дивата природа). Той подчерта, че по закон държавата може да променя предназначението на земя, която е публична собственост (като Витоша), но само за държавни и общински строежи. "Досега държавата е гарант и възложител на такова строителство. Искаме това да продължи. Начинът да се правят ски курорти е концесията. В противен случай може да стане като последната зима - частникът да спре лифтовете. Искаме държавата да е гарант, че на Витоша няма да се случи същото, което се случи на Банско", каза Дунчев. Тази зима се оказа, че приватизационните договори, с които "Витоша ски", е купила лифтовете от Столична община и държавата, й дават възможност да прави каквото си поиска - включително да не работи, стига да не променя предмета си на дейност.

По въпроса за таксите за изключване на земя от горския фонд, от екоорганизациите заявиха, че може да се обмисли намаляване на таксите, но не и премахване, тъй като по закон те служат за компенсаторно залесяване.

Найденов изтъкна и един нов, некоментиран досега аргумент за поправката. Ако извади земята от горския фонд (тоест я урбанизира) и в същото време остане неин собственик, държавата ще дължи данъци за нея. Публичните гори са почти освободени от такива плащания, но ако има урбанизирани, земеделското министерство (което е формален собственик на горите в парк "Витоша" например) щяло да дължи милиони на Министерството на финансите.

На срещата с премиера екоорганизациите за пореден път са поискали да се изсветлят собствениците на ски-курортите в страната, съобщи Стефан Аврамов от фондация "Биооразнообразие". По-рано тази година те поискаха същото от премиера и в отворено писмо. Днес обаче те не са получили коментар от Борисов по този въпрос.

Причината за искането е, че част от по-големите ски курорти в страната са собственост на офшорни компании. Собственост на офшорки са фирма "Юлен", концесионер на ски-зона Банско, както и "Витоша ски". В управата и на двете е Петър Петров. С офшорен собственик е и курортът Боровец. И трите курорта се кредитират от Първа инвестиционна банка, в която голям дял държи президентът на ски федерацията Цеко Минев.

Сдруженията са настояли пред премиера също държавата да излезе с решение по казуса "Юлен", каза Аврамов. "Не може да завземеш 65 хектара от парк "Пирин" и да не бъдеш наказан", коментира той. Миналата година след 2 измервания на ски зона Банско, екоминистърът Нона Караджова обяви, че "Юлен" е разпростряла зоната на 65 хектара повече от дадените й с концесията 99.5 ха. Фирмата обаче оспорва измерванията и твърди, че нейните данни показватф друго. От миналото лято текат работни срещи между екоминистерството и "Юлен" за изясняване на въпроса, но решение по него и досега няма.