България чества 250 години от написването на "История славянобългарска"

България чества 250 години от написването на "История славянобългарска"

Преписът на "История славянобългарска", направен от Софроний Врачански
Преписът на "История славянобългарска", направен от Софроний Врачански
290 години от рождението на Паисий Хилендарски и 250 години от написването на първата българска възрожденска книга - "История славянобългарска" се честват днес под патронажа на президента и вицепрезидента.
С тържествена вечерня и петохлебие празникът ще бъде отбелязан официално тази вечер в Стара Загора.
В 9 часа в единствения български храм, който носи името на Пайсий Хилендарски, започва божествена литургия, която ще отслужат Старозагорският митрополит Галактион и духовници от Светия синод. В 9 ч. започва и празнична света литургия в катедралния храм "Свети Александър Невски".
От 11 ч. в президиума на БАН започва академичното честване.
Паралелно с това в университетите в Благоевград, Велико Търново, Пловдив и София ще се проведат научни сесии, посветени на делото на Хилендарския монах. Публични лекции ще бъдат изнесени и в българските културно-информационни центрове в Сърбия, Молдова, Румъния и Украйна.
Част от тържествата - между 10 и 11 ч. ще бъдат предавани директно по БНТ. От 18.30 ч. БНТ ще излъчи и документален филм за живота и делото на отец Паисий.
"История славянобългарска" - книгата, която поставя началото на националното ни Възраждане, е завършена през 1762. Известни са около 70 преписа на Паисиевата история, от които до нас са достигнали около 45.
Сред преписвачите са хора от ранга на Петко Славейков и Христаки Павлович. Първият препис е на Софроний Врачански от 1765 г.
За живота на Паисий данните са оскъдни. Спор има дори за родното му място. През ХІХ и ХХ в. са изградени различни хипотези: Банско, село Доспей, Самоковско, или село Кралев дол, Пернишко.
Според акад. Петър Динеков най-правдоподобна е хипотезата, според която отец Паисий е роден в Банско през 1722 г. Смята се, че е починал през 1773 г. в село Амбелино, което днес част от Асеновград.
Паисий Хилендарски е канонизиран за светец от Българската православна църква през 1962 г.