Едно от нещата, които дразнеше участниците, беше, че в много медии, а и сред хората, незапознати достатъчно с протеста, те бяха определяни като "еколози", "екоактивисти". Свързваха ги със зелените организации и партии, които организираха протести и акции срещу промените и още докато те се обсъждаха в парламента. Но на Орлов мост, пред НДК, пред Народното събрание имаше много и различни хора, които нямат общо с тези организации, освен че в случая споделят обща кауза. Това роди и един от плакатите - "Не сме еколози, хора сме".

Затова "Дневник" потърси каква е била мотивацията за участието в протеста на такива хора и как им се е сторила организацията (тя се случваше спонтанно, през интернет, sms-и, Foresquare...) и енергията.

Всеки читател, който иска да сподели и своите преживявания може да го направи във форума, като отговори на въпросите или да ни пише на [email protected]:

Ето и отговорите на още двама от участниците в протестите:

Бях на протестите, защото скандалните поправки в Закона за горите са поредната нагла проява на една пагубна за демокрацията тенденция през последните 23 години на срастване на държавата с организираната престъпност в лицето на бивши доносници на Държавна сигурност и забогатели от сделки с държавата, т.е. на гърба на гражданите, "капиталисти".

Дължим го на децата ни!

Ако трябва да опиша преживяното с една дума, то тя е ВДЪХНОВЕНИЕ. Срещнах много млади, усмихнати и образовани хора, семейства с малки деца, бременни жени. Доскоро бях убеден, че извършвам престъпление спрямо детето ми, продължавайки да живея в България, и сериозно обмислях възможностите за емигриране в чужбина. Сега дишам по-пълноценно и ходя по улицата по-изправен.

Не познавам организаторите, запознат съм с каузата. Ориентирах се по съобщенията във Facebook.

Бих участвал във всеки протест, който е легитимен от гледна точка на обществения интерес. Министърът на вътрешните работи нарече "незаконно" окупирането на Орлов мост. Макар и "незаконен" от формална юридическа гледна точка, протестът за мен е повече от "легитимен". Разликата между "законно" и "легитимно" е обяснена великолепно в "За обществения договор" на Ж.Ж. Русо - произведение, което, убеден съм, Цветан Цветанов е пропуснал да прочете. Както многократно сме ставали свидетели, законите у нас се пишат най-често с цел узаконяване на беззаконията и това ги прави нелегитимни!

Да, чувствам се активен гражданин. Участвах активно с протестите срещу проучванията и добива на шистов газ и срещу международното споразумение АКТА.

От 200 7г. следя събитията около екопротестите. Интересни са ми, новаторски са като тактики, но са до голяма степен съсредоточени върху интересите на средно богати софиянци, които обичат природата и могат да си позволят да къмпингуват с добра екипировка през лятото и да ходят на ски/сноуборд през зимата. Макар че доста от приятелите ми и хората около мен се разпознават в тази кауза, аз самата я намирам за доста тясна.

Не защото каузата за опазване на природата не ми се струва справедлива - напротив, в дългосрочен план това е може би най-смислената кауза: оставяме на следващите поколения един все по-неблагодарен и труден за живот и обитание свят. Той е все по-беден откъм алтернативи за изхранване и неконсуматорско забавление. Те засягат всички нас, включително хората, които излязоха на контрапротестите. От друга страна, намирам, че докато болшинството от българите гладуват и са без работа, грижата за карането на ски и сноуборд - доста скъпи спортове, недостъпни за повечето хора - са по-скоро пир по време на чума.

Хората от планинските райони наистина страдат от хроничната безработица и безизходица, създадена там. За жалост монополизиранто на природния им ресурс няма да реши тези проблеми, но протестиращите за Закона не са получили шанс да изкажат алтернтивни модели за препитание за хората в тези райони. Но затова от втория ден, откогато ходя на всички протести, следя по-скоро хората, които излизат там с някаква цел отвъд сноуборда и ските, с идеи за различни механизми на политическо представителство и преразпределение на общите блага. Малко са, но ги има.

За мен горите са само част от една много по-голяма картина. Една апокалиптична картина на един свят в криза, в който елитите доминират мнозинството от хора, като ги подчиняват и с твърда ръка (полиция и армия) и с мека сила (медии и рекламни манипулации). Затова е и много опасно да мислим само за българското проявление на този процес, без да гледаме глобалната картина или дори само тази в съседните страни - нека си спомним протестите в Румъния тази зима или си дадем сметка какво преживява Гърция от 2008 насам.

Не става дума за това, че ние в България не сме схванали как да правим сносен капитализъм, а за това, че сносен капитализъм няма. И че дори социалната държава, която Западът така "успешно" изгражда до 70-те (само за да я срине оттам насетне) е една система, изградена върху кървавите пари, натрупани от черния труд и пълното ограбване на хората в колониите. Не можем да се заблуждаваме, че приватизацията само в сферата на горите е опасна, докато в сферата на образованието, здравеопазването и пенсионното осигуряване ще донесе "здравословна конкуренция".

Продължаваме да излизаме на протест срещу закона за горите, без да си дадем сметка, че от учителската стачка насам сме пропуснали стотици възможности да застанем на страната на хора, пострадали от приватизацията и разпродаване на безценица на човешкото достойнство и труд. Ако повече хора на протестите започнат да виждат връзките между тези процеси, можем да търсим и нови форми на контрол над властта и едрия бизнес. Иначе със или без закон за горите, ще продължим да живеем с все по-малко солидарност и сигурност и с все по-крайна експлоатация на болшинството от корпорациите с помощта на държавата.  

На втория ден попаднах почти направо в мелето на първа линия пред полицаите. Беше леко нереално, не можех да си представя, че пред мен арестуват мои приятели и аз не мога дори да си помръдна ръката, без да получа ръгване в ребрата от полицейска палка или да извлекат и мен. Опитвах се да говоря на полицаите, които сами блокираха улицата, за да ни предпазят нас от това, че те самите имат причина да са озлобени срещу олигарсите. Като че ли на всички ни се искаше да намерим почтителни, но твърди думи и тон, с които да им кажем, че полицаите не са просто машини, които властта използва, за да се брани от нас, а са хора, които също ще искат да си заведат децата на море и планина и няма да могат.

В следващите дни протестите бяха по-малко насилствени, а полицаите четяха лозунгите ни срещу сливането на държавна власт и олигархия и на моменти дори тихичко ни се радваха. След това протестите също утихнаха и дори крайно десните се опитаха да "яхнат вълната" - засега без особен успех. Макар на 20ти да се събраха много хора, вече бяхме някак беззъби, изплашени, някаква групичка, която може да вика само лозунги за Витоша, без да разбира по-големия проблем. Все още ми се иска да вярвам, че енергията от първите дни ще се върне, защото тя беше по-разрушителна срещу статуквото, но и по-градивна в създаването на обща воля на нашето недоволство. В последните дни все едно сами и без особена намеса на властимащите започнахме да си мерим думите и да въплъщаваме това, което те искат от нас, а не да търсим как да изискваме нещо повече от тях.  

Този въпрос има две измерения. От една страна, организация на протестите номинално нямаше. Това политическите власти не можаха да го схванат. Не можеха да разберат, че ние не сме там, защото сме платени и купени или организирани отгоре. Дори беше малко смешно, че министърът на културата Вежди Рашидов каза, че плакатите, писани на ръка от група ентусиасти, били платени. Все едно този човек и творец сам не става от леглото, без да му дадат тлъста пачка пари... Имаше обаче някакво криворазбрано "представителство" на протеста. То беше артикулирано от хора от няколко организации, които в нито един момент не са твърдели, че представят другите хора от площада. Това са експерти по темата, хора, обжалвали гласуването на закона, ходили на заседания в парламентарни комисии и изисквали неуспешно среща с премиера.

Точно поради това те бяха припознати от Бойко Борисов и хората му като наши представители. За жалос, в този момент - след гласуване от парламента и преди вето от президента - те трябваше да откажат среща с Борисов. Това беше минималният жест, с който да покажат, че се разграничават от едновластието му и вмешателството на изпълнителната власт в законодателната и в работата на президента. Вместо това те отидоха на тази среща и макар да го направиха - вярвам - от истинска загриженост към горите, така съдействаха неволно за нарушаването на демократичната процедура. Нещо повече, те бяха и тези, които от петък насетне се изказваха изрично срещу "гражданско неподчинение" и изискаха позволени протести. Да се прави това срещу власт, която сама не спазва разделението на властта и процедурите на демокрацията, е наивно, да не кажа опасно примиренчество.

Ветото - да не забравяме, второ за една седмица - без особени аргументи от страна на Росен Плевнелиев, беше още един знак за това, че премиерът "командва парада", а президентът е негласна буква. Грозно, макар и не изненадващо за жалост. Междувременно народните представители - от чието повторно гласуване зависи законът за горите - явно вече готвят "вратички", през които големият бизнес да се внедри все пак в планинските райони по по-подмолен начин: чрез отдаване на хижи на фондации и туристически дружества, каквито Цеко Минев и компания вече имат под егидата си. На този фон ветото губи своята тежест.   

Протест срещу приватизацията и комерсиализацията на общите блага на хората (вода, енергия, здравеопазване, образование, осигуровки, публично пространство, информация и т.н.), както и за достоен и осигурен труд. Много от тези каузи, парадоксално, напоследък са подети от крайната десница. Разликата е, че за тях единствени потребители на общи блага трябва да са "етническите българи", а това разделение между хората е недопустимо за мен. Общите блага трябва да са за всички хора. Но за да се случи това, необходим е механизъм за управлението им от хората - а такъв все още няма. Иска ми се тези протести да са начало на един по-широк обществен дебат в тази насока.  

Да, чувствам се активен гражданин. Мисля, че ситуацията все по-малко позволява да не бъдем всички такива.