Избирателите да могат да проверяват в интернет дали са в т.нар. забранителни списъци и при грешка да искат отстраняването й, отново да се пробва експериментално онлайн гласуване, драстично да се намали броят на застъпниците, смятани за легална форма за купуване на гласове, както и да се забрани министри да са в партийните предизборни щабове. Това са част от предложенията на управляващата партия ГЕРБ за промени в Изборния кодекс, огласени днес на кръгла маса, организирана от президента Росен Плевнелиев.

Зам.-председателят на парламентарната група на ГЕРБ и автор на Изборния кодекс Искра Фидосова обеща до края на юни да са готови с предложенията си и призова останалите парламентарни сили да внесат идеите си до 10 юли, за да може достатъчно рано преди парламентарните избори през 2013 г. да са приети правилата.

Тя отхвърли като спекулация публикации в медиите, че ГЕРБ, подобно на гръцкия изборен закон, обмисля "бонус" за най-голямата партия, спечелила изборите - ако няма мнозинство от 121 депутати, да си го набави с допълнителни мандати за сметка на партиите, останали под 4-процентната бариера. "Не сме помисляли подобно нещо, преди две години, когато обсъждахме Изборния кодекс, сме решили каква да е системата за разпределяне на мандатите", заяви Фидиосова.

На последните избори "2 в 1", на които за първи път беше приложен новият Изборен кодекс, хиляди гласоподаватели с пълните права да избират както президент, така и местна власт, бяха лишени от това си конституционно право, като бяха включени в т. нар. забранителен списък (на местните избори не могат да гласуват граждани, чийто настоящ адрес е в чужбина).

Според Изборния кодекс 45 дни преди изборите списъците трябва да бъдат обявени публично (обикновено в кварталния магазин или на витрина на заведение), а гражданите могат да искат отстраняване на грешки от тях до две седмици преди самия вот. Така на последните избори много хора не успяха да реагират навреме и да поискат да бъдат включени в списъка.

Сега идеята на управляващите е всеки избирател да може с ЕГН и персонален код да може да провери в интернет дали е в избирателния списък, както при последните няколко избора гражданите можеха да проверяват избирателната секция и адреса й, в която могат да гласуват. Проверката обаче вероятно ще е на страницата на Централната избирателна комисия, която вече ще отговаря за избирателния регистър, уточни зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов. 

Директорът на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" (ГРАО) Иван Гетов отрече "мъртъвци да са гласували на изборите". Всеки български гражданин е длъжен да има постоянен адрес в България, а щом е регистриран, той попада в избирателните списъци, обясни Гетов. По думите му това, че в малките населени места хората знаят къде са съседите им в момента и могат да злоупотребят, като "гласуват" от тяхно име, не означава, че в списъците има мъртви души.

Според Гетов няма гаранция, че при активна регистрация, за каквато настояват неправителствени организации, всички гласоподаватели, които са заявили желание да гласуват, ще отидат до урната и тогава някой пак може да ги нарече мъртви души или фантоми.

Искра Фидосова заяви, че са против активната регистрация, защото това ще затрудни избирателите и съответно ще намали избирателната активност. Десницата подкрепи идеята избирателите предварително да регистрират желанието си да гласуват, но само ако за това се предвиди достатъчно много време.

ГЕРБ е готова отново да въведе експериментално дистанционно гласуване по интернет за следващите избори, макар то да беше обявено за противоконституционно от съда, се разбра от думите на Фидосова. Съдът отмени онлайн гласуването, тъй като не е гарантирана тайната на вота. Фидосова призова парламентарните сили, съобразявайки се с решението на съда, да се опитат да уредят отново как да се гласува по интернет.

За електронното гласуване се обяви президентът Росен Плевнелиев, който е оптимист, че в недалечното бъдеще то ще е водещо, след като в интернет са 5 млн. българи у нас и всички емигранти в чужбина. Въвеждането на електронното гласуване ще реши много от проблемите при организацията на вота зад граница, смята и шефът на дирекция "Правна" във външното министерство Красимир Божинов.

БСП и "Атака" обаче поискаха дистанционно гласуване с машини на принципа на банкоматите. "Синята коалиция" подкрепя и двата варианта.

Според Мая Манолова от левицата така ще се избегне субективният фактор при определянето на действителни и недействителни бюлетини. Освен това инвестицията ще е еднократна от 5-6 млн. лв. и ще се спести от отпечатването на бюлетини. Десислав Чуколов от "Атака" пък предложи отново да се гласува с бюлетини, за да има възможност за повторно броене на резултатите, ако те бъдат оспорени.

Преподавателят по конституционно право Мартин Белов обаче изрази резерви към дистанционното  гласуване - по пощата, по интернет, с машина, тъй като крие риск за тайната на вота. Освен това няма бюлетини и не остават следи, ако се наложи евентуално преброяване на резултатите.

Фидосова също не приема машинното гласуване, защото "какво ще покаже машината не зависи от волята на избирателите, а от човека, който обслужва машината".

Цветанов обяви за голямата заслуга на Изборния кодекс ограничението на контролирания вот с изискването избирателите да отбелязват волята си само със син знак "Х". И даде да се разбере, че няма да бъде променено въпреки настояването на ДПС, БСП и неправителствени организации, според които при "синия Х" лесно една бюлетина може да бъде превърната в недействителна.

Управляващи и опозиция се обединиха и за намаляване на броя на застъпниците, които според тях са легалният начин за купуване на гласове от партиите. Сега всеки кандидат в една изборна листа може да регистрира по двама застъпници. Така по изчисления на Мая Манолова, ако една партия има пари и няма скрупули, може да си купи 1 млн. избиратели. На последните избори в Кюстендил една формация регистрира 1000 застъпници, които ако са били "пазарени" да осигурят по пет гласа, си е напазарувала 5000 гласа, които в тази община изкривяват вота, коментира Манолова. 

Според Фидосова общият брой на застъпниците на една формация - партия, коалиция или инициативен комитет, не бива да нахвърля два или три пъти броя на секциите в страната. Освен това те ще бъдат обявени и в интернет.

ГЕРБ ще забрани в партийните предизборни щабове да влизат министри и членове на изпълнителната власт, обяви вицепремиерът Цветан Цветанов, който ръководеше щаб на управляващата партия на последните избори.

Управляващите предвиждат още възможност да се използват специални разузнавателни средства (СРС) за организаторите за купуване на гласове. За целта наказанието ще бъде увеличено вероятно от 1 до 6 години затвор. Сега то е до 5 години лишаване от свобода, но според закона за СРС подслушване и следене може да се прилагат само за тежки наказания със затвор над 5 години.

От опозицията обаче повториха опасенията си, че целта на СРС няма да е преследването на брокерите на гласове, а саморазправа с политическия противник.

Въпреки призивите на неправителствения сектор и по-малките политически формации за безплатни предизборни дискусии в медиите по време на предизборна кампания в частта за медиите ГЕРБ предлага само те да обявяват съдържанието на договорите си с партиите. Това ще даде възможност всички да проследим дали договореното се изпълнява или някоя медия публикува повече от това, за което й е платено, аргументира се Фидосова.

Даниел Смилов, програмен директор на Центъра за либерални стратегии, определи за основен проблем платеното медийно отразяване на предизборните кампании, тъй като то дава предимства на финансово силните партии. Марин Лесенски от институт "Отворено общество" пък коментира, че в момента България има нужда от масово наблюдение на изборите, за да си върнат гражданите доверието в изборния процес. Мартин Белов препоръча разминаванията в избирателните списъци да се преодолее с еднократна регистрация на населението.

Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда, който прави граждански мониторниг на миналите избори, предложи да се даде гласност и на стенограми от заседания на ЦИК и при предишни избори. Освен това методологията за определяне на изборния резултат да стане част от Изборния кодекс, а наблюдателите да имат достъп до всички етапи на изборите, не само в изборния ден, а дори и при отпечатването на бюлетините.