В понеделник здравният министър Десислава Атанасова огласи идеите си за намаляване цените на лекарствата. Предшественикът й Стефан Константинов също опита да ги намали, но предложенията му бяха оценени като незадоволителни и заради това той изгуби поста си. Изглежда няма много начини, по които лекарствата да станат по-евтини, защото и бившият (трети по ред), и настоящият министър имат някои сходни идеи.

Стефан Константинов беше остро критикуван за това, че не успява да овладее скандала с цените на лекарствата. Малко преди да си тръгне от държавното управление той получи като задача от комисията по здравеопазване (на която тогава председател беше Десислава Атанасова) да намери и разпише конкретни стъпки за свалянето на лекарствените цени. Бившият министър имаше две седмици, след чието изтичане той прочете пред комисията четирите си идеи. Дебат по тях обаче не последва. Вместо това заседанието се превърна в арена за изясняване кой е виновен за високите цени – здравната каса, министерството или депутатите от комисията.

Справка назад във времето показа известна "приемственост" между предложенията на двете ръководства в здравеопазването:

Константинов искаше броят на референтните държави, с които България сравнява цените на лекарствата си да се разшири с три, които не са членки на Европейския съюз. Той предложи да бъдат прибавени Македония, Сърбия и Турция, в които се твърди, че лекарствата струват по-евтино. Според него по този начин щеше да се даде възможност за по-добър контрол върху цените на компаниите, които не изнасят лекарства в Европейския съюз.

В момента в България за всяко лекарство от позитивния списък се регистрира най-ниската цена от всички, които се плащат с държавни средства в 13 европейски страни.

В началото на седмицата Десислава Атанасова предложи подобна мярка – кръгът на референтните държави да се разшири, но не с три, а с четири държави. И не с Македония, Сърбия и Турция, а с Италия, Финландия, Дания и Словения. Дали там цените на медикаментите са по-ниски от българските не се казва, но като мотиви за предложението беше споменато, че страните са избрани според сходствата в ценообразуването и реферирането между тях и България.

С промяна в Закона за здравното осигуряване се дава възможност националната здравна каса да договаря отстъпки от пределната стойност на лекарствата не само за 100% платените медикаменти (каквото беше системата досега), които нямат аналог, а за всички. Идеята беше прокарана първо от Константинов на въпросното заседание на здравната комисия в началото на март.

Атанасова не каза нищо за варианта за промени в Закона за лекарствените продукти, предложен от предшественика й.  Той настояваше за скъсяване на едногодишния срок, в който компаниите са длъжни да посочат намалението на цените на лекарствата си от позитивния списък, ако има такова в други страни. Искаше и въвеждане на имуществени санкции, ако не спазят това свое задължение. По този начин, Стефан Константинов се надяваше производителите да бъдат стимулирани да оповестяват понижаването на цените на медикаментите си по-рано.

Затова пък с промени в същия закон тя 3 предлага създаването на Държавна комисия по цени и реимбурсиране, която да бъде постоянно действащ орган с администрация и да замени сегашната комисия по цените и реимбурсирането. Тази нейна идея беше лансирана още през март, след идването й на поста.

Като най-ново прозвуча предложението й за намаляване с 2% на надценките, които търговците на едро и дребно поставят на лекарствата.

Според справка на анализаторската компания IMS Health обаче надценките на лекарствените цени вече са най-ниските в Европа. Сборната надценка, която дистрибуторите и аптеките в България по закон могат да получат, разделена на глава от населението дава 20 евро. "Така, че компаниите тук получават най-малко за издръжка на бизнеса си. Всеки един натиск, оказан у нас върху техните надценки ги поставя на ръба на тяхното финансово оцеляване, а от тях зависи цялото лекарствено снабдяване в България", коментира пред "Медиапул" още преди месец директорът на IMS за България Кунчо Трифонов.

В някои страни процентът на надценките достигал 54% (Ирландия) при 27% в България.

Според Николай Костов от Асоциацията на собствените на аптеки планираното намаление на надценките няма да се усети от обикновения потребител. Пред "Дневник" той обясни, че горният праг на надценките от 27% е условен и повечето аптеки продават с много по-ниски надценки. "Някои играчи на пазара продават дори с 15% под пределната надценка", обясни той. 

Ако тези 2% донесат някакъв ефект за крайната цена за потребителите, то тя би могла да бъде дори в посока нагоре, защото се очаква дистрибуторите да намалят отстъпките по цени на едро за аптеките. Това   автоматично би вдигнало крайната цена.

Десислава Атанасова все пак чака осезаем ефект за хората до един месец. За това време исканите от нея промени трябва да бъдат одобрени от министерския съвет и да минат на две четения в парламента.