Екип от 30 български учени са участвали в откритието на Хигс бозона
"Убеден съм, че открихме Хигс бозона от Стандартния модел", заяви на семинар професор Владимир Генчев от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН, който е ръководител на българския екип в CERN. Той представи обявените вчера от Европейската организация за ядрени изследвания (CERN) и разказа за българското участие в тях. Вчера на пресконференция в Женева, учените обявиха откритието на частица, която удивително прилича на Хигс бозона, като от сега нататък започва работата по определянето на неговите свойства и дали откритата частица е същата, като предвидената в Стандартния модел или е от някоя от алтернативните теории за структурата на вселената.
"Нашият екип работи предимно в CMS детектора, а страната ни е участвала с разработката и изработката на част от техниката. 700 тона стомана са произведени в КЦМ "Гара Искър", което донесе на държавата 5 млн. долара. България участва в монтирането, поддръжката, събирането и обработката на данни от адронния калориметър и RPC камерите на детектора" разказа проф. Генчев. Той уточни, че България е сред страните съоснователи на CMS детектора и участва в неговата разработка от 1991г. насам, още преди страната ни да стане член на CERN през 1999 г.
В търсенето на Хигс бозона участват два отделни екипа, в два независими детектроа - CMS и ATLAS. Методологиите, по които работят двата експеримента са различни един от друг, за да е сигурно, че постигнатите резултати са верни и подлежат на проверка.
Генчев представи откритието в БАН пред публика, съставена почти по равно от журналисти и от учени.
"Според теорията всички частици се раждат без маса. При взаимодействието с Хигс бозона, някои от тях придобиват някаква маса. Ако не съществуваше тази частица след Големия взрив частиците нямаше да се обединят, да придобият маса и нямаше да ни има, и нас. За това е толкова голямо откритие", обясни професорът защо има такъв интерес към откритие от фундаменталната наука, чийто практически приложения са все още неизвестни.
Практическо приложение от работата на Големия адронен колайдер и експериментите в CERN вече има, заяви проф. Генчев. Той напомни, че в CERN и заради откритията на колайдера са разработени такива техники като позитронно-емисионната томография, за по-добра диагностика на тумори и адронната терапия за лечение мозъчни тумори.
"Най-голямата полза обаче е човешкия ресурс. Ние от 20 години работим в CMS, през нас са минали над 40 студента, които са направили дипломни работи, десетина са направили докторски дисертации и в момента работят в нашия институт, Физически факултет (на СУ-бел.ред.) и навсякъде по света", заяви Генчев. "Има и друга полза. В CERN работят индийци и пакистанци, рамо до рамо, иранци и афганистанци – хора от всякакви националности. И работят в разбирателство, това е практиката по целия свят", каза още той.
Генчев също беше помолен да коментира финансирането на българското участие в експериментите.
"Сегашното правителство не проявява никакъв интерес към нашите изследвания. Предишните правителства бяха против влизането ни в CMS. Министър Дянков каза, че ще се дава пари само за открития. Сега трябва да си дам банковата сметка", коментира проф. Владимир Генчев.
"България има закон за участието в CERN, според който държавата трябва да отпуска известно количество пари, за да поддържа нашите учени там. Както всички закони в България се спазва горе-долу. Страната си плаща членския внос към CERN, но на нас не е изплащала пари от две години насам", каза Генчев. Той обясни, че българските учени пътуват в чужбина и участват на място по покана и издръжка на чужди институти и държави. "В момента нашата лаборатория по високи енергийни характеристики се състои от 14 човека, 9 от които девет са в чужбина, за сметка на някоя страна, но не на България", заяви той.
*В CERN участват 39 държави, 193 научни института и над 3300 учени, от които 800 са докторанти.