По случайност на 4 юли бях един от малкото късметлии, участвали в групата, която ограничи пожара под витошката хижа "Физкултурник" над с. Железница. Бях от 25-тимата доброволци, оказали се в правилния момент на правилното място, за да помогнем огънят от изсъхналите гори да не плъзне към зелените дръвчета на цяла Витоша. Бях от доброволците, които станаха част  от екип.

Може доброволците да не сме най-важната част от екипа, но сме неизменна част. Благодарение на 12-15 горски служители от Самоков наистина се създаде Екип от доброволци, общински служители, пожарникари, армия и дори оперативни началници. Всеки с роля. Мисля си, че това стана, защото бяхме далеч от щаба на ''операцията''. Стана така, че при липсата на радио връзка с щаба дори и оперативните началници под пагон се превърнаха в хора, т.е. граждани. 

Поуката от историята е, че горските служители от Самоков и доброволците успяха, като  отказаха да приемат безсмислени и противоречащи си заповеди. Разбира се, успяха с помощта на колегите от Пожарната, нали сме екип! Съвсем сериозно - всеки си знаеше мястото. За мен доброволеца - политолог това си беше революция в "шапкарското'' мислене.

Сега - поред. Пристигнахме в Бистрица в уречения час - 5:30. След като се събрахме всички доброволци - поне сто души, ни инструктираха и ни пратиха на площада. Поеха ни униформените. От 6:30 до 7:30 ни проведоха инструктаж-беседа, докато качат пожарникарите. Оказа се, че първият камион с пожарникари е объркал пътя за хижата. Качиха първите 25 от нас с нов шофьор. Незнайно защо след нареждане ни откараха не до хижата, а на площада в Железница до получаване на нови команди от щаба.

Пристигнаха 5-6 команди за тръгване, но не тръгнахме. След три слизания - качвания в каросерията, камионът си тръгна и ни остави в Железница. Чакахме около два часа заедно с една "Чавдарка" с войници и дошлите преждевременно горски, които си тръгнаха. Явно - грешки в комуникацията. Служителите, които също като нас са граждани, се опитаха да ни успокоят, казвайки ни, че е нормално да дойдем в 5:30 и да стигнем по просеките в 12 или 13 ч. Чуваха се коментари, че "началниците на двата щаба не могат да се разберат". Доброволците започнахме да се дразним от липсата на информация, план за действие и изобщо от лошата координация между всички военизирани звена, които не разполагаха с радиостанции, а си предаваха заповедите по мобилните телефони. Мнозина се обадиха на познати да пуснат информацията в ефир. И аз се обадих в БНР.

Появиха се хора от софийската община и бързо се създаде организация. След 15 минути бяхме по джипките на оф-роуд обществото и поехме към критичното място на около 2 километра от хижа "Физкултурник". Около 10 часа пристигнахме в хижата. За щастие бройката началници беше ограничена, но и те трябваше да чакат нареждания.

Едва към 11 ч. заедно с пожарникарите се отправихме към просеките - ивиците горски път, широк 5-6 метра, пречещ на прехвърлянето на пожара. На около километър от мястото пак се почнаха едни телефонни разговори с щаба.

В условията на слаба мобилна връзка на офицерския състав се наложи да вземе гражданско решение по въпроса какво да се прави. Изпратиха трима доброволци - ветерани, които отлично познават района, като съгледвачи, да проучат положението. Решиха да пуснат и нас останалите с двама началника. Стигнахме до място, където два булдозера си проправяха път към прокараните на ръка просеки. Докато чакат връзка от преките си ръководители, началниците решиха да тръгнем през гората. Така начело с един пожарникар стигнахме до групата горски от Самоков.

Мястото беше на границата между лесно запалимата зелена гора и огнището - изсъхналата, бавно горяща местност в резервата ''Бистришко бранище''. Горските бяха печени момчета, гасили неведнъж по-големи пожари. Бяха отрязали опасните зелени дървета по наклонената надолу скалиста местност. Те отказаха на началника безсмислени упражнения или да вдигнат шум залудо, макар да се съгласиха, че във военизираните структури е полезно да се вършат безсмислени неща, за да не дойде по-голям началник и да разпореди още по-безсмислени дейности.

Докато се шегувахме, докато горските казваха, че просеката им прилича на прекрасна екопътека, а на доброволците ни напомняше по-скоро ЛОТ 4 от магистралата, пожарът пламна. Първите реакции на всички бяха: Бягайте.

Въпросът беше накъде, а изпуснехме ли само две -три дървета, огънят щеше да се пренесе в зелената гора и можеше дори да ни настигне. Мъжете от Самоков вкупом запалиха резачките и като по инстинкт започнаха да режат. Без команди, ние се втурнахме да разчистваме отрязаните дървета. Беше очевидно, че отрязаните пречат на горските да срежат нови. А пожарът се пренасяше хаотично от точка на точка на площ от около 200 метра.

 Булдозерът дойде съвсем навреме и се включи. С машината пристигнаха няколко началника под пагон. Веднага започнаха да критикуват булдозериста, че изкарвал от земята пречещите моренки. Издадоха ни заповед  да подравняваме пътя. А беше очевидно, че булдозерът ще го доизравни.

Ситуацията още беше критична. Беше Жега! Докато разширява просеката, по която да минат водоноските, нужни на пожарникарите, булдозерът събаряше дървета, които можеха да разпалят гората. Горските ги режеха, ние ги изнасяхме извън обсега на пламъците.

Емо - водачът на горските, ме попита какво става в критичната зона при скалата. С двама доброволци отидохме и видяхме, че са останали три опасни дръвчета. Върнах се и помолих Емо да дойде с резачката, той веднага прати двама от своите с две резачки. Едва тогава началниците разбраха, че знаем какво правим в наистина критичната ситуация и че сме по-полезни като мислещи същества, отколкото като изпълняващи команди дресирани лумпени.

Така и началниците започнаха да помагат. Станаха част от екипа. Един от офицерите се съгласи, че е полезно да продиктуваме точните координати на мястото в щаба, така че хеликоптерите да хвърлят водата на правилното място. Координатите от джи-пи-еса на доброволеца Андрей бяха съобщени два пъти в щаба.

Пожарникарите и водоноските дойдоха съвсем навреме по прокараната от нас просека, която булдозерът превърна в горски път. Започнаха да разпъват маркучите. Нас ни изтеглиха, за да не си пречим. Хеликоптерът също се появи когато трябва. Не знам дали е ползвал подадените в щаба координати, но хвърли водата толкова точно, че дори изпръска няколко пожарникара, горски и човек от Пътното. Бях се върнал за раницата си и изпръска и мен. Това беше като награда. Приятно разхлаждане, кеф!

  Като се изтегляхме, трябваше да хвърляме пръст в дупките. Началникът вече знаеше, че и без разпореждания няма да подведем шофьорите на високо проходимите камиони. Така че просто се изтегляхме. Пратиха втората група доброволци да ни смени.