Ако следим изказванията на правосъдния министър Диана Ковачева по казуса с уволнението на председателката на Съюза на съдиите в България – съдия Мирослава Тодорова, ще видим, че позицията й се променя постоянно.

Миналият четвъртък, веднага след решението на ВСС, Ковачева каза, че всички съдии, които са забавили дела "трябва да бъдат обект на дисциплианрни санкции". На другия ден, когато премиерът Бойко Борисов съобщи, че решението на ВСС е провокация към правителството, а пред сградата на съвета на протест се събраха стотици магистрати и граждани, Ковчева обърна позициията си: "ВСС трябва да намери начин да преразгледа решението си за съдия Мирослава Тодорова от гледна точка на обективност."

След това изказване на сайта на ВСС се появи съобщение, че съветът е готов «да обсъди искането за преразглеждане на решението на съдиите на свое пленарно заседание през следващата седмица» (цитатът е от сайта "Правен свят").

Съобщението престоя на сайта на ВСС по-малко един ден, след което изчезна безследно. В неделя правосъдният министър Диана Ковачева обяви, че е свикала извънредно заседание на ВСС за понеделник. В дневния ред има една единствена точка: "Обсъждане на дисциплинарната практика при налагане на наказания на магистрати за дисциплинарни нарушения, свързани със забавяне на дела." Каква е идеята на самото заседание обаче стана ясно от думите на Диана Ковачева: "ВСС трябва да даде информация дали наистина става въпрос за тежки, системни нарушения от страна на съдия Тодорова. От информациите в медиите излиза, че става въпрос действително за много тежки нарушения, свързани с погасяване на дела по давност. От ВСС трябва да стане ясно дали това наистина е така, защото, ако е, е много тежко нарушение на професионални и етични норми."

От думите на правосъдния минстър става ясно, че идеята на заседанието утре е не да се говори за липсващия анализ на дисциплинарната практика и натовареността на магистратите, нито да се намери така търсеният еднакъв аршин, а да се направи пореден опит за заклеймяване на съдия Мирослава Тодорова.

Според Закона за съдебната власт «до влизането в сила на заповедта или на решението за налагането на дисциплинарно наказание не могат да се разгласяват факти и обстоятелства във връзка с дисциплинарното производство». Дисциплинарните заседания са закрити, за да не се накърни престижът на правосъдието, ако обвинението не се докаже. До настоящия момент ВСС яростно се позоваваше на тази разпоредба и отказваше да даде мотивите си по дисциплинарни дела, предизвикали сериозен резонанс в обществото.

Така се случи например с казуса "Приморско", когато ВСС отказа на искането на 14 журналисти да предостави мотивите си. Изведнъж обаче ВСС се завъртя на 180 градуса и реши да играе на публичност. В което, в крайна сметка, няма нищо лошо – при случая с Мирослава Тодорова тезата на обвинението така или иначе циркулира в медиите от месеци. Това, което не се чу, са аргументите й. Едва ли ще ги чуем и утре. Предложението на Ковачева за "публично обсъждане на мотивите" е пълен правен абсурд.

Подобно обсъждане няма как да стане постфактум. Изказването на Ковачева, която ръководи заседанията на ВСС, показва, че според нея решението на съвета явно не е било добре мотивирано. Този пропуск няма как да се поправи на този етап и единствената възможност е ВСС сам да оттегли решението си, след като постъпи жалбата на съдия Тодорова до Върховния административен съд.

Дори и чисто хипотетично да приемем, че дебатът ще бъде по темата, посочена в дневния ред ("обсъждане на дисциплинарната практика при налагане на наказания на магистрати за дисциплинарни нарушения, свързани със забавяне на дела"), той реално няма как да се състои. ВСС нито разполага с подобен анализ, нито е в състояние сам да го направи. В петък след простеста съдиите се срещнаха с члена на ВСС Пламен Стоилов (показателно е, че ВСС изпрати следовател да се среща със съдиите). Тогава той размаха списък със седем магистрати, които били уволнени заради забавени, по думите му, актове. Нито един от тези случаи не може да бъде сравнен с положението на съдия Тодорова.

Така например посочените съдии Руслан Донев и Георги Лефтеров (съответно от РС – Търговище и от РС – Варна) участваха в схемата за блокиране акциите на ДЗИ. Съдия Евдокия Найденова е наказвана три пъти, преди да бъде уволнена. Съдия Виделина Очева от Пловдив е била наказвана веднъж, а уволннието й още не е влязло в сила. В същото време, явно в опит да легитимира решението на ВСС, вътрешният министър Цветан Цветанов заяви, че в МВР уволнявали за много по-дребни нарушения и даде пример с полицай, който бил хванат да гласува на две места. Примерът на вицепремиера е абсурден, защото двойното гласуване е престъпление според Наказателния кодекс, а съдия Тодорова се обвинява в дисциплинарно нарушение.

В същото време Пламен Стоилов призна още едно нещо – има стотици магистрати със забавени дела. Последното показва системен проблем, който трябва да бъде решен от ВСС. Кадровият орган на съдебната власт обаче отказва да го реши и предпочита да наказва избирателно тези, които са му далеч от сърцето. Преди няколко седмици ВКС например възобнови дело срещу осъдени за измама. В решението на върховните съдии се казва, че мотивите на СГС към присъдата според датата на тях са написани на 20 юни 2011 г. В деловодната книга на съда обаче пише, че то е обявено близо една година по-късно – 12 март 2012 г. Подобна практика се нарича антидатиране и чрез нея може да се избегне дисциплинарно преследване.

Докладчик по делото в СГС е съдия Петя Крънчева. Това е четвъртият известен в публичното пространство случай (в публикация за в. Сега от септември 2011 се описват други три подобни казуса.) През февруари стана ясно, че при нея е било погасено по давност и дело за данъчни престъпления срещу бившия кмет на Велинград Фидел Беев. Петя Крънчева бе и един от магистратите, за които проверка на Инспектората (същата, по която беше наказана и съдия Тодорова) е забавила 26 дела.

Вместо ВСС да я накаже, той я избра за зам.-председател на СГС по предложение на председателката на съда и семейна приятелка на Цветан Цветанов Владимира Янева (за която същата инспекция откри, че е забавила 46 дела). Пак Пламен Стоилов призна, че съветът не е обърнал внимание на публикацията, че Светла Данова с поведението си като съдия е улеснила имотна измама. Мотивът – имало много публикации, а ВСС не можел да обръща внимание на всичките. Именно Данова написа решението срещу Мирослава Тодорова. Интересна подробност е, че нейният син е подчинен на Владимира Янева и работи в администрацията на СГС като служител по сигурността на информацията. Дъщерята на Божидар Сукнаров (друг член на дисциплинарния състав, предложил уволнението на Тодорова) пък е съдебен помощник във Върховния административен съд, където работи под ръководството на Георги Колев, който подобно на Янева се радва на симпатиите на управляващите.

Инициатор на дисциплинарното производство срещу Мирослава Тодорова е Веселин Пенгезов. Неговото назначение за председател на САС беше първият пример за безпринципната кадрова политика на ВСС. Той остана без наказание след скандала в Приморско (неговата дъщеря беше получила отстъпено право на строеж по процедурата за лица в крайна жилищна нужда.) ВСС отказа да се самосезира след самопризнанието му, че жена му е била назначена с връзки в ДАНС, както и да образува проверка, след като стана ясно, че той пие в работно време. Изброяваме всичките тези магистрати, защото те формират ядрото, което атакува яростно председателката на Съюза на съдиите. Същото това ядро обаче се оказва недосегаемо за съвета и едва ли утре членовете му ще се сетят да обсъдят данните за извършени нарушения от тях. Защото те имат съвсем друга цел – да се саморазправят още веднъж с основния си критик.