През февруари следващата година няма да има междинен доклад на Европейската комисия за напредъка на България, но неправителствени организации ще се опитат да изготвят одит на ситуацията в сферите вътрешна сигурност и правосъдие.

Това съобщи Христо Иванов от Българския институт за правни инициативи на дискусия "Рестарт на съдебната реформа? След доклада и преди кампанията за нов ВСС – гледната точка на гражданското общество".

В доклада на Европейската комисия, който беше публикуван миналата сряда, е записано, че механизмът за сътрудничество и подкрепа ще продължи да действа, но следващият доклад на комисията ще е в края на 2013 г. В документа още се посочва, че реформите, предприети от правителството, нямат насока, че често не се спазва разделението на властите и че независимостта на съда е поставена под въпрос.

Наблюдението на ЕК върху България е все по-малко обект на конкретни проблеми, а повече като ценности. Това означава, че имаме ценностен проблем преди да имаме проблем на ефективността на борбата с корупцията и организираната престъпност, заяви по време на дискусията Иванка Иванова, директор на правната програма на Институт "Отворено общество", която говори за изводите от мониторинговия доклад в дълбочина.

В доклада в прав текст се казва, че имаме проблем с разделението на властите и с независимостта на съда, уточни тя. Те няма да могат да бъдат решавани с изолирани полицейски акции, убедена е Иванова.

Според нея мерките, които трябва да бъдат планирани и предложени от правителството, изискват да бъде гарантирана независимостта на съда и да има усилия за ненамеса на политиците в работата на съдебната система.

Според нея интерпретацията, че комисията "вдига ръце" от България, след като следващият доклад ще е през 2013 г., е "радикално невярна". Договорът от Лисабон действа от 2009 г. и чрез него ЕК има правото да наблюдава т.нар. бивш трети стълб на сътрудничество - полицейското сътрудничество и взаимовръзката по наказателноправни въпроси, обясни анализаторът от "Отворено общество".

Европейската комисия вече има право на законодателна инициатива и да ни съди в Люксембург за неизпълнение на ангажиментите по отношение на трансграничната престъпност. В този смисъл комисията разширява приложното поле относно върховенството на закона, смята още Иванова.

Според нея наблюдението и инструментите на съюза ще се разширяват с много бързи темпове и затова е важно да четем доклада не като изолиран механизъм, а като по-широка рамка за спазване на ценностите на европейското обединение, каза Иванова.

Критерии оттук нататък ще са предстоящите кадрови решения, а те в следващите няколко месеца са новият ВСС и новият главен прокурор. "Аз самата не вярвах, че в края на мандата си сегашният състав на ВСС ще предприеме такъв акт с уволнението на съдия Мирослава Тодорова - "радикална мярка на преследване".

Иванова припомни, че председателят на Съюза на съдиите е наказана по-строго дори от магистрати, свързани с двата големи скандала, които ВСС произведе - случая "Приморско" и плевенския лобист Красьо Черния.

Коментар за започналата процедура по избор на членове на ВСС направи и правозащитника Йонко Грозев: "Неслучайно досега всички избори за съдебни органи в България протичат при едно многозначително мълчание. Едни хора си разменят съучастнически погледи, потупват се взаимно по рамото и по всякакъв начин подменят говоренето с езика на телесната близост, а това е езикът на мафията. Езикът на демокрацията е говоренето."

ЕК ни казва всъщност в доклада, че една от големите подсистеми на съдебната власт като прокуратурата тъне в неяснота, заяви Христо Иванов от Българския институт за правни инициативи. Българското общество трябва да научи какви са проблемите на прокуратурата и новият главен прокурор трябва да диагностицира проблемите там и да даде ясни решения, добави той.

Това заяви Весислава Иванова от Софийския градски съд и член на Съюза на съдиите. Тя припомни, че на срещата след протеста с Пламен Стоилов от ВСС, който е един от вносителите на предложението за уволнение на Тодорова, той е обещал, че ще предаде исканията на протестиращите на съвета и те ще бъдат обсъдени. Това и досега не се е случило, заяви още Иванова.

Членът на УС на Съюза на съдиите Борислав Белазелков коментира:  "Аз съм съдия от 1986 г., виждал съм зрелия социализъм, видях промяната и се насладих на дълги приказки за съдебна реформа. Видях обаче много по-ужасни неща от страха, когато съдиите излязоха на протест." Той коментира, че съдиите са излязли на улицата, защото "няма кой да чуе гласът им." Изводът според съдия Белазелков е, че няма ВСС.

Миналата седмица над 130 съдии съдии поискаха от Народното събрание предсрочно да освободи 11-те членове от парламентарната квота на ВСС.  Те инициираха подписка с искане за оставката на целия съвет, като една от причините е "безпрецедентната криза в съдебната система, която създадоха" и "системното неизпълнение на служебните им задължения". Искането, което само за два дни беше подкрепено от над пет процента общия брой съдии в България без прецедент. Обвинявайки съветът, че не е изпълнил основните си задъления - да провежда конкурси, да се занимае с натоареността и т.н., те приемат, че всеки един от членовете му е извършил бездействие и следва да бъде преследван дисциплинарно.  Мандатът на ВСС в този състав изтича на 3 октомври.