Всички доброволни здравноосигурителни фондове ще трябва да се трансформират в застрахователни дружества или да бъдат закрити през 2013-та година. Промяната в Закона за здравното осигуряване прие днес окончателно Народното събрание. Намерението предизвика дебати на заседанията на здравната комисия между опозиционните партии, представители на ресорното министерство, застрахователи и собственици на фондове.

Идеята не е нова. През 2011-та кабинетът прие почти същите промени в закона, но те не бяха одобрени от народните представители. Мотивът - Европейската комисия задължавала здравните фондове на всички държави-членки да работят като застрахователни компании, които предоставят определена финансова обезпеченост.

Проектът беше отхвърлен, защото се оказа, че се допускат изключения поради спецификата на доброволното здравно осигуряване в някои страни от съюза.

България обаче трябваше до края на миналата година да уведоми комисията, че се вписва в изключенията, което не беше направено. Затова през януари отново се появиха сигнали за нова наказателна процедура от Брюксел, които бяха определени като "непоследователна политика на Европейската комисия" от ръководствата на някои фондове, но веднага задвижиха законодателната инициатива и старите поправки пак влязоха в дневния ред на депутатите.

Внесените текстове изискват нов лиценз от всички дружества. Тези, които не приведат дейността си към застраховането до една година от влизането на промените в сила, ще бъдат закрити от Комисията по финансов надзор или ще трябва да прехвърлят изцяло своя портфейл от здравноосигурителни договори на застраховател, който вече е получил лиценз.

След като процесът приключи, застраховките "Заболяване" и "Злополука" ще включват услугите, които сега фондовете покриват.

Бившият здравен министър от правителството на ОДС и първи управител на здравната каса Илко Семерджиев смята, че новите правила в доброволното здравно осигуряване спират пътя на бъдещата реформа в сектора. "Доброволните фондове вече повече от десет години трупат опит на пазара и те биха могли да станат един ден основата на заместващото здравно осигуряване в България или поне основа за втори стълб. Това означава, че трябва да запазят същността си на социални институции, а не да се превърнат в бизнес организации като застрахователните компании", каза той.

Според него Европейската комисия е била пределно ясна - там, където доброволните фондове поемат социални функции, няма нужда да се прелицензират като застрахователи. "Но дори и да не поемат социални функции, ако са под 5 млн. лв. годишен оборот и под 15 млн. технически резерви, те попадат в изключенията и пак няма нужда да се пререгистрират. Така че това, което се случва в момента, е едно убийство на бъдещето на здравната система", убеден е Семерджиев.

Според него и в момента уставният капитал на фондовете е по-голям отколкото пазарът изисква. Той цитира данни на Комисията по застрахователен надзор, според които за 2011-та по застраховки "Заболяване" и "Злополука" застрахователите имат премиен приход 133 000 лева за цялата година и са изплатили само 34 000 обезщетения. "Хората имат право да правят своя избор, те ако искаха да се застраховат, нямаше да отидат в доброволните дружества, а при застрахователите".

Като председател на Асоциацията на здравните фондове, тя заяви: "За нас това прелицензиране е на практика демонтаж на здравната система". По думите й солидарният принцип на здравното осигуряване ще бъде фатално нарушен. "Застрахователният продукт е индивидуален продукт, който е насочен към обезщетяване, към отношения с лицето. Този продукт няма никакви отношения със здравната система. Той нямаше досега и никакви отношение и към профилактиката", каза тя.

Според нея големият въпрос е, дали прелицензираните дружества ще съумеят да развиват този продукт, който в момента предлагат като доброволни фондове или ще го подчинят на застрахователната философия.

Според него в цял свят доброволно здравно осигуряване се прави чрез здравни застраховки. Известно е, че застрахователните компании се нуждаят от повече капитал за стартиране на дейността и именно това, според него би гарантирало стабилността и на новите прелицензирани в застрахователи здравни фондове.

Мнението му е здравната каса да не плаща изцяло някои болнични дейности - "Касата да плаща до определена сума, а над нея, ако цената е по-висока, ако иска човекът да си доплаща, ако иска здравният фонд да плаща. Така здравната каса ще си връзва всяка година бюджета, а хората ще се научат, че за здравеопазване се плаща".

Поне половината от доброволните здравноосигурителни дружества ще изчезнат след влизането на този закон в сила. Това прогнозира експертът в здравното осигуряване и бивш изпълнителен директор на "Евроинс" Калин Костов.

Според него една част от тях ще се влеят в по-големи застрахователни компании, а другите просто ще спрат да съществуват. "Няма да успеят да отговорят на изискванията за застрахователни дружества. 20 са прекалено много за пазара и поне половината няма да се справят", посочи той.

Завърши, с това, че за хората съществена промяна няма да има, само наименованието на услугата ще е друго.

Токова впрочем беше и мнението на подкрепящите промените депутати от здравната комисия в парламента.  Утре се очаква депутатите да продължат с гласуването на останалите поправки в закона.