ВАС окончателно отказа да спре уволнението на Мирослава Тодорова (допълнена в 17:48 ч.)
Петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отказа да спре уволнението на председателя на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова, става ясно от определение, качено на сайта на съда. Това означава, че всички нейни дела ще започнат отначало. Тодорова е една от най-натоварените съдии в Софийски градски съд (СГС).
Пред ВАС тя протестира решението от миналата сряда, с което тричленен състав на ВАС отказа да спре изпълнението на решението за уволнението й. Докладчик по делото на втора инстанция е Илиана Славовска (една от съдиите, оправдала Ахмед Доган), а останалите четирима са Надежда Джелепова, Наталия Марчева, Мариета Милева, Еманоил Митев.
Съдът възприема мотивите на тричленния състав, който също отказа да спре изпълнението на уволнението на Тодорова и постановява, че определението е "правилно".
"На следващо място за да отхвърли искането на частната жалбоподателка тричленният състав е приел, че в случая същата е следвало да докаже наличие на предвиденото в хипотезата на чл.166 ал.2 АПК – причиняване на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, а такива твърдения и съответно доказателства не са представени по делото.
Прието е, че безспорно в резултат на решението на ВСС, всички наказателни дела, по които е даден ход на съдебното следствие с участието на съдия Тодорова ще започнат отначало, съгласно нормата на чл.258 НПК и това ще се отрази неблагоприятно както за страните по тези дела, така и за останалите съдии в Софийски градски съд. Тричленният състав е отчел, че тези основания за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на решението на ВСС са свързани с евентуално защитим държавен и обществен интерес, но не обосновават наличие на условията по чл.166 ал.2 АПК. Определението е правилно", е записал в мотивите си съда.
Съдът отхвърля и основанията, посочени в жалбата на Мирослава Тодорова пред петчленния състав, че съдебният състав на долната инстанция е бил определен в нарушение на изискването за предварително установеност на съда – гаранция за безпристрастен и независим съд по чл.6 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ).
При разглеждането на жалбата на Тодорова на първа инстанция тя поиска отвод на съдебния състав. Повод за това беше, че делото беше разпределено на съдии от шесто отделение. "Според публичната
информация, достъпна на сайта на Върховния административен съд, VІ отделение разглежда административни дела, свързани с общественото осигуряване, пенсионното осигуряване, здравното осигуряване, социалното подпомагане, обезщетенията за временна нетрудоспособност и безработица, оценка на работоспособността и пр". Делата срещу актове на Висшия съдебен съвет (ВСС) се разглеждат от VII отделение на съда, пише още Тодорова, позовавайки се отново на публично достъпната информация от сайта на ВАС.
В определението на петчленния състав е записано, че "председателят на Върховния административен съд осъществява организационно ръководство на дейността на Върховния административен съд, при което в рамките на правомощията му и с оглед натовареността на съда е постановена и заповед № 352 от 06.03.2012 г., с която е разпределена материята по отделения, като делата по ЗСВ са разпределени на Шесто отделение на ВАС. Действително до тази дата тези дела са били разпределени на Седмо отделение, но също въз основа на предходна заповед на Председателя на ВАС. Неоснователен е и наведеният довод за незаконосъобразност на обжалваното определение, като постановено при превратно тълкуване на разпоредбата на чл.166 ал.4 АПК".
На тъмно
Вчера председателят на ВАС Георги Колев отказа да осигури публичност на случайния избор на петчленния състав. Това поискаха журналисти от осем медии, сред които "Дневник" и "Капитал", с мотива, че така ще се "разсеят всякакви съмнения за манипулации или въздействие при определяне на този съдебен състав".
Малко след отказа на Колев, делото беше разпределено на съдия-докладчик, стана видно от системата на съда. Там обаче не могат да се видят останалите четирима съдии, което означава, че засегната страна не може да прави искания за отвод, защото не знае кои са съдиите, които формират мнозинството.
Освен това вчера "Дневник" научи, че останалите четирима съдии ще се определят с акт на председателя на съда - Георги Колев. Вчера от ВАС отказаха да съобщят кои са останалите членове на състава с мотива, че нямат право на това.
Днес съдиите не бяха известни до обяд. Няколко часа след това "Дневник" научи,че те вече са определени, но пак не узна имената им.
Мирослава Тодорова беше дисциплинарно освободена от Висшия съдебен съвет (ВСС) на 12 юли. Тя обжалва решението и поиска от съда да спре изпълнението му до окончателното разрешаване на казуса, за да може да гледа делата си в Софийския градски съд.
Подробност от вторник е, че шефката на шесто отделение на ВАС Светла Петкова е една от номинациите на ГЕРБ за член на ВСС от парламентарната квота. Петкова беше и председател на 5-членния състав
на ВАС, който преди няколко дни обърна практиката на съда по жалбите на санкционирани магистрати срещу решенията на съвета, като прие, че съдиите и прокурорите нямат право да бъдат изслушани от ВСС преди да бъде решен въпросът дали да бъдат наказани. Съдебният състав с докладчик по делото Георги Чолаков отказа да се отведе.
Окончателното решението на ВАС излиза в контекста на съвместна атака срещу Мирослава Тодорова подета от медиите на "Нова българска медийна група", близки до депутата Делян Пеевски, ВСС и вътрешния министър Цветан Цветанов.
Двоен стандарт
В жалбата си срещу определението на тричленния състав на ВАС Тодорова беше посочила следното:
"Изисква се да бъде доказван личен интерес, единствено ако той се противопоставя на обществения. Тогава съдът е длъжен да оцени двата интереса и давайки превес на единия, да отговори дали тази защита няма да увреди несъразмерно другия. В настоящия случай противопоставяне между личния ми интерес и този на правосъдието – няма.
Впрочем, това основно правно положение е трайно установено в практиката на ВАС.
Така например, по делото, образувано по частна жалба на директора на Агенция "Митници" по казуса "Лукойл" от миналата година, съдът не е допуснал съмнение, че правнозащитими, освен личния интерес на жалбоподателя, са и интересите на националното стопанство.
"От събраните по делото доказателства е установено по несъмнен начин, че предварителното изпълнение на акта би засегнало в значителна степен основни отрасли на икономиката като железопътен, въздушен и
автомобилен транспорт, което обстоятелство по същество не се оспорва от митническата администрация. Последното влиза в противоречие и с един от основните принципи в административното право, залегнал в чл. 6, ал. 2 от АПК, че административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат правни и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
В този смисъл, съобразявайки фактите по делото, първоинстанционният съд правилно е определил, че предварителното изпълнение на решението на митническия орган за отнемане на лиценза би довело до значителни и трудно поправими вреди не само за адресати на акта, но и за трети лица, което обуславя и необходимостта от спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение".