Зависимости: В обърнатото огледало на октопода
Под рубриката "Зависимости" "Дневник" анализира случаи от съдебната система и практика, които привличат или са привлекли общественото внимание и са поставили под съмнение безпристрастността и обективността на магистратите. Водени от убеждението, че държавността и сигурността на гражданите не могат да бъдат гарантирани без независимо и безпристрастно правосъдие и че темата заслужава още по-голямо внимание в навечерието на избора на нов Висш съдебен съвет, размишляваме над факти и събития, които са известни и проверими.
След "Делото Пенгезов или правосъдие за горестоящ магистрат" днес се спираме на една много малка част от процеса, известен като "Октопод". Част, която не засяга обвиненията по същество срещу шестима подсъдими, сред който най-известният е Алексей Петров, бивш експерт в ДАНС и бивш офицер на прикритие от Националната служба за сигурност. Но е показателна за начина, по който тече процесът.
-----------------------------
Този текст е започнат от средата на миналия месец и приключен в края му. И, признавам, захващането ми с темата беше мощно и рязко мотивирано от появяването по телевизията на 7 и 8 юли на двама високоотговорни фактори – самият вътрешен министър Цветанов и наблюдаващият прокурор по делото "Октопод" Светлозар Костов, който е и шеф на специализираната прокуратура. Покрай коментарите за доказателствата и хода на делото те оценяваха и журналистите, които отразяват процеса. И понеже, от една страна, соченето с пръст, и то от силов министър, заедно с намека за списъци на лоши журналисти, позоваващ се на твърденията на прокурорски свидетели по делото "Октопод", не може да бъде оставено ей така да си отмине; и тъй като, от друга страна, телевизионните пледоарии на прокурора се разминават с онова, което виждам и чувам в съдебната зала, не мога да премълча. И продължавам текста си - с дължимото благоприличие към отговорните фактори (декларирам това в случай че не се долавя от текста), но без страх, че ще бъда включена в лошите им списъци..
Аз не зная дали Алексей Петров е виновен по обвиненията в обвинителния акт (за организирана престъпна група за рекет и изнудване и заплаха за убийство). Но от наблюденията на процеса дотук изпитвам дълбоко съмнение, че онова, което става в съдебната зала, може да доведе до доказване на тези обвинения по предвидения в закона ред. С други думи, моята тема са прокуратурата и съдът, а не Алексей Петров. По простата причина, че с нарушаване на законови процедури, което ще опиша по-нататък, не се стига до никъде. По-точно, стига се по правило до дело срещу България в Страсбург.
Съдия Ченалова: Некомпетентност или правосъдие с примка на шията?
На 3 май председателят на съдебния състав по делото "Октопод" Румяна Ченалова задържа под стража подсъдимия Алексей Петров, след като довчерашната свидетелка на защитата Донка Митева и Пламен Устинов, бивш служител на НСО и стар познат на Петров, заявиха пред съда, че са принуждавани от Петров да дадат показания в негова полза. Устинов, намиращ се под охрана от МВР, защото се чувства застрашен, разказа в съдебната зала за среща с Петров в края на април, на която бил заплашван от подсъдимия.
(Пояснителна скоба за читателя: Тъй като заплахата и принудата над Устинов – ако отговарят на истината, са престъпления според НК, но не фигурират по делото "Октопод", съдът би трябвало да отдели материалите в друго, паралелно производство, обясняват юристи, което да разследва твърденията, и тогава прокуратурата да поиска (по другото производство) задържане на Алексей Петров.)
На 19 юни на поредното заседание защитата на Алексей Петров довежда четирима контрасвидетели, които били очевидци на срещите на Петров с Устинов в края на април. Те в очна ставка с Устинов, която впрочем се превърна в гръмогласна свада, разколебаха достоверността на твърденията за заплахите. (По думите на контрасвидетелите бившият охранител Устинов бил моивиран да свидетелства само за да отърве дело, образувано в ловешката прокуратура след опит за нападение срещу Петров, извършен по време на кандидатпрезидентската му кампания в Тетевен миналата година. Освен това свидетелят поискал срещата, а не Петров – твърдят контрасвидетелите.)
На 4 юли съдия Ченалова отказва да разгледа мярката за неотклонение на Алексей Петров (което само по себе си е нарушение, тъй като съдът е длъжен да се произнесе, щом е направено искане). И междувременно отклони въпрос на защитата към свидетеля Устинов с мотив, че по делото имало секретни материали. Когато защитата остро възрази, питайки ползват ли се по делото материали, които не са известни и на двете страни, и ако да, дали съдът не колаборира с обвинението, прокурорът Светлозар Костов плахо се обади, че и той не знаел! (Разбирай - не е само защитата, която не знае, нека да не обвиняваме съдията в колаборация с него, с прокурора!).За повече убедителност прокурорът Костов допълни (сътворявайки в онази секунда големия скандал), че
случайно видял секретната папка със СРС "на бюрото на съда"!
Гафът на прокурора изпрати съда на кратко съвещание, след което съдия Ченалова обяви, че и тя не е знаела за папката, която била депозирана в секретното деловодство, но никой не предупредил съда; и тъй нататък. Все обяснения, които не заслужават логическо внимание, тъй като съдията вече се беше позовала на материалите, за които... не е знаела.
(Обяснителна скоба: НПК не дава възможност на съда директно да получава доказателства от полицията. Прокурорът може да ги представи, но тогава защитата има право да изрази становище и съдът преценява дали да ги включи в делото. Нарушаването на този принцип опорочава присъдата.)
Съдийската постъпка не само беляза делото с нарушения, но
един детайл от обяснението на съдия Ченалова подсказа следата към задкулисието
Тя изрично подчерта, докато опитваше да потуши скандала, че постъпването на СРС-тата в деловодството не било докладвано нито на нея, нито на председателя на съда (Владимира Янева) и на зам.-председателя и шеф на наказателното отделение (Петя Крънчева). Сиреч да не си помисли някой, че точно председателката на СГС и лансираната лично от нея заместничка Крънчева имат нещо общо с нарушението.
(Обяснителна скоба: НПК не позволява председателят на съда или заместникът му да се месят в което и да било дело. Тъй че адекватното питане към Ченалова, ако можеха журналистите да реагират в момента, е откъде-накъде е трябвало да знае председателят на СГС Владимира Янева какво постъпва по делото, по което тя, Янева, не е съдия!)
Отговорът на закона е – не трябва. Отговорът "на случая" е - не трябва, но съдия Ченалова очевидно се чувства длъжна да предотврати и най-беглата мисъл за евентуална връзка, която публиката или някой журналист от лошите може да направи между гореописаното нарушение по представянето на СРС-тата, от една страна, и от друга - председателя на СГС Янева, която по собствените й думи е семейна приятелка на Цветан Цветанов.
Съдия Ченалова се чувства длъжна ли? И защо?
Ами защото още преди скандалния гаф на 4 юли тя е допуснала нарушения, заради които журналистите вече са я обвързали със задкулисието. Първо, задържането на подсъдимия под стража на 3 май хем е направено без обсъждане на твърденията на прокурорските свидетели Устинов и Митева (защото законът не го позволява), хем материалите не са отделени в друго дело (за да могат да бъдат обсъдени). Съдия Ченалова просто арестува подсъдимия.
Затова пък на 4 юли, когато защитата отново иска разглеждане на мярката за неотклонение, съдията прави очните ставки с контрасвидетелите, посочени от Алексей Петров, тоест показва намерение да обсъжда свидетелските твърдения! С други думи, съдът ще преценява сега, в хода на делото, кой лъже и кой казва истината, което е недопустимо от закона на този етап от процеса! И понеже свидетелствата на Устинов се разклащат, трябва да влязат в процеса едни СРС-та по гореописания начин, който няма нищо общо с предписаната от НПК процедура. Целта – да бъде отложено отново разглеждането на мярката за неотклонение на подсъдимия.
(Да, скучна и непопулярна е темата. По такива теми няма да видим граждани да протестират на Орлов мост. Гражданите разбират какво е произвол, когато те самите опрат до нуждата от правосъдие. На това разчитат вътрешният министър и прокурорът Костов в говоренето си по телевизиите.
Ако ползвах техния стил, можех да изчерпя смисъла на този дълъг текст с едно изречение: Съдия Ченалова вкара делото "Октопод" в тресавище, от което излизането ще е много трудно, ако не невъзможно!)
На 12 юли, когато се смяташе, че съдът няма накъде повече да отлага произнасянето по мярката за неотклонение, съдия Ченалова просто не се появи поради заболяване. Очевидно без предупреждение, тъй като съдебният състав почака доста заедно с журналистите пред съдебната зала.
На 19 юли, когато критичният доклад на Брюксел беше вече факт и беше отпаднала нуждата от спасяване на имиджа на властта чрез държане в килиите на проминентни подсъдими, съдия Ченалова пак не разгледа мярката за неотклонение. След 5 часа заседание следващото беше насрочено на 6 август. А дотогава съдът прати подсъдимия в болница, като се позова на справка от лекарите на затвора за здравословното му състояние и с необходимостта да се изчака медицинската експертиза. Въпреки настояването на защитата да не бъде обвързвана мярката за неотклонение със здравословното състояние на подсъдимия.
Пак на заседанието на 19 юли
не се разсея, а се задълбочи мистерията около прословутите СРС-та
които прокурорът Костов бил видял случайно на "бюрото на съда". Съдия Ченалова обясни, че на 11 юли прокурорът поискал с писмо СРС-тата да се приложат към делото. От съдийските обяснения аз с големи усилия схванах три "неща", които според моето скромно мнение взаимно си противоречат: че въпросните СРС-та не били събрани по реда на НПК, но се приобщават към делото, обаче няма да се "ценят". (Според някои непроверими твърдения с подслушватели е бил опасан свидетелят Устинов, когато отишъл на срещата с Петров – странно е обаче как довчерашният агент Петров не се е усетил, а е допуснал да бъде записан как заплашва госта си...)
В този отрязък време – от 3 май до 6 август, пред съда не се обсъждаха обвиненията по същество, повдигнати в обвинителния акт на Алексей Петров и на останалите петима подсъдими, събрани впрочем по неясно какъв критерий в една организирана престъпна група. (В която отдавна ги няма някои от натръшканите по бельо на 10 февруари 2010, когато беше даден стартът на операцията "Октопод", като братята Дамбовци например – помните, нали... та трябваше групата да бъде попълвана с нови обвиняеми...)
Същия ден - 19 юли, прокурорът Светлозар Костов, попитан от "Дневник" дали е удовлетворен от хода на делото, отказа коментар.
И пак въпросът - защо съдията допуска всичко това?
- Всеки съдия знае, че е длъжен да се произнесе по мярката за неотклонение във всеки момент, когато бъде направено искане за това.
-Знае също, че ако не го направи, нарушава едновременно и нашия НПК, и Европейската харта за човешките права.
-Всеки съдия знае какъв е редът за включване на СРС-та по делата.
Тогава? Какво друго обяснение може да има мистерията около появата им по делото "Октопод" освен с
пряко контактуване на съда със службите на МВР или сътрудничеството на съдията с прокурора, което също е толкова недопустимо
Може ли да бъде обяснено по друг начин отлагането на мярката за неотклонение освен със зависимости на съда от факторите, които просто искат Алексей Петров да стои заключен?
Само факти:
По лобисткия скандал с Красьо Черния съдия Ченалова е наказана дисциплинарно с понижаване в ранг заради 30 телефонни разговора с лобиста в периода 18 май – 17 юни 2009 г. Скандалът избухна, след като членът на ВСС Иван Колев обяви, че Красимир Георгиев обещавал на магистрати срещу 200 хил. лв. да им осигурява необходимия брой гласове във ВСС. По приблизително същото време Ченалова кандидатства да бъде избрана за председател на старозагорския окръжен съд. След избора (нейната кандидатура не успява) разговорите спират.
И при този факт – установени контакти с лобиста – точно съдия Ченалова е определена да гледа делото "Октопод"! Дали са случайни съмненията в прилагането на случайния електронен принцип за разпределение на делата, изразени в мониторинговите доклади на Европейската комисия?
По същото време, когато поема "Октопода", съдия Ченалова е възнаградена с преместване (от председателя на СГС Янева) в Търговското отделение на съда (трябва само да довърши делото "Октопод"). А Търговското отделение на СГС фокусира огромни материални интереси, то е решаващо за икономиката на България, защото разглежда най-тежките икономически дела и делата за несъстоятелност. Логичното е там да правораздават отлично подготвени и специализирани в тази материя магистрати. Г-жа Ченалова е била прокурор на отговорна позиция в Стара Загора, оттам - кой знае защо - напуска системата и става адвокат и едва след това става съдия в СГС. Но с търговска материя не се е занимавала.
Няма видима логика в такава кадрова политика.
Остава невидимата логика на задкулисието
което предопределя зависимостите, които на свой ред превръщат съдебната система в това, което я виждаме днес – демотивирана, зависима, без шанс да се изчисти от корупцията... Защото институциите, оправомощени и задължени да разкриват корупцията, не правят това, а напоително говорят за... корумпираната съдебна власт.
Такава кадрова политика е възможна само по логиката на прегрупирането в подмолието - логика, която вече поставя въпроса дали октоподът е там, където МВР и прокурори убеждават народа по телевизията, че е. И тази невидима логика обяснява и поведението на съдията по делото "Октопод".
Ще кажат читателите – а след толкова думи авторката да не би да доказа къде е октоподът? Да не би да доказа, че точно от страх, зависимост или заради пари магистратите се превръщат от безпристрастни арбитри, каквито би трябвало да бъдат, в послушни изпълнители на воля отвън?
Ще цитирам едно изявление на бившия комисар по правата на човека към Съвета на Европа Томас Хамарберг от 20 март т.г., озаглавено "Намесата на правителствени лидери в съдебни дела опорочава правосъдието":
"В други случаи съдиите са подложени на по-дискретен натиск. Получавал съм информация за т. нар. телефонно правосъдие, в които със съдиите тайно установяват контакт ръководители на правителствени служби, които недвусмислено им разясняват "присъдите, които би следвало да постановят" по дела от обществен интерес.
Понякога указания дори не са необходими - съдиите знаят как се очаква да действат в определени ситуации и какви последствия за професионалното им израстване ще има пренебрегването на определени "очаквания". Тези практики са трудно доказуеми."
"Трудно доказуеми" са тези практики, казва комисарят, но въпреки това не ги премълчава, а съветва политическата власт в рисковите държави да предприеме такива структурни реформи, които да гарантират независимостта на магистратите.
В България политическата власт не само че не предприема такива реформи, ами нейни високи представители вместо да събират качествени доказателства, превърнаха телевизионните студиа в съдебни зали, от които посочват невинните и виновните, добрите и лошите. Включително сред журналистите.