Колко публични са публичните покани

"Публична покана". Какво се крие зад този вариант за възлагане на обществена поръчка? Оказва се всичко друго, но не и публичност, въпреки наименованието на механизма за разпределяне на хиляди левове под формата на "малка" поръчка от институциите към частния сектор. Или поне публичността зависи от добрата воля на чиновниците.
По този начин могат да бъдат дадени за строителство от 60 000 до 264 000 лв. без ДДС, а за доставки или услуги - от 20 000 до 66 000 лв. без ДДС.
Публичността в публичната покана започва и завършва със самата покана. Сегашните управляващи се гордеят и изтъкват напредъка си - вече поканите не се отправят само до отбрани фирми, възможност за участие и кандидатстване имат всички заинтересовани. А обявленията са както в сайта на агенцията за обществени поръчки, така и на съответните ведомства и институции, пускат се и през пресата. Обявява се открито и кой е спечелил.
Това обаче е имитация на прозрачност, смятат от социологическата агенция "Алфа Рисърч", която се оказа засегната от една такава процедура. "Отваря се входът за по-голям брой кандидатстващи по публични покани, но изходът остава черна кутия. Нежеланите могат безпрепятствено да се отстраняват, победителят често е предизвестен, а един огромен дял от обществените поръчки остава извън всякаква отчетност, контрол и "нездраво" обществено внимание", написа вчера до компетентните институции и до медии социологическата агенция.
А аргументи за подобно твърдение има през всички фази след отправянето на поканата.
Пътят на офертите и подводните камъни
Критериите и кой ги контролира
Възможността за предпоставен избор се крие още в поставянето на критериите към кандидатите. Неотдавна например община Батак обяви покана за поръчка с цел "събиране и анализиране на информация, необходима за разработване на политики в община Батак". А за ръководителя на екипа беше поискано да има "висше образование, образователно-квалификационна степен магистър или еквивалентна, специалност икономика, математика или еквивалентна, придобита в чужбина".
От написаното излиза, че човекът трябва да е завършил задължително извън България - неясно къде, само да не е в страната. След сигнал на наши читатели "Дневник" потърси коментар от община Батак, откъдето обясниха, че неправилно се чете изискването. Трябвало или образование в България, или еквивалентното му извън страната.
Но множество хора разбраха условието именно така - трябва чуждестранно образование. Дали при липса на шум и внимание това условие, което може би много би се харесало на конкретна фирма, не би останало незабелязано и не би се използвало за избор на конкретен изпълнител. Остава да се гадае.
Но пък общият въпрос тук е кой контролира залаганите критерии.
"Дневник" още очаква (вече повече от 20 дни) отговор по казуса от Агенцията за обществените поръчки (АОП), както и на генералния въпрос може ли агенцията и контролира ли критериите в публичните покани. Прочит на закона и неформален отговор на институцията до попитала засегната фирма обаче гласи, че АОП няма властта да следи за критериите на поръчките, пускани чрез публична покана, дори те да са неясни или манипулативни.
Отварянето на офертите
Никой от кандидатите на практика не разбира конкурентът му какво предлага. За разлика от големите поръчки, където офертите се отварят пред кандидати и медии, тук пликовете се четат от специализирана комисия в съответното ведомство. На това тайнство не присъства никой. Вярно, че параметрите присъстват в подадените официални документи и в протоколите от заседанията на комисията. Но и те впоследствие остават тайна. Освен ако някой не упорства по всевъзможни законови начини да ги получи. Или ако чиновникът не благоволи или министерството например няма своята вътрешна и частна практика да ги предоставя.
А след всичко това няма как да не остане съмнението какво се е случвало с документите, претърпели ли са те промени с цел да се нагласи поръчката в полза на някого.
Избор, информираност
На тъмно остава и кой и как ще бъде избран. В казуса на "Алфа Рисърч" например едва след два месеца търсене на информация отпадналата фирма разбира, че е била отстранена. И оказва се - неправомерно. Не била спазила дадения й срок. Само че срокът е изтекъл на 21 юни, тя е внесла необходимите документи на 20 юни, но комисията за избора така и не ги дочакала. А решила да заседава още на 20 юни. И да отстрани агенцията.
Как обаче "Алфа Рисърч" разбира за отстраняването й? И за това как са били победени. Определено не по лесния път. Защото в закона няма задължение на възложителя да дава документите по избора на отхвърлените фирми. И тук възниква принципният въпрос изобщо за това кое остава скрито и кое е публично. Да, няма и забрана за предоставяне на информацията, но служителите не са длъжни. Така едни го правят на доброволни начала, други могат и никога да не го направят.
В случая за достигането до информацията бяха необходими близо два месеца. Първоначално "Алфа Рисърч" иска тези данни и протокола за избора от министерството на образованието писмено, но не по закона за достъп до информация. Същото направи и "Дневник". И отговорът гласеше, че победителят е дал най-добрата техническа оферта и най-добрата цена. Толкова. Нито ред за цената, нито за параметрите, нито за останалите кандидати.
Едва след искане по закона за достъп до информация се разбра кой и как е спечелил и кой е бил отстранен. В случая - неоснователно отстранен. "Ако казусът не беше предизвикал публичен скандал и не бяхме получили протоколите по процедурата за достъп до обществена информация, това селективно незаконосъобразно отстраняване щеше да си остане тайна, както вероятно много други подобни случаи", заявяват от "Алфа Рисърч".
Обжалване
И какво от това? По-скоро нищо. Мъглата продължава и след избора. По закон поръчките, дадени чрез публична покана, не се обжалват. В случая на "Алфа Рисърч" поръчката вече е възложена, работата по нея би трябвало да е свършена. А за неправомерното отстраняване на агенцията така и не е съвсем ясно кой би могъл да потърси възмездие. Юристи на фирмата дълго търсиха институция, която може да отговоря за този последващ контрол. И след сериозни усилия и обяснения, че по-скоро никой не упражнява последващ контрол, все пак решиха да се обърнат към държавната финансова инспекция и към Сметната палата, които отговаря за парите в бюджетните институции.
Какво могат да направят тези две организации при вече дадена поръчка и свършена работа обаче не става известно. Но отсега е ясно, че комисията за защита на конкуренцията и АОП по-скоро нямат власт.
Ефектът
"Вярно е, че като отделно взети стойности сумите в сферата на публичните покани са по-малки, но заради законово закрепената безотчетност и безнаказаност на провеждащите ги са с огромен корупционен потенциал. Поради което се оказват и перфектно средство за извършване на лични, икономически и/или политически услуги." Това мнение от писмото на "Алфа Рисърч" е може би най-доброто описание за всички законови непълноти и неуредици. Които са в ущърб най-вече на малките и средните фирми, играещи на този пазар.
А и доколко една поръчка е незначителна, когато е "малка", също е открит въпрос - в конкурсите се иска да си изпълнил определен брой поръчки за определено време. В дадени сектори. Така е достатъчно неудобните фирми да бъдат отстранени от играта само за кратко, след това те стават неконкурентни. И после няма нужда да се манипулират конкурси, критерии, да се крие информация.
Решението дори не е сложно, само трябва малко воля. На първо време може да се мине и без поредната промяна в закона за обществените поръчки. Стига централизирано да се задължи администрацията да предоставя протоколите и информацията на отпадналите фирми например.
Малко воля, но пък - политическа. Кой интерес ще излезе по-силен - да се спечели доверие, като се затворят вратички за плащане на "нашите хора", или да се "помага" на "наши хора", които ще върнат жеста по време на избори. А изборите не са толкова далече.