Денят е 28 август, вторник. Четиридесет дни след атентата на бургаското летище имам повод да посетя софийското - ще летя за Мюнхен. Полетът е в 7.15, а аз съм на летището в 6. Не спазвам съвета да се явя два часа преди полета просто защото съм чекиран онлайн и съм само с ръчен багаж.

В интерес на истината нямам бордна карта, тъй като сме група и тя е в ръководителя на групата. Имам леки притеснения, защото при предишното ми пътуване (преди почти месец) в залата за заминаващи се влизаше само с показване на билет и паспорт.

Пристигам с автобуса и първото, което забелязвам, са бяло-червените ленти, опънати на спирката, като подходът е възможен само пред оставен в тях отвор на пешеходната пътека срещу входа на Терминал 2 - заминаващи. Пред вратата е митинг: пътуващи, техни роднини, които по новите правила вече не могат да ги придружат до гишетата за чекиране, колички, огънати под куфари...

Нареждам се търпеливо с един колега, също без билет в себе си, чакаме, като се чудим дали изобщо ще ни пуснат без бордна карта. Оказва се, че това не е проблем. Служителят на входа само хвърля едно око на паспорта ми, а придружителят ми изобщо не бива проверен.

В залата за заминаващи навалицата е страхотна. Опашки има пред гишетата и автоматите за чекиране и особено пред подхода за отделните ръкави. От време на време служителка оглежда опашката и пуска напред пътуващите с деца.

Оглеждам с интерес новото разпределение на Терминал 2. С ленти са отделени зоните за пристигащи и заминаващи, като в резултат няма откъде да си купиш вестник, тъй като реповете са от другата страна. Всъщност има вариант да излезеш и да влезеш през другия вход.

От "Пристигащи" също е направен достъп към "Заминаващи". Той е по-лесен - хората, които идват от паркинга, явно са по-малко по това време. Около разделителните ленти от тази страна е пълно с хора, които от разстояние се сбогуват с близките си, които чакат да отидат към вратите със самолетите. Интересното е, че в зоната за посрещачи може да влезе всеки с или без багаж, няма проблем и да подхвърли нещо към другата - подсигурена, зона.

След десетина минути чакане при първата цедка (изискват се документ за самоличност и билет, за да преминеш нататък към ескалаторите - припомням, че не съм се чекирал, защото съм с ръчен багаж и имам бордна карта), вече съм на нова опашка - пред рамките за проверка за оръжие и неразрешени предмети и субстанции. Тя е традиционна.

Но е странно, че при толкова много хора от пет рамки работят две. Почти всички вече са изнервени, постоянно си гледат часовника, някои закъсняващи се опитват да минат напред, но никой не им отстъпва ред. Опашката става все по-дълга, а изнервените пасажери - все повече. В един момент заработва още една рамка и нещата малко се оправят. Минавам без проблем проверката за сигурност и следва висене на трета опашка - паспортната проверка. Минавам и през нея.

Равносметката е следната - макар чекиран, с билет и без багаж минавам всички формалности за 45 минути.

Далеч не всички са щастливци като мен. По радиоуредбата постоянно съобщават имена на закъсняващи пътници. По коридорите между гейтовете има повече тичащи хора, отколкото на лекоатлетическа писта.

Вече съм в самолета. Излитането обаче ще се забави - петима чекирани пасажери ги няма, изостават някъде по трасето. Закъснението е сравнително малко - 10 минути, но хората с връзки с други полети в Мюнхен са леко изнервени.

Вечерта се връщам в София малко преди 22 часа. Предварително знам, че на летището министърът на вътрешните работи преди броени часове е открил пунктове за самостоятелна проверка. На гишетата с живи проверяващи се образуват две стройни опашки, пред автоматичните "митничари" е свободно.

Подхождам, съгласно инструкцията си поставям паспорта, но след няколко минути машината отказва да ме пусне. "От новите ли е, с чип?", пита любезен служител на летището, сочейки към паспорта ми. "Не, а трябва ли", казвам в отговор. Оказва се, че да.

Машинките работят само с новите паспорти, не със старите, не с лична карта, нищо, че повечето хора пътуват из Европа с нея. В резултат от стотина слезли от самолета с мен минават само двама. Естествено това не помогна кой знае колко за по-бързото преминаване на останалите.

От късните новини по телевизията разбирам друга интересна подробност за системата - не позволява минаване с по-голяма раница на гърба, защото счита, че в зоната на проверка са влезли двама души. Ако имате подобен багаж, трябва преди преминаване да се потърси съдействие от служител на летището, което предполагам, че допълнително ще стесни кръга на минаващите през новата придобивка.