Инспектор ще следи за нарушения в бъдещата Държавна агенция "Разузнаване" (допълнена в 22.30ч.)
Инспектор ще следи за нарушения в бъдещата Държавна агенция "Разузнаване", в която ще се преструктурира сегашната Национална разузнавателна служба (НРС). Той ще бъде назначен от премиера по предложение на генералния директор на агенцията, като целта е предотвратяване и разкриване на закононарушения, както и за повишаване на качеството и ефективността на изпълнението на възложените функции и дейности.
Това предвижда законопроектът за Държавната агенция "Разузнаване", който е публикуван на страницата на правителството заедно с проектите на закони за системата за защита на националната сигурност, за военното разузнаване, както и за Националната служба за охрана.
Проектите са одобрени на последното заседание на Съвета за сигурност към правителството на 5 септември и се предвиждат обществени обсъждания по тях. Предложения ще се приемат до 30 септември.
От президентството съобщиха, че на 21 септември държавният глава Росен Плевнелиев ще организира обсъждане с представители на службите, на парламентарните партии, на научната общност, на неправителствения сектор, както и с експерти по сигурността на проектозаконите в рамките на Съвета по външна политика, отбрана и сигурност.
Заложено е инспекторът да извършва "контролни и други проверки по указание на генералния директор на агенцията или по свой почин" за спазването на нормативните актове и заповедите на генералния директор, на вътрешния ред и дисциплина, за предотвратяването и разкриването на конфликт на интереси, на Етичния кодекс за поведението на служителите. Инспекторът ще следи още за управлението и разпореждането с материални средства, т.нар. особени финансови разходи, условията на труд, управлението на човешките ресурси.
Генералният директор на агенцията "Разузнаване" има право да разпореди на инспектора да не започва и да прекрати извършването на конкретни проверки, ако това е необходимо за защита на интереси, свързани с националната сигурност. В тези случаи инспекторът има право да докладва на министър-председателя.
Разузнавачите ще могат да използват различни професии за прикритие. Дава се възможност на разузнаването да регистрира фирми, за да върши дейността си под прикритие.
В законопроекта е посочено, че "в интерес на националната сигурност спрямо Агенцията не се прилагат разпоредбите на Закона за защита на личните данни и Закона за достъп до обществена информация, относно информация за служители на Агенцията или за оперативно - разузнавателните дейности на Агенцията".
Както беше договорено на Консултативния съвет за национална сигурност при президента през април общото управление на системата за защита на националната сигурност ще се осъществява от Министерския съвет, чрез Съвета за сигурност, който ще се ръководи от министър-председателя.
Съветът по сигурността става постоянно действащ консултативен и координационен орган, като в него влиза и финансовият министър, предвижда законопроектът за системата за защита на националната сигурност. Президентът запазва правото си да посочи двама свои представители в Съвета по сигурността, както и да участва лично в заседанията.
Предвижда се Народното събрание осъществява контрол върху дейността на Държавна агенция "Национална сигурност", Държавна агенция "Разузнаване" и служба "Военна информация" (военното разузнаване) към министъра на отбраната чрез постоянна комисия. Ръководителите на трите структури ще представят на правителството ежегодно до 31 януари годишен доклад за дейността на подчинената им институция. Министерският съвет пък ще внася докладите в Народното събрание, които се приемат с отделни решения.
Предвиден е и парламентарен контрол върху управлението и разходването на средства от страна на службите, осъществяващи разузнавателна дейност, различен от общия парламентарен бюджетен контрол. Затова преди обсъждането на проектите на годишни бюджети парламентарната комисията, която контролира съответната разузнавателна структура ще разглежда програмния бюджет и тригодишната й бюджетна прогноза.
Законопроектът за Националната служба за охрана предвижда към охраняваните държавни лица наред с президента, вицепрезидента, председателят на парламента, премиерът и министрите да бъде включен и кметът на София.
Държавните гардове ще имат и законова възможност да спират транспортно средство "чрез неговото повреждане, когато водачът му създава реална заплаха за безопасността на охраняваните лица или обекти или възниква опасност за живота и здравето на хора".
Служители на бъдещата агенция "Разузнаване", както и на НСО ще могат да бъдат избирани за президент, вицепрезидент, депутати в българския и в Европейския парламент, както и за кметове. Ако спечелят изборите, тяхното място в службите ще се пази и те ще могат да се върнат след изтичане на мандата им.