Домашна прислужница, "по-сносно битово обзавеждане", вили в днешните столични квартали Бояна и Княжево - това са част от придобивките на членовете на Политбюро на ЦК на БКП, показват архивите на бившата власт.

В 1946 г., само две години след "социалистическата революция", Политбюро решава да назначи домашна прислужница на Цола Драгойчева, тогава на 48 години. От протокола се вижда, че с подписа си Вълко Червенков е възразил срещу предложението слугинята на Цола Драгойчева да е платена от ЦК на БКП.

През май 1946 г. Политбюро отпуска кредит от 50 млн. лв. на тогавашния вътрешен министър Антон Югов "за специални цели на партията". От резолюция към протокола, дописана на ръка, се вижда, че са изтеглени 25 млн. лв. и със следващо решение на тясното ръководство на компартията се отменя по-нататъшното отпускане на суми. От решението не става ясно нито каква е лихвата по кредита, нито за какъв срок трябва да бъде върната и каква сума.

Сумата от 50 млн лв. през петдесетте години съответства на около 2 милиарда днешни левове, поясни пред "Дневник" председателят на държавната агенция "Архиви" Мартин Иванов. Той цитира и  тогавашни цени: един хляб е струвал 22 ст., килограм свинско месо - 1.73 лв, кило ориз - 1 лв, а литър ракия - 3.20.

През октомври 1948 г. Политбюро отпуска 5 млн. лв. за "по-сносно битово обзавеждане членовете на Политбюро". Инвентарът трябва да бъде зачислен на Централния комитет на БКП и даден за безвъзмездно ползване на "съответните другари".

Три години по-късно пък се решава на членовете на тясното партийно ръководство да се дадат вили около Панорамния път - от Бояна до Княжево, като имуществото в тези вили се отписва от бившето УБО (управлението, което се грижеше за сигурността и управлението на бившата власт) и се дава на "другарите".

С решение от 22 юли 1946 г. се създава и специален фонд за обслужване на Политбюро - "за издръжка на особено помещение за прием или пребиваване на гости, на вили и почивни домове, за снабдяване и други". Решението за привилегиите на партийните функционери влиза с обратна сила от 1 април.

Тогава се решава, че партийните функционери могат да работят на две места, като получават по-високата заплата и половината от второто възнаграждение. Така депутатите от БКП, които са били на партийна длъжност, са взимали заплатата си като народни представители плюс половината от полагаемата им се заплата като партийни функционери.