Студено е. Късен декемврийски дъжд разпръсква светлини в локвите по тъмни и пусти малки улички зад Докторската градина. Само на един ъгъл има струпани хора, които пушат усилено и разпалено обсъждат нещо. От препълнено малко заведение се носи уютна глъчка, а вратата отказва да стои затворена. Това ще да е мястото.

Става ми смешно. Ние сме на ъгъла на "Марин Дринов" и "Васил Априлов". Колко правилно! Там, където основателят на първото чисто взаимно училище в Габрово все още се среща с първия министър на народното просвещение на новоосвободеното княжество България, явно е най-доброто място за коледно парти на организация, която се казва "Заедно в час".

Три часа по късно правим ляв завой от "Васил Левски" към "Шипка" и ни спира патрул на КАТ.

Протоколното коледно събитие се оказва среща на млади приятели и съмишленици. Макар да не са се виждали само от три месеца, ги делят преживявания за години, които всеки няма търпение да разкаже. Това е първият випуск учители на "Заедно в час", тъкмо завършили есенния учебен срок.

Вместо да уважим поканата с няколко фалшиви усмивки и да се изнижем тихомълком (отлична стратегия за обичайното корпоративно парти), интересните и искрени разговори ни увличат. Три часа по-късно прекалено лесно се съгласяваме да се присъедим към полунощна пица в близък ресторант.

Сержант Сакъзов гледа документите ми с недоверие и обяснява, че от "Левски" не може да се завие наляво по "Шипка". Явно ще пишем. Съгласявам се с него: да пишем, щом трябва, но все пак да има предвид, че заради ремонта на локалното платно няма лесен начин да се стигне до улицата с името на Христо Георгиев – брат на Евлоги.

Сержантът ме поглежда с още по-голямо недоверие и аз се замислям, дали това не беше грешка: да не реши, че съм си пийнал. Пита ме накъде сме тръгнали. Аз започвам да обяснявам за учителите, които сигурно вече са поръчали пицата и ни чакат изгладнели. Лека усмивка се прокрадва по лицето на строгия служител. Учители? Аха. Е добре, хайде, лека вечер и карайте внимателно.

Така започна нашето приключение с учителите и децата от "Заедно в час".

Докато снимаме 6-те епизода на "Училищни истории", научаваме нови неща всеки ден. Един от главните уроци е, че системата на българското образование е в много по-тежка ситуация, отколкото сме си представяли. Деца, на които се гледа като на училищна субсидия с прикачен човек, който понякога може да чете, а понякога не. Родители, които се страхуват от родителски срещи, защото ще им бъде повторено за пореден път, че са провалили не само своя живот, но и живота на децата си. Учители, за които професията е последна гара по пътя на житейските разочарования. Яхния от абсурди за всеки вкус. 3% от учителите са под 30 години, но 25-годишна учителка бива отхвърлена заради липса на опит; матури, по време на които децата са изправени пред смазващия избор да препишат отговорите, които им се дават на тепсия, и да имат шанс за по-високо образование или честно и гордо да откажат и със собствени сили да се борят с несправедливата и обричаща реалност.

Това е система, от която едни 10% се измъкват невредими – отиват в елитни гимназии и световни университети. Едни други 10% научават, че за да оцелееш, трябва някой някъде да те нареди на удобно кресло – чиновник, кмет, защо не и министър. Остават 80-те процента – бъдещите български родители и учители, пред които, вместо да се отварят врати, стените се затварят.

Но научихме и нещо друго. Във всяко място, където снимахме, има страхотни и интересни хора. Някои от тях са учители като Деян, Ива, Мария и Гери, други са ученици като Мартин, Филко, Златка и Шариф, трети са бивши ученици като Гопето, Иво, Анри и Стойо.

Това, което ги е събрало заедно, не е само идеята на програмата, но и смелостта на директорите на училищата, решили да променят статуквото и дали шанс на един млад и необичаен учител.

Така на всяко място, където снимахме, се заплита по една малка мрежа от забележителни хора, привлечени от въображението и желанието на учителите. В ъндърграунд музикалното студио в Самоков, в сламения планетариум в Копривщица и в Сучурума на Карлово млади хора се срещат и мечтаят заедно:

Какво тези млади хора ще разкрият зад фасадата, стени или отворени врати, зависи от нас. Само трябва да повярваме в техните мечти.

Днес е първият учебен ден за 34 нови учители на "Заедно в час". Те никога няма да го забравят.