За по-пълно задоволяване на потребностите БКП увеличава цените на всичко "луксозно"
Във всички заведения за обществено хранене, без столовете за деца и болници, се въвеждат нови рецептури за месните ястия, като всички порции месо без пилешкото да се намалят с 30 на сто, но без да се променя цената на ястията. Това е решение на Политбюро на ЦК на БКП и впоследствие на правителството от септември 1985 г., като нововъведението трябва да влезе в сила от 1 октомври същата година.
Всъщност това е най-малката корекция (така в тогавашните документи се нарича поскъпването), която настъпва малко преди зимата на 1985 г. На 13 и 14 септември тясното ръководство на компартията и Министерският съвет утвърждават "допълнителни мерки за компенсиране на щетите от природните бедствия в народното стопанство, за коригиране цените на някои стоки и услуги". От 16 септември или дори от началото на септември със задна дата са увеличили цените на всички "луксозни" стоки, се вижда от архивите на Политбюро, качени на сайта на агенция "Архиви".
"За да се стимулира икономията" и "за да се създадат стимули за допълнително производство", се увеличава цената на производствения ток с 58 на сто, а на битовия с 41%. Бензинът скача според партийна инструкция с 35 на сто, като се забранява използването на течни горива и електрическа енергия за отопление на ведомства, учреждения и други институции. Желанието на партията е да се наблегне на използване на въглища, а хората да бъдат стимулирани да събират сухи и паднали дървета, но не и да се сече.
Водата също поскъпва – производствената от 11 на 40 стотинки, а за населението от 6 на 10 стотинки.
Намалява се вносът на високоалкохолните спиртни напитки и значително се увеличават техните цени около 2.5 пъти. Това трябва да се случи още от 1 септември, тоест със задна дата.
От 16 септември – само два дни след решението, пък се качват цените на вносните цигари и на бирата с 35 на сто, на кафето на зърна, на деликатесните захарни изделия между 25 и 38 на сто, на деликатесните сирена с 42 на сто, на млените меса със 7 на сто, на консервите с 20 на сто, колбасите с около 40 на сто. Скачат и саздърмите с 60 на сто, шунката с 15 на сто, сладоледът с 58 на сто.
Строителните материали се продават от 20 до 38 на сто по-скъпо, леките коли - средно с 12 на сто повече отпреди.
Предвижда се повишаване на цените на услугите с 13 на сто с цел "по-нататъшно разширяване на номенклатурите и подобряване качеството на услугите".
За да не се засегнело материалното положение, нямало да се променят цените на дребно на стоките от първа необходимост, сред които влизат и някои видове по-обикновени меса.
"Мерките, които се вземат, ще създадат условия за по-нататъшно стабилно и динамично развитие на страната и за все по-пълно задоволяване на растящите материални, духовни и социални потребности на народа", заключават от Политбюро.
През декември пък партийното ръководство инструктира стоките да се делят на няколко типа – най-общо народни и луксозни. Като цените на луксозните можело да са до три пъти по-скъпи от народните, а вносните – до 5-6 пъти по-скъпи.
По това кое ще се води луксозно и няма ли постановлението да предвиди квоти за луксозните стоки има и дискусия в Политбюро. Член на ръководството посочва, че ако се утвърди постановлението, ще излезе, че трябва 30 на сто от обувките да са луксозни. А не знам имаме ли стоки за това или те ще са само проформа луксозни, чуди се той.
И комунистическият лидер Тодор Живков казва многозначително: "Ние ще утвърдим сега боклуците за стоки народен тип. Вземете машиностроенето, което произвежда предмети за широко потребление. То произвежда хиляди и само сто и няколко са горе-долу качествени, а всичко останало е боклук. Ние утвърждаваме боклук за народен тип стоки." От което обаче поне ясно се вижда, че в партията са си давали сметка, че повечето българи тогава са можели да си позволят само "боклуци".