Държавата планира да намали смъртността с 20% до 2020 година
До 2020 година смъртността в детска и активна възраст в България трябва да намалее с 20%, както и да се повиши качеството на живот за хората над 65 години. Това трябва да се постигне чрез инвестиции в ранната диагностика, качеството и достъпа до лечение, превенцията и промоцията на здравословния живот.
Такива са част от приоритетите на Министерството на здравеопазването, които ресорният министър Десислава Атанасова обяви днес по време на първото заседание на Съвета за икономическо развитие и социални политики на тема "Здраве и здравеопазване", който се провежда под президентската егида.
Приоритетите са част от концепция за развитието и политиката в здравния сектор в България, която здравното министерство разработва.
Според Атанасова в българската здравна система няма достоверна зависимост между крайните резултати, които получава всеки гражданин при лечението си и направените разходи. "От една страна, парите непрекъснато се увеличават, от друга - извършените с тях медицински дейности имат много противоречиви тенденции. От трета страна, здравните показатели на обществото не са добри", каза тя.
Затова във времето до 2020 министерството предвижда инвестиции във високи технологии в университетските болници, иска да инвестира в развитие на вече разкритите спешни отделения, залага на промоцията на здравословния живот. "Водещ приоритет е ресурсното обезпечаване на спешната помощ в технологичен и кадрови аспект", обяви министърът.
Атанасова призна, че балансът между отделяните средства и резултатите в доболничната и болничната помощ се губи. Въпреки това, тя подчерта че здравната система ще продължи да върви към премахването на клиничните пътеки и въвеждането на диагностично свързаните групи.
"Много години се изгубиха, като не се даваше шанс на младите специалисти да специализират в България, отворените врати на Европейския съюз създадоха голям дефицит на медицински кадри у нас. Това е един от глобалните въпроси, които трябва да обсъждаме", допълни тя.
Президентът Росен Плевнелиев заяви при откриването на дискусията, че българската здравна система е останала една от най-нереформираните. По думите му в бъдеще фактор ще бъде "интелигентното, поетапно, но хармонизирано изграждане на системите на електронно здравеопазване".
"Ние не гледаме на него само като на идентификационна, здравна карта, за да бъде смислено и полезно, то трябва да включва интероперативни, комуникиращи по между си електронни болници, бази данни, електронни първични специализирани медицински практики, електронни аптеки, лични електронни медицински картони", заяви Плевнелиев.
Той каза още, че Националният план за изграждане, разширяване и оборудване на лъчетерапевтични отделения на държавни и регионални лечебни отделения се пуска в действие вече по ОП "Регионално развитие" с около 280 млн. лева. "Това е пример как фокусираното инвестиране на средствата на база на устойчива дългосрочна стратегия чрез структурните и кохезионните фондове на ЕС – могат да адресират проблеми с национална значимост да предоставят решение в интерес на пациентите".
Думите на президента бяха допълнени от управителя на здравната каса Пламен Цеков, който обеща до края на годината електронното здравно досие и електронната рецепта да станат факт.
Цеков каза още, че всички натрупвани с годините проблеми в здравеопазването рефлектират с очаквания към касата, защото огромният финансов ресурс на здравната система е съсредоточен там. "Всички искат чрез касата да реализират своите политики", каза той и уточни, че работа на касата е да осигурява средства само за лечението.
Преди края на срещата представители на съсловните организации на лекари, зъболекари и фармацевти напуснаха заседанието. Причината - останаха разочаровани, че по програма няма възможност да изложат вижданията си.