Много лични нападки и малко предложения по същество. Така с няколко думи може да се представят дебатите на кръглата маса между българските журналисти и еврокомисаря по цифровите технологии Нели Крус. Сякаш неподготвени с кого от комисарите точно имат среща, голяма част от участниците в разговора – някои от тях издатели – представяха искания, които трудно могат да бъдат реализирани от комисаря или от Европейската комисия по принцип.

Още в началото на разговора Крус предупреди, че не е глупава и е наясно с част от проблемите на българската медийна среда. Тя цитира доклади, като този на "Репортери без граници", според които свободата на медиите в страната е на много ниско ниво.

Ясно е, че има голям проблем с липсата на прозрачност за собствеността и финансирането на медиите, каза комисарят и подчерта, че дори премиерът Бойко Борисов е потвърдил това твърдение на среща между двамата по-рано през деня. По тази причина тя поиска конкретни предложения как може да бъде подобрена медийната среда в България.

Радомир Чолаков, изпълнителен директор на Съюза на издателите в България и председател на Националния съвет по журналистическа етика, призова да се даде време на журналистите да се приспособят към цифровизацията на медиите. Той настоя за консолидация, за да не се допусне формирането на олигополи, финансирането да бъде независимо и да се запазят работните места. Венелина Гочева (управител на групата издател на "Труд" и "24 часа") призова присъстващите журналите да решат проблемите помежду си и да не занимават с тях Брюксел.

Предложението, което получи подкрепа от няколко души на масата, дойде от Кристина Христова, член на управителния съвет на Асоциацията на европейските журналисти - България. Тя призова в страната да бъде изпратена мисия на Еврокомисията, която да установи монополизирането на медии. Според Христова този проблем трябва да бъде разглеждан дори в механизма за сътрудничество и проверка, с който Еврокомисията следи правосъдието и вътрешния ред в страната.

Владимир Йончев от OFFNews също настоя за проверка на българските медии и тяхното финансиране по европроекти – дали се използват за популяризиране на програмите на ЕС или за осигуряването на медиен комфорт.

За друга смърт говори собственикът на "Нова българска медийна група" Ирена Кръстева. Тя настоя Европейската комисия да не позволява смъртта на хартиените издания, изтъквайки, че ако се чете от монитор, информацията не се запомня.

Главният редактор на списание "Тема" Валери Запрянов, който в момента е председател на новия издателски съюз "Български медиен съюз", заяви, че на моменти се срамува, че е журналист и такова чувство е изпитал от отвореното писмо на независими български журналисти и журналистически организации. Той заяви, че в България не просто има свобода на словото, а на моменти дори свободия, за което получи аплодисменти от Кръстева.

Запрянов подчерта, че е страшно трудно да се издават вестници и също призова за помощ от ЕС при финансирането на медиите. Думите му срещнаха подкрепа от главния редактор и издател на вестник "Преса" Тошо Тошев, който също е член на новия съюз. Той изтъкна като проблем високото ДДС за издателите. "Ако имаше синдикат на проститутките и те щяха да плащат 20% като книгоиздателите", обоснова се Тошев.

Ралица Ковачева от EUInside защити независимите журналисти, които бяха обвинени, че получават финансиране от мафията, като подчерта, че те са независими именно защото се финансират сами или от проекти. По тази причина тя призова комисар Крус условията на голяма част от проектите да станат по-достъпни за малки неправителствени организации и медии.

И докато в началото на дискусията личните нападки бяха рядкост, в един момент те станаха основна част от разговорите. Еврокомисарят дори трябваше да влезе в ролята на модератор, след като Николай Бареков и Сашо Диков влязоха в остър спор, давайки за пример частни случаи.

По време на дебата еврокомисарят си позволяваше дори да се шегува, като например попита Петьо Блъсков (вестник "Република"), заявил, че всички го познават, кой всъщност е той. В заключенията си обаче подчерта, че не може да си позволи да представя като по-красиви сериозни въпроси.

Нели Крус предупреди присъстващите да бъдат реалисти и да осъзнаят, че това, което са правили успешно до вчера, не е единственият работещ модел. "Живеем в нова епоха – на цифровите технологии", подчерта тя и заяви, че и българските медии трябва да потърсят нови бизнес модели, които не ги изключват.

Тя заяви, че Брюксел не може и не трябва да налива пари за запазването на работни места за нефункциониращи бизнес модели и призова за създаването на нови. Крус обясни, че Еврокомисията няма как да помогне за разрешаването на всички проблеми, но ще продължи да следи ситуацията и ще съдейства в областите, в които има правомощия.