Националната служба за охрана (НСО) се превръща в такси на президента, дават се класически полицейски правомощия на държавните охранители и възможност за процесуално-следствени действия, трябва да се намали броят на охраняваните лица - това бяха част от забележките към проектозакона за НСО, който беше най-критикуваният по време на общественото обсъждане на законите за спецслужбите, свикано от президента Росен Плевнелиев.

Венцислав Лаков от "Атака" критикува, че на НСО се дават права на база на субективни решения, че се превръща в таксиметрова функция на президента, че НСО ще охранява администрацията на държавния глава - от чистачката до секретарката му. Хората не искат кортежи, сирени, стрелби и насилствено изтикване от пътя, добави депутатът. Изпълняващият длъжността директор на службата ген. Тодор Коджейков отвърна, че не се увеличават никакви правомощия на охранителите, а "всичко, което сме правили досега, го обличаме в закон".

И от лявата, и от дясната опозиция поставиха въпроса за парламентарния и гражданския контрол на службите за сигурност, които според тях са по-скоро пожелателни с един-два текста в закона. Секретарят на Съвета за сигурност към Министерския съвет Георги Кръстев, който е и ръководител на работната група писала 4-те законопроекта, посочи, че очакват от експертите конкретни текстове за парламентарния и гражданския контрол на службите.

Предшественикът му и бивш шеф на НСО Румен Миланов пък предупреди да се внимава с гражданския контрол, защото друго външно разузнаване, ако има интерес към нашите служби, винаги може да регистрира неправителствена организация, чрез която да иска информация. Къде е тогава защитата на националната сигурност, попита той.

На сериозни критики беше подложен законопроектът за системата за защита на националната сигурност, който според опозиция и експерти е по-скоро устройствен за Съвета за сигурност към Министерския съвет, отколкото да регулира взаимодействието между всички служби в сектора за сигурност.

Този съвет е нито риба, нито рак, нито консултативен, нито оперативен орган, коментира Димо Гяуров от "Синята коалиция". Ангел Найденов от БСП пък попита как той ще си взаимодейства с Консултативния съвет за национална сигурност при президента. Венцислав Лаков от "Атака" пък посъветва президента като върховен главнокомандващ въоръжените сили да не се отказва толкова лесно от правомощията си за сметка на премиера и той не може да поставя задачи на военното разузнаване.

От десницата критикуваха, че трябва да се опише в закона как Съветът за сигурност към МС поставя задачи на службите, защото не може ръководителите на звената сами да си поставят цели.

От БСП поискаха този общ закон за службите и този за НСО да бъдат преработени преди да влязат за обсъждане в Народното събрание.

Към законите за военното разузнаване и за бъдещата Държавна агенция "Разузнаване" (външното разузнаване) бяха отправени най-малко забележки, които могат да бъдат изчистени между двете четения в парламента. От десницата отново поставиха въпроса за обединението на двете разузнавателни служби - като огледален образ на контрарузнавателната служба ДАНС.

Бившият шеф на контраразузнаването Атанас Атанасов коментира, че запазването на две разузнавателни структури води до нездрава конкуренция между тях. "на малка България две разузнавания са много", каза той и добави, че с предложените два законопоректа за военното разузнаване и за ДАР се узаконява статуквото. Тезата му подкрепиха бившият шеф на ДАНС Петко Сертов и бившия директор на НРС Бриго Аспарухов

Шефът на служба "Военна информация" (военното разузнаване) Веселин Иванов им опонира. "Какви са ползите от обединението на двете разузнавателни служби - икономия на средства, но за сметка на какво - най-вероятно на способности", коментира той. И даде пример с европейски страни, в които действа единна разузнавателна служба, че често се налагали допълнителни разходи.

Сред аргументите си за запазване на отделна структура на военното разузнаване Иванов посочи, че в НАТО има два отделни комитети за военното и за цивилното разузнаване.

Въпреки критиките, повечето участници в дискусията подкрепиха тезата на президента Плевнелиев, че е по-добре да има закони, дори и несъвършени, отколкото службите да продължават да работят без закона, както е в последните 22 години. Председателят на парламентарната комисия по външна политика и отбрана Доброслав Димитров (ГЕРБ) каза, че очаква законите да влязат в Народното събрание до края на годината, като вероятно преработка преди това ще претърпи общият закон за спецслужбите.