Проучване преброи 150 000 корупционни сделки на месец през 2011 г.
Средният брой на корупционните сделки в България през 2011 г. е 150 000 на месец, а всеки четвърти от контактувалите с администрацията е трябвало да "дава нещо" в замяна на получените от администрацията услуги. Това показа проучване на "Центъра за изследване на демокрацията" и фондация "Фридрих Еберт".
Най-ниският индекс на корупционен натиск върху населението за пълен мандат е регистриран при правителството на Симеон Сакскобургготски, а най-висок – при управлението на тройната коалиция. Сегашният кабинет заема "златната среда" по този показател, но в последната година равнището на административната корупция отново се повишава. Проучването обхваща периода от 1998 г. до днес и в него влиза втората половина на управлението на правителството на Иван Костов. В периода до 2001 г. са отчетени най-високите равнища на корупция.
Изследването информира още, че през изминалите дванадесет месеца е намаляла корупцията в стопанската сфера, а участието в корупция в бизнес сектора е с най-ниски стойности за последните дванадесет години. Като цяло в бизнеса се запазват нивата от приемането на България в Европейския съюз (ЕС) през януари 2007 г. Тогава равнището на корупцията в бизнеса намалява наполовина, но оттогава не е направен значителен прогрес.
"Големият проблем в страната е административната корупция и корупцията в бизнеса. Ежемесечното равнище на брой давани подкупи е два-три пъти по-високо от средното равнище за ЕС. Притеснителното в случая е, че в 80-90% от случаите инициатор на корупционните сделки е администрацията. Това е много тревожна статистика, защото поведението на институциите е решаващо в борбата с корупционните практики", коментира директорът по научната дейност в "Център за изследване на демокрацията" Александър Стоянов.
Той смята още, че в България не е налице систематично въздействие и обществото се повлиява от конкретните условия, които всяко ново правителство създава. За разлика от показателите, които отразяват корупционните дейности, субективните представи на гражданите за корупционните практики в периода 2009 - 2011 г. се подобряват. Гражданите възприемат все по-позитивно действията на правителството за противодействие на корупцията.
Александър Стоянов допълни, че мащабите на корупцията в България са такива, че многократно надхвърлят капацитета на контролните органи. Според него трябва да се промени средата, а интересите в различните сфери да се преструктурират.
Според проучването основните фактори, които допринасят за корупционния натиск и участието в корупционни практики в България са няколко. Сред тях са политизацията в дейността на администрацията, начинът на функциониране на силите за сигурност (полицията) и липсата на ефективни реформи в съдебната система чувствително засилват благоприятната корупционна среда.
"Най-важното е да бъдат извършени реформи и значително да се намали политизацията в администрацията. Много е важно в системата на работят предимно бюрократи, които да не се сменят с идването на власт на всяко следващо правителство. Също така трябва да се работи за прилагането на антикорупционните механизми, които до голяма степен остават само на хартия. Много е важна работата на компетентните органи в средните и високите етажи на властта", заяви Филип Гинев, старши анализатор в "Център за изследване на демокрацията".
Той коментира, че думите на президента Росен Плевнелиев, който миналата седмица заяви, че българите не сме най-корумпираните, не трябва да ни успокояват. Гинев обърна внимание, че страната ни не излиза от челната петица по корупция в Европа, което в никакъв случай не е положителна тенденция.