В никакъв случай не може да се говори за заплаха от миграционна вълна и към момента ситуацията по границите е под контрол заяви пред "Дневник" заместник-директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" комисар Милен Пенев. Според него може да се каже, че ще има бежанска вълна, когато за денонощие на границата има задържани около 500 души. "Засега стойностите са твърде ниски - 20-30 души и то не постоянно за денонощие", заяви Пенев.

Срещаме се с него в Националния координационен център на Гранична полиция на бул. "Мария Луиза 46". Там заедно с директора на центъра Валентин Пейчев разговаряме за дейността на звеното и възможността България да поеме и да се справи голяма бежанска вълна.

За подобна опасност миналата седмица спомена за първи път вътрешният министър Цветан Цветанов. Според цитираните от него данни "200 - 250 повече са емигрантите, влезли в страната ни през последните два месеца, в сравнение със средния месечен поток през предишните две години. В центровете за настаняване в Любимец и Пъстрогор вече са настанени 280 души, а общият им капацитет е за 600 човека.

Преди време еврокомисарят по кризи и бедствия Кристалина Георгиева обясни пред "Капитал", че "страната, която ще получи най-много бежанци, е Кипър. По време на ливанския конфликт за много кратко време те бяха залети с бежанци, тогава Кипър се справи много добре и има много опит". Георгиева уточни, че има роля за всички страни, които са в близост до региона, включително и за България – "трябва да има готовност, да има реалистични очаквания какво може да се случи, какъв може да е потокът и какво ще направим".

Според Пенев благодарение на изградената система за контрол - чрез видеокамери и датчици за движение опитите за незаконно преминаване на границата се разкриват на 100%. влезлите незаконни емигранти се разкриват на 100 %.

Между двата пункта с границата с Турция, която е външна  за Европейския съюз, Капитан Андреево и Лесово разстоянието е 58 км. Там е изградена "интегрирана система за контрол и наблюдение", която е оборудвана с термовизионни камери и датчици. Информацията от тях се получава в локалните центрове в Свиленград или в Елхово. Ако устройствата засекат някакво движение на хора,на място се изпращат мобилни групи. След това данните се получават в Националния координационен център като съобщение. Те се отразяват и на интерактивна карта, върху която могат да се видят всички събития, които са се случили по границите на България.

Националния координационен център се намира в малка стая на първия етаж на Гранична полиция. В него работят постоянно по трима души. За всеки граничен пункт има отразени събитията, които са се случили за денонощие - опити за преминаване незаконно на границата, хора, които са влезли с фалшиви документи. Информацията излиза като справка с час и дата. Центърът има достъп до  карта на Европа, върху която са отразени подобни факти за други страни. На електронна карта освен на мобилните екипи с различни цветове са обозначени местоположението на хеликоптерите, както и на полицейските патрули на районните управления на МВР в граничните зони.

В центъра на голяма електронна стена могат да се видят всички мобилни патрули на Гранична полиция. Системата ги показва в реално време, вижда се и номерът на автомобила.

В центъра има постоянен представител на агенция "Митници", което дава възможност за координация между двете служби по граничния контрол. Дежурният митничар в центъра може веднага да направи справка за митнически декларации, номера на камиони и товари, в информационната система на митниците.

През това време хората се настаняват в центровете в София, Баня или Пъстрогор. Ако имат възможност такива граждани си намират и квартири в страната. Техният режим на пребиваване е свободен. "Има случаи тази година, обаче на хора, които са поискали статут на бежанец, да бъдат задържани при опит да напуснат България на запад. Част от тях използват процедурата с цел да продължат движението си към страните крайна дестинация", обяснява още комисар Пенев.

Ако статут на бежанец им бъде отказен, те могат да го обжалват в съда. "Ако съда потвърди отказа на ДАБ такива лица се предават в домовете на дирекция "Миграция" към МВР, след което се извеждат към страните на произход".

Ако задържаните на границата не поискат статут на бежанец, те отново попадат в домове. След това те се извеждат към страните,откъдето са дошли. Според статистиката на Държавната агенция за бежанците от началото на 2012 г 614 души от 35 души са потърсили закрила. На 11 от тях е предоставен статут на бежанец.

От центъра полицаите могат да наблюдават какво се случва и в реално време  по морската граница.

Радарната система за охрана позволява пълно покритие на прилежащата зона (24 морски мили от брега) за големи кораби и покритие на териториалните води (12 морски мили от брега) за малки плавателни съдове. За целта има стационарни радари, 12 поста за наблюдение, които контролират от двата центъра в Бургас или Варна. Има и радари от корабите за охрана на границата.

На картата от София могат да се видят всички плавателни съдове, които са в български териториални води. Както и тези в Европа. Пазят се данни за маршрута им през последните 14 дни.С един клик върху върху обозначението на даден кораб веднага се появява пълна информация за него- от къде идва, с какъв товар, тонаж, под какъв флаг плава. Излиза дори името на капитана.

Системата  позволява да се видят и малките плавателни съдове - като рибарски лодки и джетове. Граничните полицаи получават онлайн информация от интегрираната система за контрол на морската граница от Дуранкулак до Резово.

На голям екран в дъното на малката стая се появява човек в униформа. "Колега, вие от Елхово ли сте?" "Тук е Бургас", отговаря мъжът отсреща. След малко получава указания да покаже камерите от Варна и от пристанището в Созопол.

Комисар Пенев и директорът  на координационния център Валентин Пейчев показват данните от границата с Турция. Повтарят, че засега няма опасност от миграционна вълна към България, но дори и опитите за нелегално преминаване на границата да продължат да се увеличат, те ще могат да реагират.