Къде е регламентът за подслушването и следенето, попита отново опозицията
Къде са промените в закона за специалните разузнавателни средства (СРС), които управляващите и лично премиерът Бойко Борисов обещаха още в началото на 2011 г., за да увеличат контрола и да намалят злоупотребите с подслушването и следенето. Това беше основният въпрос, който опозицията повдигна при обсъждането на доклада на специалната парламентарна подкомисия, следяща прилагането на СРС.
Никой от управляващите не взе думата. И не отговори ще има ли някакви промени в закона до края на мандата за пресичане на констатираните вече от години и признавани от самите тях проблеми. Докладът ще бъде гласуван следващата седмица, тъй като днес не остана пленарно време.
Очаквано опозицията припомни скандалът от началото на миналата година станал известен като "Мишо Бирата", когато се оказа, че са били подслушвани шефът на митниците Ваньо Танов и покрай него висши държавници, включително и премиера Бойко Борисов. И отбеляза, че при него депутатите са се натъкнали на порочни практики, където без особени мотиви и преценки високопоставени служители на властта започват да биват следени и подслушвани.
Депутатите и от ляво и от дясно припомниха, че тогава управляващите и министър-председателят обещаха сериозни изменения, създадоха работни групи и организираха кръгли маси, които обаче останаха без краен резултат.
"Стопи се политическата воля на премиера за законодателни промени, които да регламентират по-стриктно използването на СРС, за да няма злоупотреби и порочни практики", заяви Веселин Методиев от "Синята коалиция". И отбеляза, че следващият министър на вътрешните работи ще има същата отворена врата. Според него трябва да се раздели този който иска използването на СРС от този, който разрешава.
Депутатът от левицата Мая Манолова отбеляза основните изводи от доклада – че за разлика от прокуратурата и ДАНС, където спадат исканията за подслушване и следене, то при МВР има ръст с 30 на сто за 2011г. в сравнение с 2010 г. Има 13 624 случая на използване на СРС срещу над 7000 лица. В същото време е намалял броя на изготвените веществени доказателствени средства (ВДС) - само 747 случая са изготвени ВДС, вкарани в съда. Това е 5 на сто ефективност, отбеляза Манолова.
Писканите СРС са 13 846, съдът е отказал в 116 случая - 1 процент откази при искания от МВР и прокуратурата, отбеляза още депутатът от левицата и заяви, че очевидно съдебният контрол не съществува. Изводът е един, ясен за всеки – че със СРС се злоупотребява, че подслушването и следенето не са изключителен, а универсален способ, допълни Манолова.
Манолова отбеляза, че докладът на комисията е приет с консенсус, включително и от управляващите в ресорните комисии. Какво от това обаче възниква въпросът, какво като комисията констатира, че със СРС се злоупотребява, три години се повтаря едно и също и няма никакъв резултат, отбеляза тя. По думите й макар работата на комисията да е изключително важна, от нея няма смисъл, тъй като никой не й обръща внимание.
"Къде е законът. И имате безочието да предлагате СРС в изборния процес", заяви Мая Манолова.
Съпартиецът й Румен Петков отбеляза, че все още няма регламент за използването на СРС на т. нар. акаунт – тоест живото подслушване в реално време. Липсата на регламенти според него цели единствено да бъдат мачкани определени групи и държани под контрол депутати, опоненти и слуги.
"Простата истина е, че това се правеше и от предишните управляващи – СРС са политически инструмент, който ние искаме да счупим. А не да го обръщаме срещу управляващите сега", заяви лидерът на ДСБ Иван Костов. Това усилие остава неразбрано за съжаление от министър-председателят, допълни той.
И също отбеляза, че нищо не се прави по наболялите проблеми. По думите на Костов, който участва в комисията за контрол на Държавната агенция "Национална сигурност", в спецагенцията, "където беше най-големия пробив при случая с Мишо Бирата, ние в момента се опитваме да ги принудим да унищожат записи от СРС, които подлежат на унищожаване, но те отказват да го направят".
Той предложи да се приеме решение на Народното събрание, в което ясно да се заяви, че промени в използването на СРС ще бъдат направени.