Съдията от Софийски градски съд (СГС) Румяна Ченалова е сложила невярна дата на постановено от нея решение и така е станала причина подсъдим да седи една година в затвора. Това става ясно от решение на Върховния касационен съд (ВКС), обявено миналата седмица.

Дeлото е за история, която се развива в далечната 1997 г., когато две момичета са отвлечени в заведение и след това изнасилени. Полицията разследва случая цели осем години, а прокуратурата внася делото в съда през 2005 г. До присъда се стига през 2010 г., когато Софийският районен съд осъжда на по осем години четирима подсъдими за случая.

Те пускат жалба до Софийски градски съд, като делото е разпределено на съдия-докладчик Румяна Ченлаова. Делото е обявено за решено през юни 2011 г., но самото решение се появява четири месеца по-късно - през октомври. За трима от подсъдимите ефективното наказание става условно. За четвъртия подсъдим - Д.Н. присъдата е намалена от осем на четири години, но остава ефективна. Тъй като решението на градския съд е окончателно, присъдата влиза в сила, а осъденият Д.Н. влиза в затвора.

Той подава искане до ВКС, в което обявява, че наложеното му наказание е "явно несправедливо" при сравнение с тези на останалите, защото за разлика от тях не е участвал в отвличането, а към момента на деянието е бил с чисто съдебно минало. За това осъденият иска производството да бъде възобновено и да бъде осъден условно.

В края на декември 2011 г. Д.Н. подава молба до ВКС за възобновяване на производството, но четири месеца по-късно - март тази година председателя на Първо наказателно отделение на ВКС отвхърля молбата му с мотива, че жалбата му е подадена извън срок - според датата, която носи решението, то е обявено през юни, а срокът за подаване на жалба, който е шестмесечен, е изтекъл.  

Д.Н. подава втора жалба, в която се посочва, че решението на СГС е обявено на 10 октомври 2011 г., а не през юни, както пише на съдебния акт. Този път ВКС уважава молбата му:

Със същото решение ВКС променя ефективната присъда на Д.Н. на условна и разпорежда той незабавно да бъде освободен от затвора. Съдът приема, че прекалено дългият процес е бил във вреда, както на пострадалите, така и на подсъдимите.

Практиката съдии да "антидатират" придоби известност, след като стана ясно, че зам.-председателката на СГС и ръководителката на наказателната колегия на съда Петя Крънчева е антидатирала поне пет решения. По този начин е било прикрито забавяне в постановяване на съдебните актове между 3 месеца и над 1 година. През лятото прокуратурата отказа да образува проверка по случая, като каза, че ще изчака проверката на Инспектората към ВСС.

Както Петя Крънева, така Румяна Ченалова е от близкото обкръжение на председателката на СГС Владимира Янева. Ченалова е съдия докладчик по делото срещу Алексей Петров - "Октопод". Две нейни решения предизвикаха коментари - оправдателната присъда по делото за убийство пред дискотека Соло, която беше подписана с особено мнение от един от членовете на състава, както и оправдателната присъда на Валентин Димитров (бивш изп. директор на Топлофикация-София). По делото срещу Димитров, Ченалова беше бавила делото с три години, когато беше събирала ненужни доказателства за да го върне в крайна сметка на прокуратурата.

Тази година съдия Ченалова беше "прехвърлена" в търговското отделение на СГС, където според адвокати също се отличава със спорни съдебни актове

В конкретния случай с Д.Н забавянето, което е било прикрито от подмяна не е драстично (едва четири месеца), но порочната практика да се слагат невярна дати е довела до ограничаване на достъпа на подсъдимия до правосъдие. В случая става дума за дело, което продължава 15 години и за което по информация на "Капитал" двете пострадали момичета са подали жалби в Европейския съд по правата на човека.

Юристи коментираха, че трябва да се прави разлика и между съзнателното антидатиране от случаите, когато например докладчикът по въззивно дело си напише решението, същото се подпише от младшия съдия, но третия член на съдебния състав например е в отпуск, или някъде другаде и той го подписва, едва когато се върне. Според магистрати проблемът може да се реши, ако се възприеме практиката на прокуратурата да се слага щемпел на съдебния акт, който да отразява датата на реалното му подаване.

Датата в която е вписано решението може и да е датата на която то е подписано от останалите членове на състава. Още през 1987 година съдиите във Върховния съд са приели, че едно решение се счита за постановено в деня в който то е вписано в срочната книга на съда. Тази практика обаче не се спазва от някои председатели на отделения във ВКС, които гледат само датата на решението.

Председателят на СГС Владимира Янева заяви пред "Дневник", че по случая ще бъде направена проверка и ще бъдат изискани обяснения от съдията.

Главният инспектор Ана Караиванова не отговори дали съдебният инспекторат ще се самосезира по случая. Тя каза да се обърнем към Върховния касационен съд, който "да тълкува решението си", каквото и да означава това.

Реакциите на Караиванова, чиито мандат изтича, не веднъж са напомняли за двойния аршин на ръководения от нея инспекторат, който на няколко пъти се впускаше в активности, за да угоди на управляващите, а в други случаи си затваряше очите за явни нарушения.