ВАС ще решава какво ще се случи с Панагюрското златно съкровище

Върховния административен съд (ВАС) ще трябва да реши дали Панагюрското златно съкровище да стане частна колекция. Павел Цветканов и сестра му Стефка Ангелова, които са наследници на откривателите братята Павел, Петко и Михаил Дейкови от Панагюрище искат от ВАС съкровището да бъде отписано от инвентарната книга на пловдивския музей и да бъде вписано като частна колекция на името на братя Дейкови и на Георги Топалов, собственик на земята, откъдето са изровени находките.
"Водим тежка битка, но държим истината да излезе наяве. Ако съдът уважи нашия иск, няма да изложим бляскавите ритони, фиала и амфори на секцията си, а ще ги отдаваме на музеите срещу наем.Ако българските не искат, международните като Лувъра ще ги вземат на драго сърце. Защо да не може Панагюрското злато да е частно? Васил Божков как има колекция от антики", обясни пред "24 часа" Павел Цветанков.
По закона за достъп до обществена информация Цветканов получа данни от Националния исторически музей, Министерството на културата и Пловдивския археологически музей как са придобити и как се съхраняват и опазват деветте златни предмета.
Според отговора на министъра на културата Вежди Рашидов от 25 март 2010 г. държавата няма данни какъв е статутът, собствеността и начина на придобиване на Панагюрското съкровище.
"Информация относно статута, собствеността и начина на придобиване на Панагюрското съкровище от държавата е неизвестна и не разполагаме с исканите от вас документи".
Съвсем различно становище на същото запитване е дал настоящият директор на Пловдивския археологически музей проф. д-р Костадин Кисьов.
"Съкровището е получено през 1949 г. от тогавашния директор Димитър Цончев и е заведено в инвентарната книга под номер 1302. На братята Павел, Петко и Михаил Дейкови пловдивският общински народен съвет е платил по 300 000 лева тогавашни лева, а на останалите 7 души, участвали в намирането - по 15 000 лева", пише черно на бяло Кисьов.Братът и сестрата обаче не са доволни. "Това е парична награда за доблестта на нашите предци, но в никакъв случай не отговаря на стойността на златните находки", настоява Цветанков.
След тези два противоречиви отговора наследниците на Дейкови се впускат в съдебна битка.
Цветканов цитира Закона за старините, според който всичко, намерено на частна земя, принадлежи на нейния собственик или на откривателите. Той смята, че държавата никога не е придобила това съкровище. "Няма оценка на стойността му, няма приемо-предавателен протокол и по тази логика е вписано незаконно в инвентарната книга на пловдивския музей", твърди той.
Преди две години тогавашният зам.-министър на културата Тодор Чобанов обясни, че Панагюрското съкровище е собственост на държавата. "Единственият валиден документ, който удостоверява кой е притежателят, е инвентарната книга на пловдивския музей", изтъква директорът Кисьов. Той припомни, че през 1974 г. съкровището е взето в София и оттогава с него разполага Националният исторически музей.
При откриването на новата сграда на пловдивския музей през октомври 2010 г. оригиналът на съкровището беше изложен в продължение на 2 месеца. След това отново бе върнат в Националния исторически музей в София.