С писмо до председателите на 28-те окръжни съдилища и на Софийския градски съд с копие до председателя на Върховния касационен съд Българският хелзинкски комитет (БХК) изразява тревога от констатациите, че почти всяко искане на полицейските служби за достъп до трафичните данни се одобрява от съда. Писмото оценява като произвол съществуващата практика да се одобряват всички искания за нахлуване в личното пространство и се обръща към съдилищата да спрат тази практика.

Констатациите, че почти всички искания се удовлетворяват от съдилищата, са на парламентарната подкомисия за контрол над специалните разузнавателни средства (СРС) и на достъпа до електронните съобщения. Миналата седмица подкомисията излезе с поредния си доклад. Според документа отказите на съдилищата са нищожен дял от общия брой на исканията за достъп - едва 0,8 на сто, или 639 отказа при 58 хиляди разрешения.

Тази съдебна практика  дълбоко смущава и не прави чест на българския съд, се казва в писмото на БХК, подписано от правния директор адвокат Маргарита Илиева. Такава съдебна практика е по същество картбланш за полицейски произвол, а и самата е произвол. "Държава, в която полицията има безпрепятствен достъп до данни за личната кореспонденция на гражданите, е полицейска държава.  Ако нашата държава е такава, българският съд отговаря за това", се казва още в писмото на БХК.

И в предишни доклади парламентарната подкомисия за контрол на СРС е обръщала внимание, че има проблеми с прилагането на специалните средства, като на първо място се посочва увеличаващият се брой искания от страна на службите на МВР, които не се мотивират детайлно, и въпреки това съдиите подписват разрешения.

Съдебна практика, която разрешава всички полицейски нахълтвания в личната сфера и следователно не държи никаква сметка за фундаменталното ни право на личен живот, е незаконна, казва БХК. И напомня азбучната истина: че в правовата държава личността няма друг защитник освен съда.