Непреодолимо големи дългове, малък брой сключени договори по клинични пътеки, бягащи лекари в търсене на по-добри възможности и несъгласувани с бранша политически решения – това са основните причини 10 общински болници да прекратят съществуването си за последните две години. По същите причини такава ще бъде съдбата на още лечебни заведения, смята председателят на сдружението на общинските болници д-р Неделчо Тотев.

Пред "Дневник" той разказа как болниците в общините Трън, Девин, Елена, Полски Тръмбеш, Дряново, Кула (в ликвидация от 2010-а), Радомир, Бобов дол, Тервел и Брезник тази година окончателно изчезват от болничната карта. Според него е вероятно до края на 2012-а бройката на фалиралите да нарасне двойно.

Част от прекратилите работа болници бяха включени в плана на Министерството на здравеопазването за болничното преструктуриране със средства по оперативна програма "Регионално развитие". В него беше записано, че отдалечени болници за активно лечение ще бъдат модернизирани и преустроени в болници за долекуване, а по-малките (с под 1200 пациенти годишно) ще могат да кандидатстват за преустройство в медицински центрове.

Справка в сайта на оперативната програма показа, че в края на септември пет от поканените болници са успели да отговорят на критериите, за да станат медицински центрове. Те се намират в общините Генерал Тошево, Тервел, Котел, Годеч и Малко Търново. За преустройството очакват по близо 1 млн. лева на болница. Медицинските центрове са структури, които могат да работят с най-много три клинични пътеки, разполагат с десет легла, а престоят е не по-дълъг от два дни. Сериозните случаи обикновено се пренасочват към най-близкия по-голям град с болница.

Преструктурирането на болниците в медицински центрове обаче невинаги е спасение. Поне не и за болницата в пернишката община Трън, която стана медицински център, но и той бил закрит, след като не се намерили достатъчно лекари, които да работят в него.

В община Елена спрялата работа болница е една от първите в България след Освобождението. Накрая тя останала почти без персонал, въпреки че сградата е обновена, а не липсват и пациенти. Сега медицинските грижи се поемат от паралелно съществуващия медицински център, който обаче често препращал по-сериозните случаи към Велико Търново. От общината казаха, че имало и друг проблем – линейката е само една за района и ситуацията ставала много сложна, когато в спешния център се получели два сигнала едновременно. Същите затруднения заради единствена линейка имат и във видинската община Кула.

Той заяви, че като директор на чирпанската болница многократно е бил подканян от здравното министерство да преструктурира управляваното от него заведение в болница за долекуване. Той обаче отказал, защото "тези, които се хванаха, сега се чудят какво да правят".

От сдружението на общините уточниха, че в началото на проекта държавата е предложила на общо 21 болници промяната, но много от тях са отказали, защото не покриват критериите за броя преминали пациенти на година – или са повече, или по-малко. Такава е болницата в Елхово, чието ръководство не е поискало да я направи медицински център, защото пациентите са твърде много. На някои пък било съобщено за възможността твърде късно.

В интервю за "Дневник" председателят на общинското сдружение Тодор Попов потвърди, че като цяло проблемът с усвояването на европейски пари за болниците е голям. Но всеки случай си има своя специфика. "Има и друг въпрос - никой не знае каква ще бъде реформата в здравната система. Има опасения, че може болницата да се ремонтира, а след година да престане да бъде болница. Има такъв момент на несигурност, защото не знаем какво ще стане догодина", обясни проблема той.

Увери обаче, че парите няма да се загубят, а по оперативната програма отново ще отидат при общините. "Даваме си сметка, че и общините имаме своите пропуски, но камбаната трябва да бие рано. Колегите недоволстват затова, че няма финансиране на общинските болници, а в същото време не се възползват от ресурса, който биха могли да получат".

За такъв пример бе обявен случаят на девинската болница, заради чието закриване вчера и днес протестират жителите на три общини. В миналото тя е поемала пациентите освен от Девин и тези от Доспат и Борино, но заради натрупвани финансови задължения през 2010-а се предлага на общинския съвет да я направи медицински център. По думите на кмета на Девин Цветалин Пенков тогава местното управление отказва заради обществен натиск и страх, че десетте легла на центъра няма да стигнат за пациентите на трите общини.

Общините признаха още през февруари, че не могат да се справят сами със задълженията на болницата, които надхвърлят 2 млн. лева, и поискаха помощ от Министерството на здравеопазването. След протеста обаче ресорният министър Десислава Атанасова заяви пред журналисти в парламента, че няма как държавата да субсидира общински структури.

Пред "Дневник" кметът Пенков каза, че официално такова предложение не било отправяно. Освен това за разкриването на филиал според него е нужно финансово обезпечаване, за което никой не поема ангажимент. "Здравеопазването е въпрос на национална сигурност, затова искаме помощ от държавата", каза още той и допълни, че всички общински болници са "на същия хал".

Председателят на сдружението на общинските болници д-р Тотев потвърди това. Той коментира, че въпреки декларираните от държавата усилия повечето общински болници, на които се крепи регионалното здравеопазване, са в агония. Една част от тях - като тези в Провадия, Велики Преслав, Кубрат и Попово, редуцират броя на отделенията си в отчаян опит да намалят разходите.

Тотев съзира поредица от грешки в здравната политика на държавата по отношение на общинското здравеопазване. "Първо ни удариха с делегираните бюджети, които са ниски, и това, което се изработи от болниците, но не се побира в бюджета, остава незаплатено. Паралелно с това заради новите медицински стандарти и изкуствено завишените нива на компетентност изгубихме финансирането по редица клинични пътеки за заболявания, които лекуваме от десетилетия", обясни лекарят.

Тазгодишната "приятна изненада" била вдигането на началните заплати, което беше регламентирано при подписването на Националния рамков договор за 2013-а. По думите му решението не е финансово гарантирано въпреки "популисткото му оповестяване". "За това решение болниците не са били попитани. Вдигането на праговете на заплатите в здравеопазването е удар за нас, защото ако няма по-голямо държавно финансиране, болниците няма да успеят да покрият само суми за заплати, какво остава за друго".

Като резултат на тези "удари" лекарите постоянно напускали работните си места. "Даже и ние вече се замисляме и сме на опашката", коментира той и посочи, че всички са започнали да се "ослушват" за по-изгодни възможности. Управителите, които не могат да вдигнат заплатите, ще изгубят персонала. "Ние сме в патова позиция – вдигнем ли заплатите – фалираме, не ги ли вдигнем – губим хора", каза той.

От сдружението ще предложат варианти за подобряване на политиката към общинското здравеопазване. По думите на д-р Тотев идеите за реформа имат една единствена цел – "да направим възможно и достъпно поставянето на диагноза и адекватно лечение за всеки".

Искаме да обърнем медицината към пациентите и към лекарите, защото в момента тя е обърната към тези, които дават парите. Защото и пациентите са недоволни, и медицинският персонал. Е, тогава кому служи тази здравна политика", пита накрая той.