С направеното предложение за промени в Закона за културното наследство "в никакъв случай няма да се намали степента на правна защита на тези селища, а напротив - с тяхното приемане и определянето им като групови недвижими културни ценности с категория "национално значение", за които се прилага най-висока степен на защита по реда на този закон, превантивно ще се ограничи възможността за недобросъвестно тълкуване на досегашните текстове". Това се казва в съобщение на пресцентъра на Министерството на културата, което идва ден след като "Дневник"  публикува информацията "Созопол, Копривщица, Мелник, Арбанаси вече няма да са резервати".

С приемането на Закона за културното наследство през 2009 г. понятието резерват е съотнесено само към археологически обекти, обявени като резервати със закон. Този текст е в съответствие с чл. 18 от Конституцията на Р. България, пише още в съобщението на министерството.

В него се уточнява още, че с приетия през 2011 г. Списък на археологическите резервати – 33 на брой, в §122 се уточнява, че "Актовете за обявяване на резерватите по чл. 50, ал. 3 като исторически, историко-археологически, археологически и музейни резервати, с които се регламентират местонахождение, територии, граници, охранителни зони и предписанията за опазването им, запазват действието си до приемането на нови актове." Така се решава въпросът за придобилите статут на археологически резервати селища като Созопол, Мелник, Старият Пловдив, Старинен Несебър и др., но остава необходимостта от уточняването на класификацията на техните по-късни структури и на селища, чиито статут е свързан с вече несъществуващите в закона понятия исторически, музеен, архитектурен, градоустройствен, етнографски и туристически резерват.

Още през 2009 г. в §10 на Закона за културното наследство е записано, че: "Заварените обявени по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут като културни ценности по смисъла на този закон." С приетото изменение и допълнението на закона през 2011 г. към този текст е включена и категорията на обекта, но не е уточнена класификацията им.

С направеното предложение с настоящия проект се внася яснота относно класификацията на тези селища като недвижими културни ценности и се преодолява този пропуск.

Експерти обаче коментираха пред "Дневник", че новият статутът не гарантира най-високата степен на защита от инвеститорски намеси - груповите паметници можело по-лесно да бъдат разделени, от тях да бъдат вадени индивидуални паметници или пък да се разпаднат на индивидуални, като така се допуснат по-лесно промени в тези обекти. И докато резерватите имат стриктно определена територия и граници, които трудно се изменят, от груповия паметник доста по-лесно може да отпаднат части. Затова въпреки текста, че ще има максимална защита, в прокуратурата са притеснени от редакцията в закона и превръщането им в нещо различно от резервати.

По-рано днес в друго становище до медиите на зам.-министъра Георги Стоев остро се критикуват археолозите и лично директорът на Националния археологически институт с музей към БАН Людмил Вагалински. И се заявява, че противопоставянето на предложенията за промени в закона е, тъй като министерството се опитва да сложи ред и контрол при разрешенията за разкопки и да спре монопола в тази област, като така се нараняват явно лични интереси. Реакцията идва след няколкомесечни критики от страна на археолозите по подготвените от министерството промени в закона.