Министерството на културата искало да ограничи недобросъвестното тълкуване за селищата резервати

Министерството на културата искало да ограничи недобросъвестното тълкуване за селищата резервати

Министерството на културата искало да ограничи недобросъвестното тълкуване за селищата резервати
Дневник
С направеното предложение за промени в Закона за културното наследство "в никакъв случай няма да се намали степента на правна защита на тези селища, а напротив - с тяхното приемане и определянето им като групови недвижими културни ценности с категория "национално значение", за които се прилага най-висока степен на защита по реда на този закон, превантивно ще се ограничи възможността за недобросъвестно тълкуване на досегашните текстове". Това се казва в съобщение на пресцентъра на Министерството на културата, което идва ден след като "Дневник"  публикува информацията "Созопол, Копривщица, Мелник, Арбанаси вече няма да са резервати".
С приемането на Закона за културното наследство през 2009 г. понятието резерват е съотнесено само към археологически обекти, обявени като резервати със закон. Този текст е в съответствие с чл. 18 от Конституцията на Р. България, пише още в съобщението на министерството.
В него се уточнява още, че с приетия през 2011 г. Списък на археологическите резервати – 33 на брой, в §122 се уточнява, че "Актовете за обявяване на резерватите по чл. 50, ал. 3 като исторически, историко-археологически, археологически и музейни резервати, с които се регламентират местонахождение, територии, граници, охранителни зони и предписанията за опазването им, запазват действието си до приемането на нови актове." Така се решава въпросът за придобилите статут на археологически резервати селища като Созопол, Мелник, Старият Пловдив, Старинен Несебър и др., но остава необходимостта от уточняването на класификацията на техните по-късни структури и на селища, чиито статут е свързан с вече несъществуващите в закона понятия исторически, музеен, архитектурен, градоустройствен, етнографски и туристически резерват.
Още през 2009 г. в §10 на Закона за културното наследство е записано, че: "Заварените обявени по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут като културни ценности по смисъла на този закон." С приетото изменение и допълнението на закона през 2011 г. към този текст е включена и категорията на обекта, но не е уточнена класификацията им.
С направеното предложение с настоящия проект се внася яснота относно класификацията на тези селища като недвижими културни ценности и се преодолява този пропуск.
Експерти обаче коментираха пред "Дневник", че новият статутът не гарантира най-високата степен на защита от инвеститорски намеси - груповите паметници можело по-лесно да бъдат разделени, от тях да бъдат вадени индивидуални паметници или пък да се разпаднат на индивидуални, като така се допуснат по-лесно промени в тези обекти. И докато резерватите имат стриктно определена територия и граници, които трудно се изменят, от груповия паметник доста по-лесно може да отпаднат части. Затова въпреки текста, че ще има максимална защита, в прокуратурата са притеснени от редакцията в закона и превръщането им в нещо различно от резервати.
По-рано днес в друго становище до медиите на зам.-министъра Георги Стоев остро се критикуват археолозите и лично директорът на Националния археологически институт с музей към БАН Людмил Вагалински. И се заявява, че противопоставянето на предложенията за промени в закона е, тъй като министерството се опитва да сложи ред и контрол при разрешенията за разкопки и да спре монопола в тази област, като така се нараняват явно лични интереси. Реакцията идва след няколкомесечни критики от страна на археолозите по подготвените от министерството промени в закона.