Сирийците, които бягат от страната си, се стремят да не бъдат регистрирани за бежанци в България, а само да преминат транзитно и без да ги заловят, като продължат към Европа. Това показват данните, разпространени днес от Върховния комисариат на бежанците към ООН, както и информация, с която "Дневник" разполага от източници в МВР.

Според статистиката на ВКБООН например от януари до септември 195 сирийски граждани (мъже, жени и деца) са подали молби за убежище в Румъния, от които 100 през последните три месеца. Тази бройка за България е малко по-малка - 114 са подадените молби, посочват от организацията. В същото време обаче експерти коментираха пред "Дневник", че пътят на повечето сирийци, хванати в Румъния, най-вероятно е бил от Турция, нелегално през България в опит да се достигне Западна Европа.

По подобен начин се тълкуват и данните, според които страни като Германия, Швеция, Швейцария и Австрия страдат от най-големия прилив на сирийски бежанци.

В същото време по неофициална информация от източници в МВР "Дневник" научи, че сирийците напоследък предпочитат да не подават молби за бежански статут в България, ако бъдат заловени да преминават нелегално границата с Турция, а искат да се върнат отново в съседната ни страна. Това се прави, за да не влязат те в общата европейска система за обмен на данни за кандидат-бежанците, която включва всичките им лични данни, включително и пръстови отпечатъци. Ако влязат в този обмен, хванати впоследствие в друга европейска страна, кандидатите за бежанци ще бъдат върнати в първата държава от ЕС, в която са подали молба за убежище. Ако обаче не бъдат регистрирани в България, а се върнат в Турция например, впоследствие могат безпроблемно да направят нов опит да достигнат Западна Европа и няма да има причина да бъдат изгонени оттам.

Представители на неправителствени организации в Румъния също коментираха преди време пред "Дневник", че подобна е тенденцията и за тяхната страна - хората да се опитват да минават нелегално и да не бъдат регистрирани в едни от най-бедните страни от Европа.

ВКБООН отчита, че Европа все още чувства сравнително слаб натиск от сирийски бежанци, а в голямата си степен те се концентрират в Ирак, Йордания, Ливан и Турция. Въпреки това обаче се забелязват тревожни тенденции на различно третиране на сирийците - някъде конфликтът в Сирия се приема за достатъчно основание за предоставяне на закрила, другаде обаче има висок процент откази или пък им се дава само на частичен статут като "допустим престой", което ограничава правата и поставя хората в риск.

Затова комисариатът призовава всички европейски страни да уеднаквят системите си на третиране на тези хора и да отстояват принципите на Общата европейска система за убежище. Също иска да се изготвят на национално равнище планове за действие при непредвидени ситуации за новопристигащи бежанци.

Статистиката, предоставена от ВКБООН, набелязва силно тревожна за бъдещето тенденция - за момента Европа е приела един нищожен процент от избягалите от Сирия, но натискът нараства. Ирак, Йордания, Ливан и Турция продължават да приемат мнозинството от сирийски бежанци – към момента 343 871 са официално регистрираните като бежанци или получаващите помощ сирийци, съобщават от комисариата. В ЕС броят на търсещите убежище от Сирия е сравнително малък, като  през последните 18 месеца броят на подадените от сирийски граждани молби за убежище е по-малко от 20 000.

По данни на Евростат от януари 2011 г. до август 2012 г. в Европейският съюз заедно с Норвегия и Швейцария са подадени 16 474 молби за убежище от сирийци. Най-голям и приливът в в Германия, където са подадени 5515, в Швеция - 2506, следват Швейцария (1405), Австрия (972), Обединеното кралство (912), Дания (908) и Белгия (796). За останалите държави-членки този брой е значително по-малък.

В югоизточната периферия на ЕС се наблюдава рязко увеличение на броя на сирийските граждани, търсещи убежище в България и Румъния, отчитат от комисариата. Според него като цяло числеността остава все още ниска – от началото на годината досега малко над 500 сирийски граждани са потърсили убежище в страните от Централна Европа. От януари до септември България е получила 114 молби за убежище от сирийски граждани – повече от два пъти над цифрата за предходното тримесечие.

Повечето от наскоро пристигналите са настанени в транзитния център в Пъстрогор, на около 12 км от границата с Турция. Тук те имат подслон и могат да се движат свободно, но тъй като от зимата ги делят само няколко седмици, много от тях се притесняват от настъпването на студовете. Те разполагат с около 1 евро на ден за храна, в същото време най-близкият магазин е на два километра пеша, предупреждават от ВКБООН.

От януари до септември 2012 г. 195 сирийски граждани (включително мъже, жени и деца) са подали молби за убежище в Румъния, от които 100 през последните три месеца. Те са настанени в приемателни центрове с отворен режим на настаняване, главно в Галац, Букурещ и Тимишоара. Тези сирийски граждани не са задържани, но подобно на останалите лица, търсещи убежище в страната, се борят, за да оцелеят с по-малко от едно евро на ден.

На другите места в Централна Европа броят на молбите за убежище се запазва стабилен или бележи слабо увеличение, но като цяло числеността остава ниска. През 2012 г. в Унгария са подадени 78 молби от сирийски граждани, в Полша – 20, в Словения – 13, в Словакия – 3, а в Чехия – 23.

Повечето държави членки обработват молбите и предоставят закрила на сирийските граждани, но между тях се наблюдават значителни различия по отношение на подходите за тълкуване на критериите за закрила и вида на предоставения статут и права. В Гърция  например системата за предоставяне на убежище не отговаря на потребностите от  закрила на голям брой бежанци. В някои държави на източната граница на ЕС отхвърлените молби са над 50%.

Освен това някои страни са по-склонни да предоставят на сирийските граждани статут на допустим престой, а не реална закрила. В тази връзка има риск на хора, нуждаещи се от закрила, да им бъдат отказани правата, на които имат право по европейското или международното право и да бъдат принудени да се преместят (обикновено в други държави от ЕС).

В Централна Европа с изключение на Румъния повечето сирийски граждани получават субсидиарна закрила, а не пълен статут на бежанец по Конвенцията за бежанците, това им предоставя общо казано по-малко права . Сравнително висок дял сирийски граждани – например 25 в България, 51 в Унгария и 60 в Румъния – са получили пълен отказ и не им е предоставена някаква закрила.