Парламентарната правна комисия ще изслуша днес четирима кандидати за Конституционния съд (КС). ГЕРБ издигна заместник-председателя на парламента Анастас Анастасов, "Синята коалиция" номинира другия заместник на Цецка Цачева - Екатерина Михайлова, независими депутати издигнаха заместник-председателя на Върховния административен съд (ВАС) Венета Марковска, а Татяна Върбанова - председател на търговско отделение във Върховния касационен съд (ВКС), беше номинирана от левицата.

Гласуването ще е на 31 октомври в пленарната зала.

От четиримата в КС ще влязат двама. Очаква се в следващите две седмици президентът Росен Плевнелиев да подпише указа за единствения негов кандидат - настоящия главен прокурор Борис Велчев. В началото на септември съдиите от ВКС и ВАС също излъчиха свой представител в КС - Георги Ангелов.

Депутатите имаха почти месец да представят номинациите си за КС. Те обаче станаха известни минути преди изтичането на крайния срок.

До последно в средите на ГЕРБ, а и в опозицията, имаше информация, че управляващите ще предложат Марковска за член на Конституционния съд. Този вариант отпаднал няколко дни преди крайния срок. По неофициална информация на депутати от ГЕРБ до трудната ситуация се стигнало заради поредното противоречие между двете спорещи юридически лобита в групата на управляващите - това около Искра Фидосова и това около Цецка Цачева. Фидосова действително до последно предлагала кандидатурата на Марковска, докато Цачева търсела причини да се противопостави. Явно ги е намерила и затова е отпаднала номинацията, предполагат в ГЕРБ.

Името на заместник-председателя на ВАС Венета Марковска отдавна се спряга като сигурно за член на КС. Въпреки че не беше официално подкрепена от управляващите, депутати предполагат, че при гласуването в парламента тя може да получи достатъчно гласове. Все пак, според източници на "Дневник" управляващите ще подкрепят Анастасов и Екатерина Михайлова.

Марковска е близка до председателя на ВАС Георги Колев. Тя е съпредседател на алтернативната на най-голямата магистратска организация Съдии за единна Европа (заедно със заместник-председателя на Софийския градски съд Богдана Желявска).

През март 2012 г. Венета Марковска беше председател на петчления състав на ВАС, който излезе с решение да отмени окончателно санкция от 333 хил. лв. за нелоялна конкуренция и незаконна реклама, наложена от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) на пловдивската цигарена фабрика "Кингс табако". Компанията се свързва със собствениците "Винпром Пещера", като основният мотив за отмяната на санкциите е икономическата криза. С решението на практика се отменят всички забрани и се легализира рекламата на цигари.

В своята концепция от 16 страници Марковска обръща внимание на факта, че в конституцията не е поставен срок, в който един закон може да бъде атакуван неограничено във времето.  "Лично аз считам, че това дава възможност при последващо обявяване за противоконституционност да се наруши статуквото в обществените отношения. Имам предвид, че при една и съща фактическа обстановка например съдилищата да постановят различни съдебни актове, а това се отразява негативно върху правните възгледи и разбирания на гражданите", смята Венета Марковска.

Изложението й започва с разяснения за мястото на КС в държавата, съдържа статистически данни за броя закони, атакувани пред институцията.

Марковска е подкрепена от Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Становището е подписано от ректора проф. Пламен Легкоступ, като в него се акцентира на продължителния стаж на г-жа Марковска като съдия и основните факти от нейната професионална биография. "Нейните съдебни актове се отличават със своята прецизност и задълбоченост, отразяват високата й квалификация като юрист, а именно такива съдии, доказали се през годините, трябва да намерят място в такава важна институция като Конституционния съд на РБългария."

Заместник-председателя на парламента Анастас Анастасов ще е първият член на КС, който ще влезе директно от председател на районен съд. Той ще е и първият възпитаник на Академията на МВР, който ще влезе в КС. Преди да стане депутат, Анастасов беше административен ръководител на Районния съд в Ямбол, преди това е бил прокурор.

Вижданията на Анастасов са се побрали на почти четири страници и напомнят по-скоро есе.

На базата на тях той определя и три приоритета в работата на Конституционния съд занапред: оптимизиране на ролята на съда като гарант на индивидуалните права и свободи;     утвърждаване на конституционно ограниченото управление, посредством принципите на разделение на властите и правовата държава;      отстояване независимостта на институцията.

Според Анастасов през годините КС е доказал, "че членовете му се произнасят без съображения за волята на органа, които ги е издигнал". Анастасов смята, че независимостта се гарантира от специфичния правен статус на конституционните съдии, по-специално – дългият мандат и забраната за повторно назначаване. "Те подхождат и на специалното място на Конституционният съд в институционалния пейзаж на България."

Единствено номинацията на Екатерина Михайлова е подкрепена от гражданския сектор. Три  организации - Център за изследване на демокрацията, фондация "Риск монитор" и Българско училище за политика "Димитър Паница", и един университет - Нов български университет, изпратиха становища до парламента за подкрепа на Михайлова.

Тя е депутат от 1991 г. насам, като преди това е била една година съдия и 11 години адвокат. В концепцията й от 13 страници Михайлова говори за ефекта на конституционното правосъдие до момента по отношение на различните власти и отношенията между тях. Тя коментира и случаи на разширително тълкуване на норми от конституцията, както и в практиката на КС, включително и някои доста продължили във времето "творчески лутания" като тълкуванията по параграф 3 от предходните и заключителните разпоредби на конституцията.

Съдията от ВКС  Татяна Върбанова, която е издигната от БСП, е била заместник-председател на Софийския градски съд до 1997 г., а преди това е работила в Районния съд в София и Плевен. Концепцията й е сходна с тази на Марковска, като тя също коментира въпроса за факта, че в конституцията не е поставен срок, в който един закон може да бъде атакуван неограничено във времето: "За осъществяване на нормен контрол, свързан с проверка за конституционна съобразност на законите, конституционният законодател не е предвидил срок за отправяне на искането. Липсата на срок обаче съставлява сериозна опасност за правната стабилност предвид правните последици от продължителното действие на един противоконституционен закон и като се съобрази действието на решението на Конституционния съд – за в бъдеще, съгласно чл.151, ал.2 от конституцията."