На 27 октомври трябваше да излезе решението на Петчленния състав (последната инстанция) на Върховния административен съд за дисциплинарното наказание на съдията от Софийския градски съд Владимир Астарджиев, тъй като то беше разгледано на 27 септември, а Законът за съдебната власт (ЗСВ) определя срок от един месец за обявяване на решението. Възможно е решението да излезе днес, въпреки че законовият срок вече се смята за нарушен. Дисциплинарното наказание на съдията Астарджиев (намаляване на заплатата  за шест месеца за забавяне на мотивите по съдебни решения) беше отменено на първа инстанция (от Тричленния състав) през април т.г., но Висшият съдебен съвет (ВСС) и главният инспектор обжалваха отмяната.

    Започвам с това конкретно дело, защото неговото движение е пряко повлияно от действията на зам.-председателя на ВАС Венета Марковска, която е кандидат за член на Конституционния съд, предложена от независими депутати, поддръжници на управляващата партия ГЕРБ - според тяхното публично самоопределение. Действия, които, както ще видим по-нататък, се разминават с два закона.

   

Тъй че ако решението на ВАС не излезе и днес, това няма да е случайно. Колкото повече се отдалечи във времето обявяването на финалното решение за съдия Астарджиев, толкова по-добре, особено ако се готви отмяна на първото решение и потвърждаване на наказанието му.

Скандалното в този сюжет ще е  "узаконеното" преобръщане на съдебната практика на 180 градуса, след като  на 2 юли Петчленният състав потвърди отмяната на наказанието на един друг съдия от СГС - Пламен Колев, за нарушено право на защита пред Висшия съдебен съвет . Малко по-късно "грешката ще бъде поправена" - при идентичен казус на съдията Иван Коев, който също беше оневинен на първата инстанция със същото основание, Петчленният състав отмени решението на тричленката за Коев и остави в сила наказанието му от ВСС.

 Двете противоположни решения по два абсолютно идентични казуса бяха обявени от ВАС в рамките на 20 дни и смаяха всеки добросъвестен юрист!

   

При подобно драстично противоречие в съдебната практика председателят на ВАС би трябвало да свика  общото събрание на съда, за  да бъде изготвено тълкувателно решение. Вместо това предстои решаването на последна инстанция на третия нашумял казус - делото на Мирослава Тодорова за първото й дисциплинарно наказание (намаляването на заплатата за две години). То беше решено в нейна полза от Тричленния състав на 2 август и  насрочено за 15 ноември за Петчленен състав - отново след  повече от два месеца - в нарушение на закона като при Астарджиев!

    - Чрез хитрата употреба на датите

    Спазва ли ВАС принципите на правосъдието чрез последователна, непротиворечива и предвидима съдебна практика или  "правораздава" по целесъобразност според името, поведението, позицията, статуса, влиянието  на жалбоподателя?  Ако съдим  по делата на съдиите Коев, Астарджиев и Тодорова, и дори само по насрочването им, и особено ако съдим по разхвърлянето им на различни съдебни състави - отговорът е не. Касационните жалби на ВСС например срещу отмяната на наказанията на Коев и Астарджиев са постъпили на  17 и 18 април, което означава, че  делата за Петчленен състав е трябвало да бъдат насрочени до 17 и 18 юни, тъй като Административно-процесуалният кодекс (АПК) задължава това да стане не по-късно от два месеца  от постъпването на жалбите, а още по-ограничителен е ЗСВ, който предписва срок от 1 месец). Това първо.

Второ - и трите дисциплинарни дела (Колев, Коев, Астарджиев) е трябвало да се гледат от един и същи Петчленен състав, такава е практиката когато казусите са единтични, така се избягва и евентуалната противоречивост в решенията, обясняват дългогодишни съдии по дисциплинарни дела.

Насрочването на делата на последна инстанция обаче е "идеално" средство определено дело да се падне на точно определен състав и това зависи от съответния зам.-председател.

Дори делата поне на Коев и Астарджиев не са разгледани от един и същ Петчленен състав, който обичайно заседава в четвъртък. Марковска избира датата 14 юни, но за тогава е насрочено само делото на Коев. Останалата част от времето на състава на 14 юни е запълнена с девет дела по частни жалби, въпреки че АПК предписва те да се разглеждат в закрити заседания - второ нарушение.

Каквато и да е причината да не бъде разгледано и делото на Астарджиев на същата дата, а да се насрочи чак за 27 септември,  двете касационни  дела  не е трябвало да бъдат разделяни, категорични са специалистите, и е  трябвало да се гледат от един и същи Петчленен състав.

След разделянето на делата наказанието на Коев  се оказва потвърдено.  В пълно  противоречие с идентичния казус на Пламен Колев, решен само 20 дни по-рано!

Каквато и да е причината за разделянето на делата - подчертавам, отдалечаването във времето на решението за съдия Астарджиев благоприятства "правосъдието" по целесъобразност. Ако вторият Петчленен състав потвърди наказанието на съдията, както се говори все по-открито във ВАС, решението по делото на Пламен Колев от 2 юли (оневиняването му) ще изглежда вече като някакво случайно дребно изключение. И това ще създаде онази  подходяща  аура и позиция третият Петчленен състав - когато потвърди накрая  наказанието  на Мирослава Тодорова, това да изглежда  вече в утвърдената съдебна традиция. Все едно, че не е имало случай "Пламен Колев", все едно не са били произнасяни две противоположни решения във ВАС!  За какво им е тълкувателно решение на шефовете на ВАС,  след като владеят методи от конспиративния арсенал за "изправяне" на противоречивата практика...

    Какво трябва да прикрие схемата?

От дистанцията на времето все по-близко до ума е изводът, че подготовката на финалните решения по делата на Астарджиев и Тодорова, тоест подготовката за разправа с тях чрез ВАС, е започнала много по-рано, още преди Тричленният състав да посочи по делото на Пламен Колев неосигуреното право на защита на магистрата като основание за отмяна на дисциплинарно наказание. Тази е причината новопосоченото основание да стресне председателя на ВАС и да се вземат бързи мерки, като бъде прехвърлен ЗСВ на друго отделение.

Въпреки това опасенията, че прецедентът  "Пламен Колев" може да изиграе лоша шега на програмата за "правораздаване" с оглед на личността, а не на правото, са наложили  - за всеки случай,  да се отделят за "по-далечно време" делата на Астарджиев и Тодорова, които на всяка цена трябва да бъдат решени "по строго определен начин". Тоест наказанията  им да останат в сила. Именно за да се позабрави "прецедентът".

След като все още няма тълкувателно решение на ВАС за противоречието в подхода към абсолютно еднакви казуси, значи липсата на единна  и предвидима практика е последна грижа, бих казала никаква грижа,  на ръководството на ВАС и конкретно на неговите председател и зам.-председатели. А игнорирането на този  сновен проблем означава просто непукизъм за върховенството на закона.

(Скоба за читателя: Основен принцип на правосъдието  е еднакви спорове да се решават по един и същи начин, затова върховнвите съдилища във всяка правова държава при  възникнали противоречия в съдебната практика се събират, мислят и приемат задължителни за всички съдилища тълкувателни решения, с които практиката да бъде уеднаквена.).

    След появата на "новото основание" за нарушеното право на защита пред ВСС по дисциплинарните дела председателят на ВАС на бърза ръка изземва ЗСВ (който урежда дисциплинарната отговорност на магистратите) от VІІ отделение, което вече е неблагонадеждно, след като Тричленният състав от VІІ е допуснал прецедента "Пламен Колев"), и със заповед от 6 март 2012 г. го предава на VІ отделение, което се оглавяваше тогава от близката до председателя Светла Петкова, и се намира в Първа колегия. Първа колегия  пък се ръководи от Румяна Монова, издигната за зам.-председател на  ВАС въпреки краткия си стаж като административен съдия, след като предишния зам.-председател Галина Солакова е била "помолена" да си подаде оставката, тоест принудена да напусне.

    (Обяснителна скоба за читателя: ВАС се състои от две колегии - Първа и Втора, всяка с по 4 отделения. Двамата зам..-председатели на ВАС са и председатели на двете колегии.)

         Впрочем още щом зае председателския пост (ноември 2010), Георги Колев, освен че смени всички председатели на отделения (с изключение на Светла Петкова, която вече е член на новия ВСС, предложена от ГЕРБ), преразпредели и материята (законите) на отделенията. Това председателят направи еднолично със заповед. Повечето съдии обаче смятат, че би трябвало преразпределянето да се решава от пленума на ВАС, както е във Върховния касационен съд.

    Оше един пример за промяна на специализацията по материя говори за

    В началото на 2011 без правна обосновка Законът за защита на конкуренцията (ЗЗК) е прехвърлен от VІІ отделение (Втора колегия)  в ІV отделение (Първа колегия, ръководена от зам.-председателя Венета Марковска). В същото ІV отделение под администриране от Марковска са и Законът за обществените поръчки (ЗОП) и Законът за околната среда и водите, по който се правят оценките за въздействие върху околната среда (изключително важните ОВОС).

    Изобщо Георги Колев концентрира на едно място и само при доверени ръководители най-чувствителната материя  с огромни икономически интереси, особено като се има предвид, че и ЗЗК, и ЗОП са от компетенциите на един и същ регулатор - Комисията за защита на конкуренцията. Промяната на специализацията  освен това руши изградената експертиза на съдиите и пречи за утвърждаване на единна и последователна съдебна практика.

    Такъв начин на промяна на специализацията на отделенията, а оттам и на колегиите - чрез едноличната воля на председателя, с неясни цели, без правна обосновка, е сериозен и опасен лост за дирижиране на правосъдието по целесъобразност . Законодателите обаче въобще не се интересуват до какво водят неуредените в закона правомощия на административния ръководител.

    - Без случаен принцип за разпределяне на делата и формиране на съдебни състави извън правилата

    ЗСВ е категоричен: Разпределението на делата се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределяне съобразно поредността на постъпването им (чл. 9, ал. 1).

    Това изискване на закона не се спазва във ВАС, тъй като там открай време  на случаен принцип се избира само докладчикът. Останалите съдии в състава се посочват от председателя на отделението (при тричленките) или от председателя на колегията, тоест съответния зам.-председател на ВАС (при петчленните състави). Или, разбира се, от самия председател, ако желае.

    Все пак има утвърдени, макар е неписани правила във ВАС, които  да гарантират донякъде случайност на избора на съставите, но и те не се спазват. Според тези правила делото се разпределя от регистратурата според материята към съответната колегия и отделение. А от което отделение се случи докладчикът, посочен от компютъра, от същото трябва да са и останалите двама (съответно четирима) съдии в състава, като те се "класират" по старшинство и ранг, а  председателят на отделението е и председател на състава.

    Лавина от примери обаче сочи друго. 

Никога няма да отшуми  във времето казусът, който най-крещящо илюстрира отрицанието на принципа за върховенство на закона: формирането на Петчленния състав по делото, което потвърди избора на Владимира Янева през декември 2011 за председател на Софийския градски съд (СГС). Само двама съдии в този състав бяха от "титулярното" VІІ отделение (докладчикът и председателят). Другите трима, които всъщност формират мнозинството, са от ІІ и VІ отделение (?!). Каквито и обяснения да бъдат дадени (а не бяха дадени никакви и до днес), пак няма да се види правно основание за това формиране на състава, просто защото такова няма.

(От останалите 6 съдии в VІІ отделение наистина 3-ма не могат да участват, тъй като са били в Тричленния състав по делото, но другите 3-ма нима едновременно са се разболели или вкупом са излезли в отпуск? Всъщност и датата 27 декември на това дело надали е случайно избрана... Ако е имало съдии в отпуск, всичко   ще изглежда по правилата, без да има нищо общо с тях!)

    Подобни примери  са белязали участието и на самата Венета Марковска в разглеждането на дела като докладчик или председател на съдебния състав. От достъпната справка на ВАС се вижда, че зам.-председателката Марковска е била докладчик по 35 дела за периода октомври 2011 - октомври 2012 и по 58 дела  в периода октомври 2010 - октомври 2011. По дело № 2180 /2010 г. по Закона за МВР например (който е материя на V отделение, Втора колегия), съдиите в Петчленния състав са от ІІІ; по дело №206/2010 (пак по Закона за МВР) са от ІV. 

По дело № 12067 /2010 , разглеждащо спор по Закона за държавната собственост, в Петчленния състав влизат двама съдии от VІІІ отделение, един от І и един от ІV.  А по дело № 5837 /2010, отново  по Закона за МВР, дори  са "кръстосани" колегия и отделения: съдиите в Петчленния състав са от І и VІІІ отделение (които са в Първа колегия), докато материята Закон за МВР - повтарям, е на V отделение, което е в другата колегия!

Защо Марковска проявява  интерес да гледа дела на МВР не е ясно, забелязва се само, че обичайно оставя без уважение жалбите срещу заповедите на вътрешния министър.

Била е докладчик по 9 дела по изборния закон през 2010, също тя гарантира и избора на софийския кмет през ноември 2009, отхвърляйки жалбата, мотивирана с   нарушения. От споровете с огромен материален интерес си е избрала 22 дела -   обществени поръчки, Закон за защита на конкуренцията, данъчни нарушения, актове за публични държавни вземания, от чийто съдебен изход зависи  финансовото състояние на фирмите...

    Едно дело на съдия Марковска обаче (№3282/2012 г.) заслужава специално внимание. Тя отменя решение на Административния съд в Монтана, с което е била отхвърлена жалба срещу отказа на местния полицейски началник да разреши купуване на огнестрелно оръжие, и връща делото на полицейския шеф за ново произнасяне - "при съобразяване със задължителните указания на съда  по тълкуването и прилагането на закона". Решението на Марковска взривява утвърдената още от възстановяването на ВАС  последователна практика   по тълкуването на закона за оръжията и боеприпасите относно обстоятелствата, при които се счита, че искащият да си купи оръжие има право. Марковска посочва нови основания - че жалбоподателят е обиран.

   

Няма обяснение лекотата, с която съдия Марковска обръща наопаки съдебната практика, освен някакъв личен интерес на член на състава или изпълнение на поръчка. Както няма друго обяснение обръщането на 180 градуса по дисциплинарното наказание на Коев (виж началото). Освен че трябваше да даде  да разберат  останалите все още непревити  съдии във ВАС, че няма да "мине" през Петчленния състав, разбирай -  ще бъде формирана такава петчленка, през която няма да мине - отмяна на наказанията на Астарджиев и Тодорова, хич да не се гласят някои да отсъждат по съвест и закон.

    Владимир Астарджиев е съдията, когото съдиите от СГС предложиха на председателката Владимира Янева като предпочитан от тях за неин заместник, но Янева си избра Петя Крънчева.

   

Мирослава Тодорова е съдийката, заради която ВСС почти се лиши от лятна ваканция, за да успее да я уволни, преди да дойде новият ВСС, тъй като не беше сигурно дали новите  ще изпълният поръчката да бъде елиминирана смутителката на спокойното битуване под тогите.

     Прави впечатление, че мнозинството в "тричленката", въвела противоречивата практика по делото за оръжието, се образува от самата зам.-председателка Марковска и съдията Иван Раденков. Прави впечатление също, че в 17-те дела през 2011-2012, в които Марковска е била председател на тричленния състав (не докладчик), тя формира мнозинството или с Иван Раденков (по 10 от делата), или с Андрей Икономов (6 дела), едното оставащо е с Марио Димитров.

    Раденков е съдията, който през ноември 2011 се опита да провали решението на тричленния състав, което отмени избора на Владимира Янева за председател на СГС,  отказвайки да го подпише, въпреки че е участвал във вземането на решението.

    Икономов е един от тримата върховни административни съдии, чиито деца и родители си купиха терени в Приморско като крайно нуждаещи се, а Съюзът на съдиите, председателстван от Тодорова, остро прикани ВСС да реагира, с което си спечели влиятелни противници. Но ВАС ги оневини.

    Описаното дотук е само малка част от смущаващите пороци в правораздаването на ВАС. Описанието  ще остава винаги непълно, ако Инспекторатът на ВСС не реши да провери с независими специалисти  електронния архив на най-важното за функционирането на държавата върховно съдилище, за да се види как се "управлява" технически електронната система.

     Тенденцията в ръководството на ВАС към все по-безпардонно несъобразяване с елементарни правила, толерирането и дори създаването на противоречивата практика от самия връх на съда, от една страна, и незаинтересоваността на политическото мнозинство да усъвършенства и допълни законите, за да спре произвола, от друга, ще задълбочат кризата в административното правосъдие. Болестта на кариерната корупция ще стане неизлечима, а търгашеството и покупко-продажбата на съдебни решения ще останат да правят впечатление само на някой и друг журналист.

    Вместо мерки да бъде спряна развалата, изрязано гнилото и оздравено лечимото в съдебната система, властта урежда с постове в най-пресгижната институция на държавата - Конституционния съд,  точно онези магистрати, които са имали правомощия да свършат нещо полезно, но не само не са го направили, обратното -   станали са проминентни фигури именно като създатели на хранителната среда за пороците и дори са ги "упражнявали". Странен и вече устойчив е афинитетът на ГЕРБ и конкретно на МВР точно към такива магистрати, с които връзките,  разделите и събиранията се градят в здрачината и тишината на задкулисието.

Затова реална промяна (реформа) на съдебната система в България все не настъпва - просто властта не я иска. Ако съдим по онова придобило печална слава  изявление на министър Цветан Цветанов,  за властта добрите съдии са онези, с които може "да си говори".