Ако си изхвърляте разделно отпадъците, навярно сте изпадали в ситуацията дълго и продължително да издирвате жълтата кофа из кварталните улици, натоварени с доволно количество боклук. Накрая при добър късмет усилията ви са били възнаградени и сте успели да я откриете. Разбира се, ако преди това не сте се отказали и не сте метнали суровините в най-близкия контейнер за битова смет, и не сте преустановили с разделното събиране изобщо.

 

Описаното е история от ниската част на квартал "Лозенец" в София, т.е., кажи-речи, в центъра. Ситуацията е различна в различните райони на града, но общата тенденция на разделното събиране в столицата е, че то, вместо да се подобрява, върви назад. 

 

Разреждането на контейнерите е само един от сценариите, които се наблюдават в момента. Ако сте жител на "Люлин", най-вероятно колкото и да обикаляте, няма да откриете жълт контейнер. Ако пък сте от "Студентски град", "Връбница", "Подуяне" или Панчарево от около година, сте останали не само без жълти контейнери за хартия и пластмаса, но и без зелени за стъкло. Ако пък сте от "Овча купел" или "Кремиковци", изобщо не сте имали такива.

 

Причините европейската практика да не върви особено успешно в българската столица са разнородни, а замесените страни от години се обвиняват взаимно. Организациите, които трябва да събират и предават за рециклиране суровините, обвиняват общината, че не контролира гражданите си, които не изхвърлят правилно, и като резултат организациите редовно возят голяма част битов отпадък в камионите си. Общината на свой ред смята, че разделното събиране е задача на организациите, които получават пари от техните членове - фирмите, които пускат на пазара опаковки (на принципа замърсителят плаща). Гражданите не вярват, че организациите си вършат съвестно работата и че усилията им имат някакъв смисъл. Организациите пък си отправят взаимно обвинения в недобросъвестно извършване на задачата. Нерешен е и въпросът с клошарите и по-скоро с пунктовете, които изкупуват суровините без сертификат за произход, и т.н., и т.н.

 

Всичко това се случва на фона на европейските изисквания, които страната трябва да спазва и летвата по тях се вдига с всяка година. Пред общините пък се появиха по-високи изисквания, които ще трябва да изпълнят към 2020 г.  И не на последно място, страната сама за себе си има спешна нужда от по-добро управление на отпадъците, за да си гарантира една по-чиста околна среда в бъдеще.  

 

С други думи, разделното събиране е нещо, което трябва да се състои. Това може да стане само при добро сътрудничество между всички участващи страни и с намирането на по-добри решения и практики. Проблемът е повече от актуален, тъй като предстои и ново подписване на договорите на организациите, които работят в столицата, както и прелицензирането им по новите изисквания на екоминистерството.

 

Идеята на разделното събиране е ясна за всички. Голяма част от генерираните отпадъци са суровини, които могат да бъдат използвани повторно, могат да бъдат източник на енергия или да се превърнат в компост и да се използват за наторяване и рекултивиране на почвите. Отпадъците с такава стойност трябва да бъдат разделени от останалия боклук и да бъдат рециклирани. Така ресурсите се използват по-умно, а количествата боклуци, които отиват в депата, стават по-малко и те на свой ред се запълват по-бавно. Това пък отдалечава нуждите от нови и нови депа, които по незнайни причини в България се строят бавно и мъчително. "Световният и европейският опит показват, че след рециклиране и компостиране нивото на битовите отпадъци спада над 80%", изчислява в изследването си Евгения Ташева от сдружение "За Земята". Или иначе казано, разделното събиране е много основна част от цялостното управление на отпадъците и не бива да бъде неглижирано.

 

Разделното събиране беше поверено на специални организации на бизнеса, в които компаниите, пускащи на пазара опаковани стоки, членуват и плащат такси. Срещу това тези организации имат ангажимента да събират и предават за рециклиране определен процент от количествата и вида опаковки, които са пуснали на пазара техните членове – т.нар. цели, които се отчитат всяка година пред екоминистерството.  Така например за 2010 общата цел е била 48% от пуснатите на пазара опаковки да бъдат събрани разделно, за 2011 г. – 50%, а за 2012 г. е 53%. Организациите отговарят за изграждане на системата за разделното събиране за населението с помощта на познатите "шарени" кофи и чрез информационни кампании. Общините пък трябваше да предоставят места за разполагане на контейнерите и да се грижат само за битовия отпадък, който евентуално да претърпи някакво разделяне на самото депо. 

Равносметката изглежда такава: за 2011 г. на пазара са пуснати 297 хил. тона опаковки. От тях за рециклиране са предадени 162.6 хил. тона. Или организациите са изпълнили целите си, но каналът за събиране на суровина от домакинствата посредством шарените контейнери остава все така най-слабият източник на суровини, а количествата, които се отчитат пред екоминистреството, се събират или от пунктове подизпълнители, или например от големите логистични и бизнес центрове. Едновременно с това обаче според официалната статистика, която НСИ изчислява за общините, едва 36 хил. тона са рециклирани. Общата картина пък е, че на година домакинствата изхвърлят около 3 млн. тона отпадъци. Или много малка част от общото не попада в депата.

След последните промени в Закона за управление на отпадъците обаче общините ще трябва по-сериозно да погледнат на разделното събиране, тъй като вече пред самите тях има поставени цели, които трябва да изпълняват. Към 2020 г. биоразградимите отпадъци, постъпващи в депата (хранителни, градински, хартия, картон и др.), трябва да са намалели до 35% от общото им количество.  Хартията, пластмасата, металът и стъклото трябва да са намалели минимум 50%, а строителните отпадъци да се рециклират минимум 70%. Цената за депониране на тон отпадък в депо също би трябвало да расте през годините, като това е допълнителен финансов стимул за разделяне на суровините от истинските отпадъци, които не могат да бъдат използвани за нищо друго.

В новата наредба на екоминистерството пък се предвижда не по-малко от 6 млн. души от населението на страната да могат да изхвърлят разделно. Разделно събиране трябва да има във всички населени места с население по-голямо от 5 хил. души, като ще бъде и задължително за всички курортни селища.

Целите пред общините могат да бъдат постигнати само при по-добро разделяне на отпадъците още при излизането им от домакинствата, тъй като за разделяне в депото голяма част от иначе годните за рециклиране суровини вече са съсипани. Или с други думи, организациите и общините са си взаимно необходими.

Вместо това обаче най-големият град в страната е и пример за най-лошо разделно събиране. Към момента по официални данни на общината София рециклира между 10% и 20% от цялото си количество битови отпадъци, образувано от домакинствата, административните и търговски обекти. Твърде незадоволително на фона на 50% цел към 2020 г.

От 24 района 6 стоят без никакво разделно събиране. Това са "Кремиковци" и "Овча купел", които никога не са имали, и "Студентски град", "Връбница", "Подуяне" и Панчарево, които останаха без цветни контейнери, след като Столичната община реши да прекрати договорите на "Репак" през 2011 г. Така в София останаха да работят 3 организации. Това са "Екобулпак", която държи 10 района, и "Екопак" и "Булекопак" с по четири.

Наличието на организация, която да покрива района, обаче не е гаранция, че всичко върви гладко. Организацията "Булекопак" например изтегли жълтите си контейнери за хартия и пластмаса от квартал "Люлин" преди години. Тогава изпълнителният директор на дружеството Диан Димов обясни, че причината е, че там чистота на отпадъците винаги е много ниска, а контейнерите постоянно се палят и това само увеличава разходите за подмяна. Друг е случаят с организацията "Екобулпак", която е намалила честотата на контейнерите в нейните райони. От организацията обясниха, че в договора с общината има определен брой точки на определен брой жители и те се спазват. "През годините, особено в София, бяха разположени повече контейнери. Но те се оказаха прекалено много предвид това, че гражданите все още невинаги ги използват по предназначение и освен това затрудняват трафика по улиците", допълват оттам. Не по-малко съществен е и фактът, че основната част от разходите на организациите отиват за обслужването на шарените контейнери, а цените, които дружествата предлагат на своите компании членове, падат, тъй като организациите за разделно събиране стават все повече (вече са девет), коментираха от бранша. Като източник на суровини обаче контейнерите са с минимално значение и така стимулите за организациите да ги поддържат намаляват.

Още повече че в момента от договорна гледна точна София се намира в своеобразен вакуум на разделното събиране. Договорите с организациите, които отговаряха за София, са изтекли още преди година, като оттогава общината преподписва за по шест месеца договорите с трите останали организации. От компаниите обаче обясниха, че нямат никаква яснота какво ще стане след края на годината. Така те не правят излишни движения по отношение на наситеността на точките за събиране.

 "Имаме желание да наситим "Люлин" обратно с жълти контейнери. Там имаме 140 зелени контейнера, но не ги отчитаме и не си се признават като изпълнение на целите", обяснява Димов от "Булекопак". От "Екопак" също имат желание да увеличат броя на районите си. Всичко обаче ще зависи от преговорите с общината. "Какво ще правим след 31 декември 2012 г. не е ясно", заяви Тодор Бургуджиев, изпълнителен директор на "Екопак".

Организациите се намират и в процес на прелицензиране, тъй като старите им лицензи изтичат. Те ще трябва да кандидатстват пред МОСВ до 13 януари за нови. Условията обаче вече са различни след промените в Закона за управление на отпадъците. Основните промени са, че организациите ще трябва да учредят банкова гаранция от 1 млн. лв. Идеята на ведомството е, че така ще могат да се отсеят организациите със сериозни бизнес намерения и няма да се стига до ситуация, в която организация не е изпълнила задачата, поставена й от нейните членове – да събере техните опаковки.

Прелицензирането на организациите, както и новите законови изисквания и новите договори с общината са повече от добър аргумент да се даде рестарт на системата за разделно събиране и тя да заработи по-успешно.

София, разбира се, не е България и това важи и в разделното събиране. В различните градове ситуацията е различна, като представители на организациите коментираха, че в малките населени места чистотата на отпадъците в шарените контейнери е по-голяма, а основна причина е по-малката анонимност там. 

Практиките в Европа за решаване на проблема с правилното изхвърляне на отпадъците са различни. В анализа си Евгения Ташева от "За Земята" описва някои от тях. Преминаване към индивидуални съдове за смет, зачислени на всяко домакинство, етажна собственост или заведение, предполага постепенно премахване на общите улични контейнери. А това води до повече свободно тротоарно и улично място. "За квартали с ограничено пространство може да се приложи моделът на Брюксел, при който в определени дни за събиране собствениците изнасят разделените си отпадъци в закупени от тях специални чували. С цената на последните пък се заплаща дължимата такса смет", припомня Ташева.

 

Преминаването към схема, обвързана с количествата изхвърлен отпадък, пък би била и по-справедлива към гражданите, които винаги са били на края на веригата за набавяне на средства за управлението на отпадъците. Всъщност немалка част от тях изхвърлят или поне биха искали да изхвърлят разделно, но нямат кофи за целта.