Изборът на патриарх е уреден в устава на Българската православна църква, който има 4 изисквания към главата на църквата. Патриархът, който е и Софийски митрополит, трябва да е епархийски митрополит, да е не по-млад от 50 години, да е управлявал епархия като владика поне 5 години и "да се отличава с правилни мисли върху православната вяра и с точно спазване на църковния ред".

Сред тях са - архиереите (всички митрополити и епископи в БПЦ), по 5-има представители на всяка епархия (трима клирици и двама миряни, а от Софийска епархия десет представители - шестима клирици и четирима миряни), по един представител на трите ставропигиални манастира Рилски, Бачковски и Троянски, избран от съответния манастирски събор, по двама от всяка епархия представители на епархийските манастири - един монах и една монахиня, определени от съответния епархийски митрополит, и по един представител на средните духовни училища, определени от ръководствата им.

Когато патриаршеският престол овдовее,

Това в момента е Великотърновският митрополит Григорий. Той трябва да уведоми за нещастието поместните православни църкви, президента, председателя на Народното събрание и министър-председателя.

Той пък до 4 месеца трябва да насрочи и проведе изборите за нов патриарх. Когато патриарх Кирил умира през април 1971 г., за наместник-председател е избран Ловчанският митрополит Максим, когото после излъчват и за патриарх.

Точната дата на Патриаршеския избирателен събор определя синодът, а изборът трябва да е в Синодалната палата в неделен ден.

7 дни преди избора за патриарх синодът трябва да е излъчил

В деня на избора се проверява редовността на избирателите и ако присъстват най-малко три четвърти от всички, наместник-председателят на Светия синод след молитва открива Патриаршеския избирателен църковен събор. С явно гласуване се избират двама клирици и двама миряни за членове на избирателното бюро, на което той ще е председател.

Когато не присъстват три четвърти от членовете на събора, откриването му се отлага с един час. После форумът се открива, ако присъстват повече от половината от всички на събора. Няма ли кворум, синодът насрочва избора за следващия неделен ден.

Гласуването за патриарх е тайно. Този, който получи най-малко две трети от гласовете, се обявява от наместник-председателя за канонично и законно избран Български патриарх и Софийски митрополит.

Ако никой от кандидатите няма мнозинство, изборът се повтаря с двамата, получили най-много гласове. Актът от проведения избор се вписва в кондиката на синода и се подписва от избирателното бюро и членовете на събора.

След молебен се извършва интронизацията на новоизбрания български патриарх. Той служи пожизнено, но може по собствено желание и по причини, допустими от църковните канони, да се оттегли. Тогава синодът му осигурява условия за живот, отговарящи на висотата на предишния му сан.