Отново огромен наплив от кандидати за "Аз мога повече"
| Схемата "Аз мога повече" се финансира по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" и се администрира от Агенцията по заетостта. Поради големия интерес към програмата тази година бюджетът й е увеличен с 50 млн. лв., а срокът й се удължава до август 2014 г. Така още над 50 хил. души могат да се възползват от възможностите за езиково, професионално и компютърно обучение в повече от 650 специализирани центъра в страната. За обучението с ваучери може да кандидатства всеки, който работи на трудов договор в частния сектор, както и самоосигуряващите се. Не могат да участват служители в бюджетната сфера като учители, военни, полицаи и чиновници в държавната администрация. През първите осем месеца от старта на схемата близо 48 хиляди човека са се включили в обучения. От тях успешно вече са завършили повече от 30 хиляди души. |
Агенцията по заетостта (АЗ) поднови кандидатстването по една от най-успешните си схеми за обучения и квалифициране – "Аз мога повече", на 15 октомври . В този ден точно в 8:30 ч., когато отварят бюрата по труда, Василена Йорданова, офис мениджър в компания за строителни инвестиции, е на опашката пред пункта "Сердика" в столицата заедно с десетки други хора. И въпреки че е сравнително напред в редицата от чакащи, процедурата по кандидатстването й отнема близо четири часа.
АЗ може повече
"Колкото по-рано подадеш документите си, толкова по-големи шансове имаш да бъдеш одобрен. Затова е съвсем разбираемо голямото струпване на кандидатите още в първия ден от срока", обяснява Василена. "Когато отидох, пред мен вече се беше заформила опашка, но не това ме изненада. По-шокиращо беше, че документите приемаха и обработваха само три служителки. При тази организация аз бях сред щастливците, които успяха да приключат с цялата процедура до обяд, но когато излязох, пред сградата имаше огромен брой хора и предполагам, че много от тях са изгубили там целия си ден", казва младата жена.
Подобна е ситуацията в повечето бюра по труда през трите седмици, в които се подаваха документи по схемата, най-вече в София. Само в първата седмица от новата сесия в цялата страна са постъпили 47 317 заявки за участие, съобщиха от агенцията. Общият брой на записалите се все още не ясен заради големия наплив. Знае се, че в зависимост от интереса са предвидени между 50 и 60 хил. ваучера за желаещите в цялата страна.
Звената работиха с удължено работно време и без обедни почивки, за да успеят да приемат заявленията на всички кандидати. В последния ден от срока пък – 2 ноември, АЗ излезе със съобщение, че бюрата ще работят извънредно "дотогава, докато има чакащи" и никой няма да бъде върнат. До този момент и интересът към схемата, и опашките все още не са намалели. От пресцентъра на звеното съобщиха, че документи са се приемали и обработвали до късно вечерта в петък.
Директорът на главна дирекция "Европейски фондове и международни проекти" в АЗ Иван Кръстев коментира, че големият интерес към схемата е съвсем естествен и я определя като пробив от административна гледна точка. По думите му процедурата е изключително лесна. Освен това схемата дава възможност, каквато няма никъде другаде в Европа – за пълни, безплатни курсове по ключови компетенции. "Интересът може да се обясни с народопсихологията на българина – участието в схемата е лесно, безплатно и отваря възможност за самоусъвършенстване", казва Кръстев.
Но опашките са признак на две неща
– и на големия интерес, и на лошата организация. Въпреки че по време на приемната сесия АЗ работи с подсилени екипи и по извънреден график, това не помогна процесът да върви по-гладко. А и тази ситуация не е безпрецедентна. При предишната сесия по схемата "Аз мога повече" броят на кандидатите е повече от 48 хил., а за предшественика й "Аз мога" – общо 97 хил. души в цялата страна.
От друга страна, напливът от кандидати е наистина огромен и държавните служители наистина са претоварени. Освен това по наблюденията на Василена и читатели на "Дневник" кандидатите се оказват масово неподготвени въпреки изричните предупреждения на АЗ предварително да разпечатат и попълнят двата документа, които са необходими за записване.
В допълнение срокът за кандидатстване при сегашния прием беше сравнително кратък, а сайтовете на звената, където са публикувани необходимите документи, традиционно блокират в пикови моменти като този.
Това не е всичко
Подаването на документите е само първата стъпка от продължителния процес, който очаква Василена и още 50 хил. българи.
"Казаха ми, че ще разбера дали съм одобрена най-рано в средата на ноември, тъй като все още тече срокът за обработка на документи. Ако получа положителен отговор, ще получа ваучер от бюрото по труда и в рамките на 30 дни ще трябва да си избера доставчик, където да започна курсовете. За първи път участвам в програмата и доколкото разбрах може да минат един-два месеца или дори малко повече време, преди да започна самото обучение. Това проточване във времето е изключително неприятно, но пък нали е безплатно...", казва Василена.
Изборът на център за обучение също не е лесен. В момента в България има над 650 такива специализирани звена. Те предлагат различни курсове, на различни нива и на различни цени. При предишната сесия от обучения в. "Капитал" разказа за случай, в който записаните по схемата е трябвало да доплатят 90 лева за езикови курсове заради внезапна промяна в условията на обучителния център. Отговорността по избора пада изцяло върху участниците.
Въпрос на избор
Тромавата процедура по прием на документите и дългото чакане не са единствените неприятни впечатления, които са останали у Василена Йорданова. Изначално тя се насочва към схемата, за да подобри английския си език, но вместо това записва курсове по френски. "Трябват ми конкретно обучение по английски език, защото не съм го използвала отдавна, а сега имам нужда да си опресня знанията. Общувам с началниците си само на английски и съм забравила много тънкости", коментира Василена.
По правилата за участие в схемата обаче Василена няма право да се включи в обучение по английски език, защото е учила в езикова гимназия с такъв профил.
"Човек може да запише по-високо ниво на езика, от който се интересува, но не и същото ниво, което вече е преминал. Такъв е принципът на всичките ни програми за обучения, защото в противен случай не е целесъобразно. Целта е знанията и компетенциите на работещите хора да се надграждат", коментира казуса Кръстев.
Надграждането наистина е важно, но може би по-добър вариант от формалната оценка на досегашните знания би била реалната. Програмата щеше да е по-ефективна, ако се правеха тестове за оценка на действителните знания и въз основа на тях се определяше началното ниво за новозаписаните. Това сега зависи от центровете за професионално обучение, а не от АЗ. Разбира се, ако и тези тестове се администрираха от институцията, процедурата щеше да е още по-бавна, но идеята все пак не е лоша.
Въпреки всичко Василена остава оптимистично настроена към програмата и това, което й предстои. Наясно е с избора си на център за професионално обучение и на курс и вярва, че ще може успешно да съчетава работата и ученето. Това е едно от условията по схемата и с тази цел курсовете се организират в извънработно време.