След дълги увъртания в края на януари 2007 г. варненският владика Кирил най-сетне се беше съгласи да даде интервю за "Дневник". Докато чаках за срещата в митрополитския кабинет, внезапно отекнаха три удара - гръмовни и глухи. Сякаш някой бе потропал на самите небесни двери. Сетне последваха още три... И още три... Мобилният телефон върху тежкото резбовано бюро вибрираше между ударите и бавно пълзеше към ръба му. Последното "позвъняване" секна след втория удар. Точно в този момент владиката влетя в кабинет си и вдигна телефона. "Здравей, здравей!, каза той с глас, неочаквано делови за човек току-що изплувал от дълго и тежко мълчание. Да ти звънна по-късно, че сега имам среща, а!?" 

Начинът на Варненския и Великопреславски митрополит е ето такъв:

Агентурното досие на владиката, разсекретено през януари тази година, недвусмислено и категорично доказа принадлежността му към репресивния апарат на комунистическата държава до 1989 г. То сочи също, че на два пъти - през 2007 г. и 2010 г., митрополитът публично е излъгал, твърдейки, че никога не е сътрудничил на ДС. (Повече за досието - тук)

Според оцелелите документи митрополит Кирил е донасял лично и доброволно под псевдонима Ковачев. Обвинявал е монасите от светогорските манастири в предполагаеми финансови злоупотреби и изнасяне на "славянски книги" от библиотеките, а донесенията изобилстват с груби правописни и пунктуационни грешки. Работата на Кирил по това време се проверявала лично от чичо му ген. Христо Маринчев, тогава зам.-началник на Първо главно управление (ПГУ) на ДС.

На 28 май 1976 г. в качеството си вече на агент днешният владика е "приведен" в поделение на Главно управление на строителните войски. "Така той изцяло е предаден на наше разположение, като един път в месеца ще ходи в поделението да получава пари за храна", пише в рапорта си водещият му офицер.

Тази част от досието на митрополит Кирил дава основание за съмнения, че един от "бонусите", които е ползвал като доносник на ДС, е било фиктивното отбиване на военната му служба, абсолютно задължителна по онова време.

Кирил останал в Гърция под прикритието на студент по богословие до 23 май 1979 г., когато се замесва в скандал и Държавна сигурност решава, че трябва да си го прибере. След завръщането си в България завършва задочно Духовната академия и веднага след това е назначен за протосингел на Сливенската митрополия. Личната му разработка в Първо главно управление на ДС е закрита на 25 септември 1981 г., а на 1 октомври той заминава за двегодишна редовна аспирантура в Москва. Точно това пътуване поставя и началото на шеметното му "кариерно" развитие.

От 1981 г. до септември 1986 г. Кирил е представител на Българската патриаршия при Московската и Всерусийската патриаршия. После е назначен за игумен на Троянския манастир.

През декември 1987 г. станал главен секретар на Св. синод, а на 26 юни 1988 г. е хиротонисан за Стобийски епископ. За Варненски и Преславски митрополит е избран на 26 февруари 1989 г. От 1992 г. е член на Намаления състав на Св. синод, а в периода 1994 - 2001 г. е представител на Върховния църковен съвет.

След 1976 г. следенето на "потенциално критичните към режима групи, някои от които с относително голямо влияние върху общественото мнение - интелигенцията, младежта, религиозните и етническите малцинства", е поето от добилото печална известност VI управление на ДС. За него владиката Кирил е донасял под псевдонима Владислав. Тази част от агентурната му кариера е заличена на 9 ноември 1990 г. по нареждане на тогавашната Национална служба за защита на конституцията. Но за нея свидетелстват запазените служебни преписки.