Светият синод потвърди избора на Варненския и Великопреславския митрополит Кирил за наместник-председател на Българската православна църква (БПЦ) и Софийски митрополит до избора на нов патриарх. Това решение беше представено след днешното заседание от главния секретар на синода епископ Наум.

Той прочете изявление на синода по повод писмата от началото на седмицата на Пловдивския митрополит Николай за оспорване на избора на Кирил и на Великотърновския митрополит Григорий, който поиска да оттегли подписа си. Изявлението е подписано от осемте присъствали на днешното заседание митрополити - наместник-председателят Кирил, Сливенския митрополит Йоанкий, видинския - Дометиан, русенския - Неофит, неврокопския - Натанаил, старозагорския - Галактион, ловчанския - Гавриил и доростолския - Амвросий.

От синода уточниха, че писмата на Николай Пловдивски и Григорий Великотърновски първо са известени в медиите преди да бъдат представени и разгледани от архиереите и по тях да се вземе решение.

Становището на осемте митрополити е, че заседанието на Светия синод на 10 ноември е законно, присъстват 12 митрополити и се председателства от старшия по митрополитско служение Григорий. То е свикано при извънредни обстоятелства - овдовяване на патриаршеския престол.

В църковния устав няма процедура за избор на наместник-председател и затова при липса на изрична уредба Светият синод е свободен да избере процедура за гласуване. След разисквания е взето решение за тайно гласуване, заради обективността и да бъде проведен свободен избор, се посочва в становището. Тайното гласуване в най-голяма степен разкрива истинската воля на гласуващите, неопорочено от страх, външни влияния и внушения. Именно с тайно гласуване, според буквата и духа на устава на църквата и обществения разум се избират всички органи.

В отсъствие на напусналите го трима митрополити синодът взима решение новоизбраният наместник-председател да е и управляващ софийска епархия до избор на нов патриарх, като решението е взето с 8 гласа "за" и 1 "против". Това второ решение явно подчертава каква е волята на членовете на Светия синод и стабилизира решението за избор на наместник-председател, е тезата на осемте митрополита.

Тяхното становище е, че решението под чието съдържание стои подписа и на Великотърновския митрополит Григорий е влязло в сила от момента на подписването му от 9 митрополита и поражда правни последици. "Уставът на църквата, както и българската и светновната правна система не познават и не съществува възможност за оттегляне или заличаване на подпис след неговото полагане. Това е логически и правен абсурд, който правото не допуска заради правната и обществена сигурност", се посочва в изявлението.

Напомня се и 13-то картагенско правило, което повелява: "И ако някой извърши нещо въпреки даденото съгласие и подпис, такъв себе си ще лиши от честта си". Извън тази фактическа и правна страна по въпроса, всякакви други коментари и тълкувания не бива да си позволява никой член от Светия синод извън заседанието, гласи още становището на синода.

Митрополитите подчертаха, че Българската православна църква (БПЦ) е самоуправляваща се институция и Светият синод няма да позволи да приема тълкувания, внушения и да работи под натиск от когото и да било, включително и от членове на Синода, когато го правят извън установения ред - не на заседание.

В изявлението се посочва още, че общ принцип на правото е да се прилагат нормите, които са действали към момента на откриване на избирателната процедура за патриарх и затова няма как да бъде променян уставът в тази част.

Митрополитите напомнят, че оспорвания на решения и процедури на органи на БПЦ пред органи извън църквата са недопустими. Според каноните такова поведение е наказуемо. Отбелязват, че изборът на глава на БПЦ не подлежи на държавен съдебен контрол - това е каноничен въпрос и на управленско решение на самоуправляващата се БПЦ.