Парламентарната комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта отхвърли на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за културното наследство.

Предложението спасителните археологически проучвания да минават по Закона за обществените поръчки предизвика множество негативни реакции на разглеждането.

Тъй като според Агенцията за обществените поръчки археологията не е наука и затова обекти могат да минават по закона за обществените поръчки (ЗОП). Народните представители реагираха с реплики като "След приема на този закон археологията ще бъде ли наука?"

Директорът на Археологическия институт с музей при БАН доц. Людмил Вагалински нарече идеята теренните археологически проучвания да минават по ЗОП "скандална" и "незаконна", и изтъкна, че дори Министерство на вътрешните работи не подкрепя този проектозакон. 

Вагалински каза, че след като има толкова отрицателни реакции, очевидно има нещо много гнило в предложението. Той допълни, че промените не са съгласувани с експерти и не работят по посока на опазване на културното наследство.

Проф. Станислав Станилов от "Атака" каза, че с предлаганите промени в Закона за културното наследство ще бъде забавено проучването на терени, ще падне много ниско експертността и ще има много нарушения. Той добави, че всичко, което сега е функция на Археологическия институт, като това да определя кой, къде, какво проучва, ще мине към Министерство на културата и това нарушава конституцията.

Станилов добави, че от Върховна касационна прокуратура са потресени от предложенията и заяви по отношение на съсредоточаването на толкова власт в Министерство на културата: "Това не може да бъде политика на правителството! Това е nonsense, разберете!"

Бяха изказани мнения, че археологията се превръща в бизнес и че се прави опит да се сложи ръка върху онова, което се намира под земята и е изключително важно културно наследство на държавата.

Отрицателни реакции предизвика и идеята за преструктурирането на Националния институт за паметници на културата в държавно предприятие. Представителите на Министерство на културата посочиха, че това се налага, тъй като в института в момента няма достатъчно хора, заплатите са ниски, а с промяната на статута му ще има повече приходи, ще се увеличи броят на щатните служители, ще се увеличат възможностите му и заплатите. Те допълниха, че ще се запазят основната му дейност и държавната субсидия и ще се позволи по-голяма оперативност.

Някои от членовете на комисията посочиха, че чрез смяната на статута на института той ще загуби изследователските си функции и ще бъде по-лесно контролиран от Министерство на културата. Проф. Станилов попита защо Съюзът на архитектите е "против", след като от министерството смятат, че "всичко ще върви по мед и масло в това предприятие".

Представители на комисията заявиха, че от министерството не защитават добре позицията си, нямат добри аргументи и предложенията за изменение на закона не са съгласувани с експерти.

Седем депутати гласуваха "против" промените, четирима бяха "за" и четирима се въздържаха.