Върховният касационен съд върна за ново разглеждане делото за обира в Сливен

Върховният касационен съд върна за ново разглеждане делото за обира в Сливен

В зала Тържествена на Съдебната палата се проведе церемония по встъпването в длъжност на новия Висш съдебен съвет.Темида Съд
В зала Тържествена на Съдебната палата се проведе церемония по встъпването в длъжност на новия Висш съдебен съвет.Темида Съд
Върховният касационен съд (ВКС) върна делото за обира в Сливен за ново разглеждане от Бургаския апелативен съд, стана ясно от решение, публикувано на сайта на съда. Една от причините е съществено процесуално решение, допуснато от втората инстанция.
Стефан Стафанов, който през март 2011 г. влезе в клон на Инвест банк в Сливен, простреля охранителя Станчо Станев и взе за заложници шест служители, обжалва присъдата от 16 години и осем месеца, която Бургаският апелативен съд му наложи.
Кризата със заложниците продължи 39-часа, като след като освободи поетапно всички служители, Стефан Стефанов остана няколко часа в банката. Той не поиска откуп.
Това е първият опит за въоръжен грабеж на банка у нас. МВР използваше акцията по неутрализирането на похитителя, за да се похвали. На една от пресконференциите след кризата, на която две от жените заложнички разказваха, главният секретар на МВР подшушна на една от тях да благодари и на премиера Бойко Борисов.
След извеждането на похитителя Борисов коментира, че Стефанов трябва да бъде наказан според закона, защото имало прострелян човек и опит за обир.
Стефанов се призна за виновен за това, че е направил въоръжен опит да ограби банковия клон, че е прострелял охранителя Станчо Станев и че е държал против волята им пет служителки на банката.
Делото в Окръжния съд в Сливен приключи за ден с присъда 14 години и половина затвор. Пред Бургаския апелативен съд от прокуратурата поискаха Стефанов да лежи 20 години в затвора с аргумента, че за 48 часа мъжът е извършил няколко тежки престъпления. Обратно - адвокатът на Стефанов Марин Марковски поиска наказание под 14 години, защото клиентът му се държал добре със заложниците и непрекъснато им повтарял да не се притесняват, защото нищо няма да им направи. В крайна сметка съдът увеличи наказанието му  на 16 години и 8 месеца затвор.
В решението на ВКС се посочва, че въззивната инстанция - Бургаският апелативен съд, е допуснал процесуални нарушения, които водят до отмяна на решението му. "БАС приел, че мотивите на проверяваната от него присъда не страдат от пороци, предопределящи последиците по чл. 335, ал. 2 НПК и са съответни на процесуалните изисквания, но не e имал основание за такова безкритично отношение, тъй като мотивите на първоинстанционната присъда се характеризират с формалност и съществени непълноти."
Освен това съдът поставя под съмнение основанието делото на първа инстанция да е гледано по съкратената процедура. Това се случи, защото Стефанов прави самопризнания. ВКС отбелязва, че  Сливенският окръжен съд се е позовал и на казаното от похитителя, че не е влязъл в банката, за да убива. "А това веднага е трябвало да предизвика съмнението, че признанието му е частично относно грабежа и вината (умисъла) по отношение на увреждането при него на охранителя С. Може да се предполага, че СОС не е забелязал противоречието и не се е опитал да го отстрани (като откаже продължаването на особеното производство), тъй като поддържа погрешното разбиране, че вината е само правен, а не фактически въпрос", става ясно от решението  на съда.         
ВКС продължава: "Съмнение, че СОС е могъл да проведе съкратено съдебно следствие съществува и от гледна точка на другото изискване за провеждането му по обвинението за грабежа – подкрепата на признанието от други доказателства. Първостепенният съд се е позовал на доказателства, събрани на досъдебното производство, които според него подкрепят направеното от подсъдимия Стефанов самопризнание, а именно  - обясненията на последния и показанията на свидетеля С." Според съда позоваването на обясненията на Стефанов е некоректно, "като е пресъздадено превратно тяхното съдържание".
"Изваждането на определени части от изреченията предпоставя поначало и в конкретния случай друг смисъл, което е недопустимо. От друга страна, очевидно е противоречието между обясненията на обвиняемия и пострадалия относно насоката на произвеждане на изстрела", посочват още от ВКС. Според тях съдът не е използвал показанията на други свидетели, протокола за оглед на местопроизшествие, албума към последния, както и данните от техническата и съдебно-медицинската експертиза.
"Доколкото насоката на изстрела е от съществено значение за установяване наличието или не на предвиждането и желанието на обществено опасните последици – да бъде лишен от живот пострадалият, неяснотата по този факт, злепоставя положителния извод за действие при пряк умисъл (бил той и алтернативен, както е приел БАС)", отбелязват от ВКС.        
Според тях и по обвинението за вземането на заложници има съмнение, което нито една от инстанциите не е отстранила, за да бъде законно проведеното съкратено съдебно следствие - противоречия в показанията на заложничките.