Прокуратурата се отказа от протеста на оправдателните присъди по делото "САПАРД"

Прокурор Стойчо Ненков от Софийската апелативна прокуратура е оттеглил протеста срещу оправдателните присъди по делото за пране пари от САПАРД за двама от подсъдимите - Марио Николов и Людмил Стойков. Така на практика те са напълно оправдани по повдигнатите им обвинения за изпиране на близо 7.5 млн. евро, източени по предприсъединителната програма САПАРД. Той не е направил това за останалите четирима.
В следващите дни се очаква прокуратурата да "изтегли" протеста и срещу останалите подсъдими и да поиска от Върховния касационен съд (ВКС) делото да бъде върнато в досъдебното производство.
Това обяви изпълняващия функциите главен прокурор Бойко Найденов. Ако делото бъде върнато на фаза разследване, прокуратурата ще може да реагира и да поправи обвинението по аферата САПАРД. От мотивите на съдия Калин Калпакчиев от Софийския апелативен съд, който в края на септември произнесе оправдателните присъди, стана ясно, че провалът на делото е именно заради действията на прокуратурата.
Тогава заместник главният прокурор Галина Тонева коментира, че е възможно да има грешка на прокуратурата. А оправдателните присъди станаха повод за нови нападки от страна на вътрешния министър Цветан Цветанов към съдебната система и конкретно съдия Калин Калпакчиев (в момента той е член на Висшия съдебен съвет)
"За мен буди недоумение защо прокурор Ненков е постъпил по този начин. По всичката логика на света и по моята Върховният касационен съд трябва да се произнесе за присъдата по САПАРД", обяви днес Найденов.
Той обясни, че делото срещу Марио Николов и Людмил Стойков се гледа на специален отчет от трима прокурори от Върховната касационна прокуратура и тяхното мнение е, че оправдателните присъди трябва да се протестират. Такова е било и становището на наблюдаващия обвинител - заместник апелативния прокурор на София Магдалена Лазарова, която вече е член на Висшия съдебен съвет. Преди да влезе в съвета обаче, тя внася протест срещу оправдателните присъди, който е оттеглен на 10 октомври от колегата й Стойчо Ненков.
В обясненията си пред Найденов той е заявил, че го е направил по вътрешно убеждение. Според изпълняващия функциите главен прокурор обаче Ненков е нарушил всички вътрешни разпоредби и "демонстративно е потъпкал усилията на колегите си". Освен това той е трябвало да уведоми ВКП за действията си. Според Найденов от обясненията на Ненков станало ясно, че той не е запознат с основни факти по делото, въпреки че твърдял, че го е чел.
По този повод Найденов е изпратил материали на апелативния прокурор на София Ангел Илиев за образуване на дисциплинарно производство срещу Ненков и до Софийска градска прокуратура за досъдебно производство за възпрепятстване на правосъдието.

По-късно Ненков заяви пред журналисти, че е взел решението си изцяло по вътрешно убеждение. "Голяма част от колегите отказваха да работят по това дело, заради липсата на доказателства. Аз имам свое вътрешно убеждение за това. Делото е провалено изначално и сега искат да има някой виновен. Тези, които са работили по делото, виждат, че вече има оправдателна присъда", заяви още обвинителят. За него е необичайно, че ще бъде разследван заради вътрешното си убеждение
Ненков беше кандидат за апелативен прокурор на София.
Мотивите по делото разкриха, че има много направени сериозни пропуски още при образуване на делото и в обвинението, които предпоставят решението на апелативния съд.
Незнайно защо прокуратурата разделя "на две" четиримата българи - Марио Николов, Ана Шаркова, Петя Хаджииванова и Радмил Петров, посочени от германската страна като извършители на документната измама заедно с двама германски граждани, и образува две дела: едното за документна измама (изготвяне на фактури със завишени цени) и другото - за пране на пари. Двама от обвиняемите - Хаджииванова и Петров, са обвиняеми по първото дело, но не са обвиняеми за прането на пари. Оправдани са от първоинстанционния съд за документната измама, но прокуратурата не е протестирала оправдателната присъда.
Освен това става ясно, че "двата случая" - българският и германският, са престанали да бъдат еднакви благодарение на действията на нашата прокуратура. "Проблемът на настоящото дело е, обобщава се в мотивите на съда, че фактите, които германската прокуратура сочи в молбата за трансфер, не са включени от българската прокуратура в обвинението на нито един от подсъдимите по делото."
Разследването по казуса започна през 2007 г. след сигнал на ОЛАФ. След това бяха образувани две дела. През 2010 г. СГС се произнесе с присъди по двете. По едното - за източване на 7 млн. лв. по програма САПАРД , разглеждано от съдия Георги Колев, Николов получи 12 години затвор, съпругата му Мариана – 5 години. По 10 години получиха обвиняемите Ана Шаркова, Валентин Ангелов, Лазарина Георгиева и Иван Иванов. Григор Главев (вече покойник) получи 5 години, а Радмил Петров и Петя Хаджииванова бяха оправдани.
Това дело беше върнато неотдавна от Апелативният съд в досъдебна фаза за допуснати съществени процесуални нарушения и заради "пропуски, противоречия и неясноти при изготвяне на обвинителния акт".
След решението на първата инстанция кариерата на Колев се разви стремглаво нагоре и днес той е председател на Върховния административен съд (ВАС). Единият от мотивите да бъде избран беше именно фактът, че е осъдил Николов.