Едвин Сугарев: Костов трябва да позлати Кабаиванов за досъсипването на СДС
Едвин Сугарев е от лицата на СДС в началото на демократичните промени, активист на "Екогласност". Той е поет, общественик и политик. Депутат във Великото народно събрание, 36-ото и 37-ото Обикновено народно събрание. В периода между 1997 и 2002 г. е посланик на България в Индия и Монголия.
В момента е един от редакторите на сайта svobodata.com и преподавател в Нов български университет.
"Дневник" потърси мнението му по повод сътресенията в СДС.
Г-н Сугарев, така ли си представяхте затихването на СДС, това ли е краят?
- Естествено, че не си го представях така. Да свърши по един такъв жалък и безподобен начин... Едва ли някой от хората, които са участвали в създаването на тази структура, която олицетворява надеждите на България, е очаквал това. Но очевидно това е краят, поне краят като нормален и самостоятелен политически субект. Вече като някаква патерица може и да послужи в много близко бъдеще. Може и да не послужи, разбира се, зависи от ситуацията.
Как и защо се стигна дотук?
- Историята е дълга. Когато казвам това е краят, имам предвид, че това е краят на една агония. Всъщност реалният край на СДС започна с изборите през 2001 г. Тогава се промени цялата политическа система, която се унищожи до упадъчния модел и всичко на политическата сергия беше извадено за продан. Оттогава досега СДС непрекъснато губеше. Губеше избори, губеше и хора, което е по-лошото. И в крайна сметка в структурите останаха само някакви апаратчици и кариеристи.
Най-тежкият удар, разбира се, беше разцеплението на СДС, предизвикано от Иван Костов с образуването на "Демократи за силна България". Това е политически проект, който вероятно е имал намерение да заеме това политическо пространство, като се прехвърлят всички грехове на управлението на Костов върху СДС и новата партия се яви на бял кон. Трагедията е, че в момента в дясното пространство няма политическа партия, на която десният избирател би могъл да гласува доверие.
Каква ще е съдбата на СДС оттук нататък, какво ще се случи с партията?
- Най-вероятно няма да прескочи изборната бариера. Ще постои мъничко като извънпарламентарна партия и ще се изгуби. Другият вариант е да бъде избутана напред с електорално преливане от ГЕРБ с идеята да послужи като някаква легитимация на действителните намерения на ГЕРБ и като участник в някоя следваща коалиция. Това е по-малко вероятният вариант според мен. Всъщност, ако Иван Костов е справедлив, трябва да позлати Кабаиванов, тъй като очевидно негова е заслугата за досъсипване на СДС. Нещо, което той през 2005-2006 г. не успя да направи.
Идеята на Иван Костове била да съсипе СДС?
- Това беше съвършено очевидно, след като при правенето на ДСБ той обяви СДС за политически труп. Костов носи голяма част от вината за състоянието на СДС още във времето, когато се правеше партията, защото тогава начинът, по който се направи партията СДС, беше дърварски. Хората, на които се възложи да правят тази партия, от сорта на Христо Бисеров, допуснаха да бъдат изгонени старите седесари, а на тяхно място нахлуха някакви кариеристи, за които това бе път към властта, нищо повече. Той беше отговорен и за това, че в СДС антикомунизмът стана забранена дума, както и за очевидната загуба на доверие от страна на привържениците по време на неговия мандат. Разбира се, това не означава, че той няма заслуги към България. Това, което стана по време на неговия мандат, беше основата на всички реформи в България.
Кои са сега кариеристите в СДС?
- Погледнете ги всички, които в момента са в Националния изпълнителен съвет и в Националния съвет, какви са според вас? За съжаление почти няма хора, на които може да разчита човек в тази партия. Няма нещо, на което да може да се опре. Всъщност тя постепенно деградира до нещо, което иска да оцелява, иска да бъде в следващия парламент, но не дава сигнал, че е създадено да променя България.
Има ли лидери и личности в СДС в момента? Какво мислите за сегашния председател на партията Емил Кабаиванов?
- Сегашния лидер не го познавам. Никога не съм го виждал през живота си. Мога да съдя за него само по публичните му изяви. Това, което виждам, ми говори за нещо доста бакалско, нещо не особено достойно. Това е така, защото номинирането на Петър Стоянов очевидно беше направено под диктовката на ГЕРБ, а да допуснеш твоята партия да служи за избърсване на ръце след кашата, която някой друг е забъркал, не може да се нарече достойна постъпка. Що се отнася до другите сегашни лидери – не съм особено очарован от тях. Мисля, че лидери няма. Включително и тези, които бяха изключени или напуснаха СДС. Те имат доста тежки грехове в годините, в които тази партия деградираше.
Правилно ли бе решението за изключването на Мартин Димитров, Димо Гяуров и Ваньо Шарков от СДС?
- Формално така прави всяка партия, когато неин член не се подчинява на партийни решения. Освен формалната логика обаче има и морална. От гледна точка на морала не е особено справедливо за една демократична организация. Това не е и особено умно решение. Когато не е ясно дали партията ти ще мине през изборната бариера, да доказваш как в стремежа си да се присламчиш към държавната трапеза си готов на всичко, включително и да изключваш членове, които мислят различно, е, меко казано, глупаво.
Как ще коментирате скандала около избора на Венета Марковска за конституционен съдия?
- Нещата започнаха именно от този скандал, който доказа, и то пред външния свят, че уж обективният избор на Народното събрание за конституционни съдии всъщност се крепи върху задкулисни договорки. След като тази номинация изгърмя, Бойко Борисов продължи в същия дух все едно, че не е разбрал защо Европейската комисия го заплаши с извънреден доклад. Това е един много срамен момент. Може би най-срамният през целия му мандат, тъй като безочието просто беше извадено съвсем видимо за останалия свят. И освен всичко друго това просто е принизяване на целия Конституционен съд до марионетен театър. Оттук нататък аз не виждам вече кой ще повярва, че решенията в този съд се взимат безпристрастно и обективно, след като се вижда как биват избирани неговите членове.
Как ви се струва ходът на президента Росен Плевнелиев, с който той попречи Марковска да положи клетва?
- Постъпката на президента Плевнелиев е леко скарана с конституцията, но пък тя беше отчаян опит да се извади България от тази ситуация. В някакъв смисъл той рискува да спаси изобщо имиджа на България и по някакъв начин да се отървем от възможността тази кандидатура да се окаже реална. Всъщност не оставаше друго средство за постигането на това освен в момента на самия избор.
Как ще коментирате отказа на Петър Стоянов да бъде предложен за конституционен съдия?
- Отказът му беше очакван и логичен. Само не мога да разбера защо му трябваше да постави на риск цялото си политическо достойнство с явяването в централата на СДС с Емил Кабаиванов и с искането на три дена за размисъл. Мисля, че можеше да откаже веднага.
Трябва ли СДС да се коалира с ДСБ на предстоящите парламентарни избори през 2013 г.? Не е ли именно това обединение спасението и за двете партии?
- Ако искат просто да оцелеят – да, това е спасението. Само че има едно друго обстоятелство, за което много малко хора говорят, но което важи със страшна сила. Декласирането на ГЕРБ минава през даването на власт на БСП, което едва ли е по-доброто за България. Мисля, че десните хора би трябвало да мислят в този аспект, а не кой как ще оцелее в следващия парламент.
Ще се коалира ли СДС с ГЕРБ, за да влезе в следващия парламент?
- Не мога да прогнозирам дали ще се коалират. Ако се стигне до ситуация, в която тази коалиция е неизбежна, много интересно какви ще бъдат мотивите да не го направят и да оставят властта на БСП.
Какво остана зад трите букви?
- СДС не са някакви апаратчици, които се разпореждат в сградата на "Раковски" 134. СДС беше волята на хората да превърнат България в нормална държава и продължава да бъде това. Тези три букви олицетворяват гражданската енергия, която се появи през 1989 г. Тя вече отглъхна, но не е изчезнала напълно и се надявам да не изчезне. Аз продължавам да мисля за себе си като седесар, но вече различавам своето мислене от глупостите, които прави тази партия.
Какво се случи по време на т.нар. преход в България? Как бихте определили миналите 23 години?
- Преходът беше извратен. Има разлика между начина, по който институциите, по-специално тайните служби на бившите източни държави, са си представяли този преход, и начина, по който са си го представяли хората. От гледна точка на хората, които се надяваха на по-нормален, по-свободен и по-демократичен живот, българският преход се оказа извратен. Той се оказа по-близък до сценария на Държавна сигурност. Това е трагичното.
Иначе преходът постигна първоначалните си цели. Постигна ги обаче по един изпразващ ги от съдържание начин. В момента има пазарна икономика, член сме на Европейския съюз и на НАТО, какво повече може да се иска? Само че всичките тия неща са изпразнени от съдържание. Те са нещо като фасада, зад която се крият съвършено различни неща. Това е трагичното в българския преход. Той бе може би най-несполучливият преход в сравнение с всички източни страни.
Каква беше цената?
- Цената беше нравствено и ценностно изтощение на хората, девалвацията на всички ценности, неслучването на гражданското общество. Това според мен е най-тежкият резултат.
Как трябваше да премине българският преход?
- Като в Полша, Чехия и Унгария. Трябваше хората да имат малко повече кураж и малко повече личностна самоинициатива. Трябваше да не се страхуват толкова, защото България се оказа първата страна, в която хората доброволно със свободни избори избраха пак комунизма, което е абсолютен прецедент. Трябваше малките моменти, в които десницата имаше цялата власт в свои ръце, да действат по-решително, по-безкомпромисно, но и с по-дълбока вътрешна перспектива.
Кои са главните герои на прехода и те всъщност герои ли са?
- Разбира се, че преходът си има своите герои. Разбира се, че си има и задкулисните играчи, които са теглили разни конци. Невинаги обаче героите са тези, които са най-почитани и най-уважавани. Например Филип Димитров – министър-председателят на първото демократично правителство. Той е човекът, който се опита да направи всичко възможно, но го спънаха още на първите няколко стъпки.
Кои са длъжниците на българския народ? Кои са отрицателните герои на прехода?
- Най-големият длъжник си е самият български народ. Той не участваше достатъчно активно, не беше достатъчно мотивиран да участва и просто се надяваше да остане като зрител, докато други променяха нещата. Така не става. Длъжници сме и всички ние, които участвахме. Направихме много глупости.
Кое можехме да си спестим?
- Можехме да си спестим например периодът между 1992 и 1997 г., когато мафията натрупа мускули и икономическите групировки укрепнаха, както и когато се реставрира цялата мрежа на Държавна сигурност и когато комунистите набраха кураж, за да се появят отново на власт.
Свършил ли е българският преход?
- Винаги съм казвал, че един от най-важните ефекти на прехода е създаването на гражданско общество и тъй като такова още не е създадено, преходът продължава. Надявах се, че ще има моменти като през 1996-1997 г., в които се формира гражданска енергия и тя ще бъде рационално използвана, включително и от политическите сили, които идват на власт, за да се доизгради гражданското общество. Това обаче не се случи. Започвам да мисля, че постигането на гражданското общество и гражданско самосъзнание ще бъде дело на някое от следващите поколения.
Протестите на Орлов мост бяха истински и неподправени. Това обаче са само първите искри, огъня още го няма.