Нито един помилван и през ноември

Нито един помилван и през ноември

Нито един помилван и през ноември
През ноември Комисията по помилване при президента се е произнесла по 60 молби от 33 осъдени, като нито един от тях не е помилван. Това съобщи прессекретариатът на държавния глава.
42 от молбите са отхвърлени, 18 са прекратени, поради липса на нови обстоятелства след скорошно произнасяне на вицепрезидента или поради вече изтърпяно наказание към момента на разглеждане на молбата. 14 от разгледаните молби са подадени от и за един и същи човек.
Сред разгледаните молби най-голям е броят на молителите, осъдени за тежко наказуемо убийство - 8, за кражба - 8, и за измама - 6.
Предложенията на Комисията по помилване са мотивирани с извод, че случаите не са изключителни. Сред молбите, разгледани от експертите, преобладават такива, съдържащи оплаквания за несправедливост на присъдата и прекомерност на наказанието, както и твърдения за невиновност на осъдения.
Има множество оплаквания за тежко здравословно състояние, молби, подадени скоро след влизане на присъдата в сила, както и такива, обосновани с желание на осъдения да се грижи за свои близки.
Комисията е констатирала, че повечето молители са многократно осъждани, като престъплението, по повод на което молят за помилване, е елемент от устойчив престъпен модел на поведение, който не се е повлиял от предходно наложена наказателна репресия.
Изводът на експертите е особено категоричен при осъдени, нарушили с престъплението изпитателен срок по предходно условно осъждане или при които неизпълнението на наказанието пробация е довело до замяната му с ефективно лишаване от свобода.
При молителите, които са осъдени на ефективно лишаване от свобода за първи път, анализът на комисията показва, че цялостното им поведение след извършване на престъплението не съдържа признаци на съжаление и преосмисляне на извършеното, въпреки формални декларации на разкаяние.
Повечето от молителите не полагат усилия да изплащат гражданския иск, уважен срещу тях в полза на жертвите на престъплението. Един молител е извършил разпоредителни действия с имуществото си след влизане на присъдата в сила, които обективно затрудняват удовлетворяването на тези кредитори. Друг пък започнал да изплаща иска продължително време след осъждането си, като изплатената част е незначителна.