Безпрецедентно решение на ВАС: Потвърждава наказание на магистрат, без да отмени отмяната му от първата инстанция
Петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е потвърдил наказанието на Мирослава Тодорова, бивш съдия от Софийския градски съд и бивш председател на Съюза на съдиите, без да посочи, че отменя (и дали отменя) решението на първоинстанционния тричленен състав, който през август т.г. отмени дисциплинарното й наказание за намаляване на заплатата й с 15 процента за две години. Тодорова беше наказана заради забавяне на написването на мотивите към 57 дела по предложение на инспектората, без да се отчита тяхната сложност и обемност, нито натовареността на съдията. Съдебният акт, публикуван на интернет страницата на ВАС, е с безпрецедентен диспозитив (заключителната част) който гласи следното:
"Петчленен състав, ІІ колегия, РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Мирослава Стефанова Тодорова от гр.София срещу решение по т. 21 по Протокол № 3 от 19.01.2012 г. на Висшия съдебен съвет, с което на основание чл. 308, ал.1, т 3 от Закона за съдебната власт е наложено дисциплинарно наказание "намаляване на трудовото възнаграждение с 15 на сто за срок от две години" за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал.1,т. 4 от Закона за съдебната власт като неоснователно. Решението е окончателно."
От решението не става ясно, първо: като отхвърля "оспорването" какво съдът оставя в сила. Второ - кое е оспорването, което се отхвърля. Оспорването е направено от Мирослава Тодорова пред първата инстанция - тричленния състав, и той е отменил наказанието й. Пред втората инстанция - петчленния състав, няма отправено оспорване от нея, а има подадена жалба от ВСС, с която съветът е поискал отмяна на решението на тричленния.
Допитване на "Дневник" до юристи получи един и същи коментар - такъв диспозитив в правния мир не може да има. Решението на петчленния състав - щом като волята му е била да запази наказанието на Мирослава Тодорова, би трябвало да напише, че отменя решението на тричленният състав и да остави в сила решението на ВСС за наказанието.
Що се отнася до мотивите на съда по същество, той не разглежда детайлно съображенията на тричленния, за да ги обори,
а ги отхвърля предимно декларативно
Тричленният състав беше изложил подробно на 63 страници няколко нарушения, заради които отмени наказанието. На първо място нарушеното право на защита поради това, че на привлечения под дисциплинарна отговорност магистрат не е дадена възможност да се защити пред пленарния състав на ВСС, с което е нарушен както чл. 56 от конституцията, която има пряко действие, така и тълкувателно решение №3 на Конституционния съд от 1994 г.
Петчленният състав с докладчик съдия Дима Йорданова в няколко страници се позовава на първо място на това, че Законът за съдебната власт не предвижда изрично явяване на магистрата пред ВСС.
Ето как петчленният състав оборва мотивите на тричленния:
" Не е налице нарушено право на защита. В това отношение съображенията на съда (тричленния - бел. ред.) са незаконосъобразни и необосновани. Посоченото нарушение на чл. 56 от Конституцията на РБ не е налице."
И още: "Сочената разпоредба (чл.56 от конституцията - бел. ред.) има пряко действие при липса на предвидена защита (не се обяснява каква е предвидената защита , която явно не липсва - бел. ред.). Правото на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице не се нарушава нито от законово предвидено участие, след като е валидно упражнено с оспорването на индивидуалния административен акт, което е достатъчна гаранция за защитата на накърнени права." (Цитатът е точен.)
От последното изречение с усилие би могло евентуално да се разбере, че за върховната съдебна инстанция правото на защита е осигурено, щом магистратът може да обжалва наказанието си пред ВАС. В същото изречение обаче се говори "за защита на накърнени права", тоест съдът признава, че вече е налице нарушено право! Но това не е толкова страшно, понеже магистратът има право да обжалва! Това ли иска да каже съдът? Който може, да обясни.
За останалите посочени от тричленния състав нарушения петчленният се произнася по подобен начин, а някои от мотивите в отменителното решение не коментира въобще, камо ли да ги обори. В решението на тричленния състав например са посочени примери от практиката на Европейския съд за правата на човека, които петчленният състав не си е направил труда и да забележи.
Особено впечатляваща е лекотата, с която съдът минава покрай проблема за изтеклата давност за търсене на дисциплинарна отговорност по някои от делата със забавени мотиви. (Законът позволява търсене на дисциплинарна отговорност не по-късно от 6 месеца след извършване на нарушението.)
"Дори и да се приеме, че за установените в дисциплинарното производство общо 57 дела (на съдия Мирослава Тодорова - бел. ред.) за ревизирания период, по 43 дела от тях за 2010 г. да е изтекла давността, то за 4 бр. дела за 2010 г. и за 10 дела за 2011 г. към датата на извършване на проверката 16.06.2011 г. давността им не е изтекла и без правно значение е фактът, че към момента на заседанието на дисциплинарния съвет 02.11.2011 г. тези дела са били с написани актове."
"Дори и да се приеме" - казва съдът! С което прави уникалното признание, че е налице изтекла давност, и въпреки това приема за законосъобразно дисциплинарното наказание, наложено от ВСС.
Намаляването на заплатата за две години беше първото дисциплинарно наказание за Тодорова, което сега с това решение е окончателно потвърдено. Второто наказание е уволнението й на 12 юли, за което още не се е произнесла първата инстанция на ВАС, въпреки че срокът изтече. Не е изключено решението да се появи между Коледа и Нова година, та в празничната врява да не го и забележим.
Юристи недоумяват, но не позволяват да бъдат цитирани
Всички юристи, до които се допитах, изразиха недоумение и смайване - първо от диспозитива на съдебното решение, после от мотивите. И преди всичко - от игнорирането на подробните съображения, изложени в проверяваното решение на тричленния състав. Едно е да не ги споделяш, друго е просто да ги игнорираш. Но нито един от юристите не позволи да бъде цитиран с името му.
"С решението, провеждащо абсурдното тълкуване на инструктивния процесуален срок (за изготвянето на мотиви) като единствения "разумен", отвъд който съдията, неизготвил мотивите в срок от един месец, винаги е в нарушение, се въвежда "обективна отговорност". Това значи, че съдията отговаря дори да не е бездействал виновно. Това е страшно. Не може върховен съдия да каже, че обемът на делото и неговата сложност и тежест нямат значение за вместването в срока", коментира преподавател по наказателен процес, пожелал да остане анонимен.
Коментирането и вглеждането в детайлите по това решение е много важно не защото е по случая "Мирослава Тодорова". А защото над петчленния състав на ВАС, както и над всеки Върховен съд, е само Господ. И това е предизвикателство към медиите. Защото след такова решение напира тежкият извод, че чувството за безконтролност е придобило чудовищни размери.
Няма как да е иначе, след като очевидно нямат респект дори и от решенията на Европейския съд, приведени като примери в решението на тричленката. А нямат респект, защото са сигурни, че за "сбъркалите" съдии няма да има последици. По-късното признаване на "грешката" им ще е покрито с неумолимата заличаваща сила на времето, когато пак нищо няма да им се случи. След колко години Тодорова би спечелила делото в Европейския съд в Страсбург? Дори и да не е забравен дотогава нейният случай, ще стане ли нещо с онези, които са зачертали практиката на Европейския съд? Това е циничното - че никой не се вълнува от последиците. А не че има колебание как би приключил случаят там.
| Проф. Васил Мръчков: Решението на ВСС противоречи на целта на закона "Всеки опит да се извлекат от Закона за съдебната власт съображения за ограничаване на конституционното право на защита на магистратите, привлечени към дисциплинарна отговорност, означава незачитане на върховенството на Конституцията и Тълкувателно решение № 3 от 17 май 1994 г. на КС, а по същество - дерогиране на прякото действие на конституцията от ЗСВ , което противоречи на основния принцип на правовата държава. (...) Нарушения, всяко от които само по себе си и които в своята съвкупност правят постановеното дисциплинарно решение незаконосъобразно. Решението е постановено и в нарушение на материалния закон, тъй като органът не е приложил материално правния критерий за преценка на срочността за решаване на делото – "разумния срок". Този извод е следствие на липсата на ясни, предварително определени и публично оповестени критерии за оценка на сложността на делата и оценка на поведението на съдията, обективирани в изискванията за неговата натовареност. Той е следствие и на недоказаната причинна връзка между безспорно установения факт на неизготвяне на съдебни актове в процесуалните срокове и виновно поведение на съдията. Оспореното решение е постановено и в нарушение на разпоредбите за давностните срокове, тъй като за 43 от визираните в него 57 наказателни дела с изготвени актове след сроковете по чл. 308 и 340 НПК дисциплинарното производство е образувано след изтичането на шестмесечния срок от откриване на нарушението. Решението противоречи и на целта на закона, защото налагането му няма да доведе до индивидуално и генерално превъзпитание и възпиране, тъй като не поради съзнанието и волята на магистрата е получен противоправният резултат. Така установената незаконосъобразност на оспореното решение е основание съдът да постанови неговата отмяна." Из статията на проф. Васил Мръчков "Правото на защита на магистратите в производството за дисциплинарно наказване" , която коментира наказанието на Мирослава Тодорова, публикувана в "Правен свят" на 3 .12. 2012 г. |