Няма много общо с българските реалности, но e пример на фона на протестите у нас за отмяна на забраната за пушене, както и на тези в нейна подкрепа, белязали цялата 2012 година. И също илюстрация за това чии права се гледат, когато става дума за пушене (без претенция за изчерпателност на темата и в никакъв случай на местата ви разказваме три различни истории, наложили си забраната доброволно още преди юни тази година - бел. ред.).

В началото се пушеше. Така започват историите на няколко заведения, в част от които това не е било разрешено още преди забраната да стане закон, защото техните собственици по една или друга причина са решили, че така е по-добре.

Популярният столичен "Скара бар" (тази седмица спечели наградата "Ресторант на годината Бакхус 2012" в категория "Бистро" - бел. ред.) има два адреса, като на този в парка "Заимов" се е пушело до юни. Във втория – на "Бенковски", не се пуши от началото на 2011 г. Причината е по-скоро битова – не могат да измислят как хем да отговорят на изискванията за разделяне на помещенията за пушачи и за непушещи, хем да не си "утрепят" обстановката, разказва Яна Петкова, един от собствениците. При всяко позвъняване за резервация в началото се правело уточнението, че на "Бенковски" вече не се пуши. "Е, може ли да ям кюфтета и да не пуша?". Такъв риторично поставен въпрос задал една от клиентите.

Яна смята, че част от почитателите на заведението са такива, които оценяват концепцията му по достойнство, и в този смисъл въпросът с пушенето не стои. Тези, които го смятат просто за скара място, са и поддръжниците на пушенето вътре и след забраната са се оттеглили. Временно. "През тази зима и пушачите, които са ни клиенти, се върнаха", разказва Яна. Тя признава, че първите шест месеца на миналата година са били тежки, защото хората минавали набързо да хапнат, не поръчвали алкохол, което намалило сериозно приходите на бара. Така обаче масите се освобождавали по-бързо за нови клиенти. След 6 месеца всичко си дошло на мястото. "Толкова трае времето за поглъщане на горчивия хап", обобщава тя.

Според нея, когато хората знаят, че никъде не се пуши, избират мястото, което им е приятно.

Тя не вярва на оценките за спад в оборотите на заведенията с 90 на сто и за фалити след въвеждането на забраната. "Ресторант с добро обслужване и хубава храна в София празен не съм виждала", посочва Яна Петкова. Според нея вероятно такъв проблем има в по-малките населени места.

След като и в заведението в "Заимов" за тютюневия дим увиснала табелката "Забранено", много клиенти звънели за резервация с въпроса дали се дават пепелници, понеже това се превърнало в кодов въпрос дали се допуска нарушаване на забраната. "Е, как ще даваме пепелници?!", удивена е Яна. Според нея тъкмо това обаче правят "дупките" наоколо, в които забраната не се спазва, "които никога не са изкарвали пари от бизнеса си, а в момента с това привличат клиентела".

Признава обаче, че ако депутатите върнат стария режим за пушенето на обществени места, заведението в парка отново ще се върне към пушаческата си история. Въпреки това приходите му през октомври и ноември, когато вече не можеше да се седи на открито и да се пуши вътре, са се е увеличили в сравнение със същите месеци на миналата година.

Той изобщо не е на плажа, а в центъра на София. Работи от една година и на собственика никога не му е хрумвало, че вътре може да се пуши. Това отказало смесените компании да влизат в него. До въвеждането на законовата забрана. Тогава подобни действия загубили смисъл.

Според него няма нищо вярно в твърденията на ресторантьори, че масово фалират. "2012 г. е по-трудна за бизнеса от 2009 г. по принцип. Фалират всякакви предприятия", посочва той. "Заради забраната ще фалират кварталните кафенета, където се събират местните пияници, за да пушат. Никой друг", заявява той.

Йордан не приема и тезата, че хората не ходят вече по заведения само защото не се пуши. "Аз като съм приготвил пари да ги харча за забавления, какво ще ги правя сега, да не би да отида да ги сложа на влог в банка само защото не се пуши?!"

Пристрастените към никотина не разбират, че не им се забранява да пушат, а се ограничава това да става в присъствието на други хора, посочва той и си спомня времето, когато е работел като спасител на плажа в САЩ, където на никой не би му хрумнало, докато лежи на слънце, да си запали цигара, което би предизвикало и остра реакция на околните.

Собственикът на неплажния бар смята и че контролиращите пропускат да съберат сериозни суми от тези, в чиито заведения се нарушава забраната. Според него би трябвало да се разреши и на полицаите да съставят такива актове, защото очевидно инспекторите, натоварени с това, не могат да смогнат.

В "Tea House" в началото се пуши. От 3-4 години обаче вече не е така. "Може би загубихме някакви клиенти, но спечелихме други", казва Огнян Димитров, собственик. Според него, ако трябва да каже дали повече нови клиенти са спечелени, отколкото загубени, сметката излиза малко крива, защото, когато не се пуши на малко места, картината е една, а когато никъде не се пуши – друга.

Според него всъщност основният въпрос е друг и за него не се говори. А именно правата на работещите в тези заведения, които, ако се пуши, са подложени от сутрин до вечер на дима. "Клиентите може да дойдат, може и да не е дойдат. Хората, които работят там, нямат този избор. Не може да караш работниците да търсят само места, където не се пуши", посочва той.

За себе си и колегите си казва, че всички са доволни от взетото решение още преди години.

Той обаче смята, че не е добре парите да отиват на вятъра – имайки предвид инвестициите, които направиха собственици на заведения покрай различните форми на ограничаване на пушенето. "Държавата би трябвало да ги обезвъзмезди за тези похарчени пари", смята той.