Да се огласяват ли сътрудниците на ДС в разузнаването - старият спор е възроден
Последната седмица преди празниците върна на дневен ред една позабравена в последните години тема - дали трябва да бъдат огласени сътрудниците на бившата Държавна сигурност (ДС), които след демократичните промени са заемали постове в средния и висшия ешелон на разузнаването. Възродени бяха и споровете дали това излага на риск хора, които служат на националната сигурност зад граница или цели да прикрие някогашни сътрудници, заемали впоследствие публични длъжности, чието разкриване би предизвикало обществен скандал.
Финалното решение стигна до президента Росен Плевнелиев, който се оказва в тежка ситуация - между многократно декларираното си желание кадрите на комунистическите служби да излязат на светло, и упреците, че излага на опасност националната сигурност.
Повторението на един стар спор
Във вторник парламентът прие на второ четене поправки в закона за досиетата и отмени разпоредбата, според която не подлежат на проверка за принадлежност към бившия репресивен апарат министри, депутати, посланици и кметове и др., ако след 16 юли 1991 г. са заемали длъжност началник на отдел или на сектор в Служба "Военна информация" (военното разузнаване) или в Националната разузнавателна служба (НРС). Поправката беше предложена от "Синята коалиция" (според съпредседателя й Иван Костов в тази група са скрити хора, които са управлявали мрежи от доносници и може при проверката да изскочат ключови фигури, министри и депутати). Промяната беше приета с решаващото мнозинство от гласове на ГЕРБ. Поправката мина през пленарната зала изненадващо бързо и без спорове.
Очаквано, БСП скочи срещу отмяната на текста. Социалистите поискаха президентът да наложи вето, а депутати от левицата се срещнаха в сряда с членове на юридическия екип и секретарите по отбраната на държавния глава, за да обяснят възраженията си. След разговора говорителят на БСП и зам.-председател на парламентарната комисия по външна политика и отбрана Ангел Найденов каза за "Дневник", че "тревогата на левицата" била споделена и от екипа на Плевнелиев.
Кого пази законът?
Преди шест години текстът, който въведе защитата, беше прокаран от БСП в преходните и заключителните разпоредби на закона за досиетата, приет при управлението на тройната коалиция. Аргументът беше да не се огласяват имената на хора, които имат важна роля за националната сигурност. Тогава депутати от различни партии обаче заподозряха, че истинската цел е сътрудници на бившата ДС, които са заемали след промените публични длъжности, да бъдат спасени от осветяване, като за целта бъдат назначени на длъжности в цивилното и военното разузнаване. Според депутати от сегашното управляващо мнозинство текстът е приет, за да защити конкретни фигури, приближени до тройната коалиция и бившия президент Георги Първанов.
Сега от БСП посочват, че отмяната на "защитата" ще засегне 1000 души - "действащи служители на разузнавателните служби, включително зад граница, в рискови страни". "Цената е техният живот, животът на техните семейства и на хората, с които са контактували", каза Ангел Найденов.
Според бившия вътрешен министър Румен Петков, чийто брат Володя Цветанов беше отзован като военен аташе в Киев след като беше осветлен като сътрудник на бившата Държавна сигурност, поне 70 са служителите на разузнавателните служби, които в момента са зад граница. Добави, че половината от тях вероятно са под прикритие на различни ангажименти и разкриването им ще ги изложи на опасност.
Поправката засяга под 50 души, за чиято сигурност и работа може да има опасност, твърди пък шефът на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред Красимир Ципов (ГЕРБ). По думите му броят е достатъчно малък, за да може тези хора да бъдат изтеглени от службите своевременно.
"Това ще се отрази по-тежко на НРС, защото нейните служители са под прикритие. А изтеглянето им от райони, важни за българските национални интереси, ще доведе до тежки последици. Биха могли да възникнат колизии и недоумение. Силата на разузнаването не е в неговата публичност", коментира бившият шеф на НРС Кирчо Киров.
Депутати от мнозинството коментираха, че с приетия преди 6 години закон Комисията за досиетата е била задължена да предоставя на ръководителите на службите за сигурност списъци на лицата, заемащи публична длъжност или извършващи публична дейност. В 14-дневен срок от предоставянето на тези списъци, службите трябва да свалят от отчет служителите под прикритие и сътрудниците, заемащи публична длъжност или извършващи публична дейност, и да уведомят комисията за това.
Около 40 души, заемали публична длъжност след промените, са се ползвали от защитата от проверка като началници на отдели и на сектори в цивилното и военното разузнаване, коментираха за "Дневник" пък източници в комисията по досиетата, пожелали анонимност.
Последната дума ще има президентът
След като разпоредбата мина на второ четене през парламента, последната дума по нея има държавният глава. Президентът разполага с 15-дневен срок от приемането на промените, за да се произнесе с указ дали ще ги обнародва или ще ги върне за ново обсъждане. Срокът изтича в първите дни на новата година.
В президентството продължават да сондират различни мнения, показа проверка на "Дневник". Според информация на парламентарната опозиция шефовете на двете разузнавателни служби - ген. Драгомир Димитров (НРС) и Веселин Иванов (военното разузнаване), вече били изпратили отрицателните си становища до държавния глава. Официално потвърждение за това няма.
По неофициална информация част от съветниците на държавния глава не смятат промяната за подходяща и биха го посъветвали да върне текста обратно в парламента. Обсъждал се дори компромисен вариант - текстът да остане, като се изключат от проверка разузнавачите с мисия зад граница.