Очаквано ВАС потвърди уволнението на Мирослава Тодорова

Тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) с решение, обявено на 4 януари, потвърди дисциплинарното уволнение на бившия съдия от Софийския градски съд и доскорошен председател на Съюза на съдиите в България (ССБ) Мирослава Тодорова. Съдебният състав с председател Милка Панчева и и съдии Георги Чолаков - докладчик по делото, и Тодор Тодоров е отхвърлил всички възражения в жалбата и е приел частично само едно от тях - че е изтекла давността за налагане на дисциплинарно наказание за едно от трите дела, по които Тодорова е забавила написването на мотивите към присъдите. Съдът е приел за достатъчно основание забавените мотиви по двете дела, за да направи извода, че е налице системно нарушаване на посочения в закона срок.
На 12 юли 2012 г. Висшият съдебен съвет (ВСС) уволни дисциплинарно Мирослава Тодорова със същото основание.
Тричленният състав отхвърля въвзражението в жалбата
за нарушено право на защита
на Тодорова, която не е била изслушана на заседанието на наказващия орган - ВСС. Съдът не приема за нарушение и това, че не й е било предоставено становището на Инспектората на ВСС, на което се позовава дисциплинарният състав, за да вземе тя отношение по него пред ВСС.
В закона не пише, че наказваният трябва да се запознава с тези становища - така смята съдът по това възражение. "Липсват законово разписани правила, които да уреждат процедура по запознаване с тези становища, а още по-малко задължение (...) съгласно което привлеченото към дисциплинарна отговорност лице да се изказва последно", казва тричленният състав.
Нарушено право на защита няма, смята твърдо съдът, въпреки че не е изслушана от ВСС, понеже " в Закона за съдебната власт (ЗСВ) няма разпоредба, която да задължава висшия кадрови орган на съдебната власт, когато действа в качеството си на наказващ орган, да изслуша магистрата или да приеме писмените му обяснения".
Няма нарушение и на член 56 от Конституцията, който предвижда правото на защита и има пряко действие, тъй като дисциплинарните наказания подлежат на съдебно обжалване, смятат тримата върховни административни съдии.
"Трайната практика по всички административни дела (...) е, че по дисциплинарните производства правото на защита не се ограничава от неизслушването на лицето от ВСС", казва съдът.
(Трайната практика впрочем миналата година се оказа нетрайна, когато само в рамките на 20 дни два петчленни състава на ВАС излязоха по два идентични казуса с две диаметрално противополжни решения - по делото за наказанието на съдия Пламен Колев беше прието, че има нарушено право на защита, а по делото на съдия Иван Коев - че няма.)
"Упражненото право на жалба е достатъчна гаранция за защита на накърнени права", казва съдът и от решението му излиза, че в едни случаи конституцията действа пряко, в други не. Делото "МирославаТодорова" е сред вторите.
Отхвърлено е и възражението
за липсата на безпристрастност от ВСС
Интгервютата, дадени в медиите от председателя на дисциплинарния състав, в които той обсъжда и привежда основания за наказанието й, не били съотносими, тъй като са давани след решението на ВСС за уволнението й. А изразяващото ярко негативно отношение (видно от протокорла) изказване на докладчика по дисциплинарното производство по време на заседание също не било основание да се предположи пристрастност, тъй като то може да се е подкрепяло от събраните доказателства. Но основният мотив на тричленния състав да отхвърли мотивите за пристрастност е това, че Тодорова не е поискала отвод на никого.
Отхвърлен е и мотивът в жалбата, че ВСС не е подложил на гласуване направеното предложение от члена на ВСС и представляващ съвета Анелия Мингова
да се наложи по-леко наказание вместо уволнение
В закона не пише, че "при наличие на две предложения за налагане на различни дисциплинарни наказания на гласуване първо по ред следва да бъде подложено по-лекото предложено наказание", казва съдът. А след като е приета с необходимото мнозинство предложената от дисциплинарния състав най-тежка санкция, е безсмислено да се подлага на гласуване по-леката.
Натовареността на Тодорова също не е била по-голяма от средната за СГС, пресметнал съдът и отхвърля и този мотив, както и всички останали, посочени като причини за забавеното написване на мотивите. Не е взето предвид и това, че по едното дело забавените мотиви не са довели до отпаднала наказателна отговорност, тъй като Тодорова е произнесла оправдателна присъда, която е потвърдена от Апелативния съд, и не е имало протест на прокуратурата. По другото дело пък Тодорова е произнесла осъдителна присъда от осем години, през което време осъденият би следвало да е в затвора поради друго осъждане.
Не е приет и мотивът за разумния срок, който се определя от множество фактори. Съдът смята, че за отделните действия на съдията в рамките на процеса, сред които и написването на мотиви, не може да има разумен срок, а само законов, тоест инструктивният, записан в закона, в случая един месец.
Не е уважен от съда нито един мотив от писмената защита, основана на норми от Европейската конвенция за правата на човека и на международните стандарти за независимост на съдиите и за правото им на изява. Съдът не приема, че наказанието на Тодорова е непропорционално на нарушенията и представлява прикрита санкция за изразени от нея публични становища като председател на ССБ срещу недостатъците в работата на ВСС, въпреки че на съда бяха представени вички писма, апели, становища на Съюза на съдиите, в които е ясно изразена остро критичната позиция срещу самия ВСС. И в които се настоява съветът да реагира адекватно и безкомпромисно по случаите като Красьо Черния, придобивето на крайморски терени от деца и родители на висши магистрати и други нашумели случаи, дискредитиращи правосъдието.
Всички тези становища носеха подписа на Тодорова като председател на Управителния съвет на ССБ. Забележително е, че ВСС я уволни на 12 юли - само ден след като на 11 юли с нейния подпис ССБ отправи апел до всички магистрати в България, не само до съдиите, по повод започващите събрания за номиниране на кандидати за новия ВСС "да не гласуват за спуснати отгоре кандидати", а да излъчат принципни и отстояващи независимостта на съдебната система магистрати.
Тричленният състав не съзира връзка между публичната дейност на Мирослава Тодорова, изразяваща се в остра критика към ВСС, и тежестта на санкцията й, наложена от същия ВСС, чиято оставка Съюзът на съдиите дори беше поискал.
Нито един друг съдия, прокурор или следовател при същите обстоятелства не е уволняван
Няма магистрат, който при същите по мащаб и вид нарушения (забавени мотиви или забавено извършване на други действия по служба) да е бил наказван с най-тежката санкция - изваждане от системата.
На съда беше представена публикация на вестник "Капитал", която доказва, че ВСС дори не води статистика за видовете наказания, които налага според вида на нарушенията. ( ВСС не е и твърдял че води такава статистика и очевидно е смятал това за нормално). В деня на уволнението след настояване на медиите от ВСС информираха за единствен случай на уволнение за забавено изготвяне на мотиви. Но другият уволнен магистрат е забавил написването на 50 процента от делата си. Докато уволнението на Мирослава Тодорова е за 3 процента, при тройно по-голяма натовареност.
За тричленния състав на ВАС всичко изброено се е оказало без значение.
Особено натрапчиво целенасоченото отношение към Мирослава Тодорова се откроява при подаването на сигнала от председателя на Апелативния съд Веселин Пенгезов до ВСС за нарушенията й. От поисканата от защитата на Тодорова и представена пред съда справка от Софийсикя апелативен съд се вижда, че от 2010 г до октомври 2012 г. са прекратени заради изтичане на давността общо 9 дела: през 2010 - едно, през 2011 - 6, през 2012 - 2, едното от които е на Мирослава Тодорова. Председателят Пенгезов обаче изпратил до ВСС сигнал само за забавеното дело на Тодорова. (При това към момента на започване на проверката от ВСС мотивите на Тодорова са били вече написани.) За нито едно друго прекратено с аналогични основания дело Пенгезов не е сезирал Висшия съдебен съвет - нито за забавени мотиви, нито за прекратяване поради изтичане на давност.
За тричленния състав на ВАС и това няма значение - Пенгезов само подава сигнала, той не взема решението за наказанието, мотивира се съдът.
Решението подлежи на обжалване пред Петчленния състав на Върховния административен съд, който е и последна инстанция.
(Защо нарекох "очаквано" това решение на ВАС ли?
Само факти:
Същият съдебен състав, който взе това решение, през юли м.г. взе и решението за отказ да спре уволнението докато се реши делото по същество (съдия Тодорова поиска временното спиране за да си довърши поне делата, които бяха пред приключване). Съставът е от VІ отделение на ВАС, на което председател беше Светла Петкова, която месец по-късно беше предложена от ГЕРБ (и избрана) за член на ВСС от парламентарната квота. А на нейното място шеф на отделението стана Милка Панчева, пак уточнявам, председателката на състава, който през юли м.г. отказа да спре уволнението на Тодорова, а сега го и потвърди. Съществена подробност е, че през април м.г. след образуването на дисциплинарните производства срещу Тодорова председателят на ВАС Георги Колев смени подсъдността на дисциплинарните дела, като ги препрати от VІІ на VІ отделение.
Най-последователният и упорит противник на този вид кадруване и кариерно израстване от няколко години е Съюзът на съдиите и и Мирослава Тодорова лично.)