Хелзинкският комитет предупреди за вредите от новата мярка за психично болните

"Българският хелзинкски комитет се противопоставя категорично на връщането към изживели времето си подходи за лечение на психично болните хора в България чрез тяхната институционализация и стигматизация. Това е антиевропейски подход, който съдържа сериозен потенциал за нарушаване на техните човешки права".
Това е записано в становището на БХК по повод измененията в наредба 39 и 40 на Министерството на здравеопазването от края на миналата година. Институционализацията се насърчава допълнително от изискването в новия Национален рамков договор за 2013 г., уточняват от организацията.
Новите правила, вписани там, дават право на общопрактикуващите лекари да изпращат психично болните си пациенти в психиатрични диспансери само чрез попълване на специална бланка. Според организацията за защита на човешките права, това ще се случва без оглед на състоянието на пациентите и "ще бъде безсмисленото и в много случаи вредно" за тях.
Освен, че може да застраши психичното им състояние и да ги лиши от възможности за извънинституционална помощ, тази мярка ще допринесе за допълнителното стигматиране на тази общност, предупреждават от БХК. Освен това ще им се отнеме правото сами да избират начина, по който да се лекуват, както и достъпа до практикуващи психиатри, който и без друго е свит, заради ограниченият брой направления, се казва още в съобщението.
Мярката е "антихуманна и дискриминационна и е вероятно да доведе до ръст на жалбите срещу България в Европейския съд по правата на човека, където нашата страна и бездруго е осъждана често за нарушаване на правата на психично болните хора", пишат от БХК. Те припомнят, че за последен път това се случи през изминалата година с решението на Голямата камара на ЕСПЧ по делото Станев срещу България, което касае злоупотреба с институционализация на хронично болен.
БХК призовава "психиатричната общност, организациите на потребителите на психично-здравни услуги и цялата българска общественост да даде отпор на тези мерки на здравното министерство, за които има сериозни основания да се предполага, че са приети с лобистка цел и в интерес на психиатричните институции, които чрез реализацията им ще получат допълнително финансиране".
По същата тема вчера говори националният консултант по психиатрия проф. Вихра Миланова в интервю пред БНР. Тя припомни, че до 2001 г. в страната е била задължителна диспансеризацията на психично болните, след което това задължение е отменено. По думите й липсата му затруднява грижите за тези хора, тъй като лекарите не разполагат с информация за хроничното протичане на заболяванията и с прилаганото лечение.
Миланова планира да предложи в парламента тази седмица да бъде създаден регистър на психично болните, който да служи само на медиците и експертите.
Нуждата от диспансеризация подкрепи и доц. Емил Калудиев от Военномедицинска академия в София.
Според него за близките на психично болните не е възможно да ходят на работа, за да ги издържат и едновременно с това да бъдат денонощно с тях, за да ги контролират. За това диспансеризацията би била от полза. По думите му около 40% от хората в Европейския съюз имат някакви психични отклонения, а в България продължава да тегне стигма над тази група от обществото, която често се пренася и върху техните близки.