Почина Леда Милева
На 93 години днес, 5 февруари, почина Леда Милева - писател, преводач, автор на стихове и пиеси за деца, съобщи "Фокус", като се позова на близки на семейството.
Леда Милева почина на рождения си ден - 5 февруари. Тя е родена в София през 1920 г. Дъщеря е на поета Гео Милев. Завършва Софийския университет.
След Втората световна война е ръководител на детско-юношеските предавания в Радио София, главен редактор на списания "Пионерска самодейност" и "Дружинка", редактор в издателствата "Народна младеж" и "Български писател".
От 1966 до 1970 година е генерален директор на Българската национална телевизия. От 1970 до 1972 г. е заместник-началник на отдел "Печат и културно сътрудничество" при Министерството на външните работи. До края на 1978 г., е посланик, постоянен представител на България в ЮНЕСКО, Париж.
Била е председател на Съюза на преводачите. Автор е на над 30 стихосбирки за деца, театрални и радио-пиеси, превеждани на английски, френски, немски, руски. Иван Гранитски от издателство "Захарий Стоянов" пише, че тя изследва вселената на детското съзнание близо 70 години, защото е открила, че "детето знае нещо свръхважно, убягващо на възрастните - всичко в природата е живо, всичко се превъплъщава и преминава от едно в друго състояние."
| В памет на Леда Милева БНТ обяви, че променя програмата на каналите си тази вечер, 5 февруари, за да излъчи записи на предавания с нейно участие. |
"В една детска градина детенце с ококорени от възторг очи пита поетесата - "Госпожо Милева, вие жива ли сте?" Детето съвсем сериозно си мисли, че поетесата е паметник. Самата Леда Милева възприема подобни случаи като комплимент. При друга среща с деца на въпрос на учителката "Е, харесва ли ви авторката на "Зайченцето бяло" и "Сиводрешко и Бързобежко"?" едно дете простодушно отговаря: "Мислехме, че е по-хубава.", разказва още Гранитски в писмото си, изпратено днес по повод скръбната вест.
"Книжки мои" на Леда Милева от книгата "Весели балони":
Книжки мои нови,
още неразрязани,
с пръсти недокоснати,
с молив небелязани!
Колко ме привличат
тайните ви скрити,
колко искам всичко
да ми доверите!
Пише тук "История",
но като разтворя я,
към кои ли векове
мене тя ще позове?
Чувам, че ме вика,
само че с езика
странен на числата
книжка непозната.
Аритметиката! Значи
тук са новите задачи.
Пъстра "География"
с карти и картини,
с тигри и жирафи,
с пясъчни пустини -
през кои земи,
къдетя ли ще ме отведе?
Книжки мои нови,
още неразрязани,
с пръсти недокоснати,
с молив небелязани!
Цялата година
с вас ще съм и в края
всичките ви тайни
аз ще разгадая!
"Звездице-сестрице" от Том трети на "Детство мое":
Блести на небето едничка
далечна и светла звездичка.
Тя има ли име - не зная.
Но легна ли, в тъмната стая
тя винаги кротко наднича -
навярно децата обича.
Навярно тя иска полека
да слезе по звездна пътека,
при мене да дойде отгоре,
да чуе какво й говоря.
Но няма пътека в небето!
Звездице, почакай, додето
порасна и стана голям.
Ще литна нагоре и сам
на гости ще дойда с ракета.
по-бърза от сто самолета.
Звездице-сестрице, тогава
започне ли да свечерява,
ще гледаме с теб на Земята
как сладко заспиват децата.